О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София, 11.07.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 414 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 657 от 16.05.2016г. постановено по гр.д. № 319/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5238 от 23.12.2015г. по гр.д.№ 5482/2015г. на Варненски районен съд за признаване за установено на основание чл.23, ал.1 СК по отношение на С. Д. К., че Г. И. Д. е собственик поради пълна трансформация на придобит по време на брака недвижим имот – апартамент №26 в [населено място], район „Приморски”, ул. „Д., [жилищен адрес] с площ 61,36 кв.м., съставляващ имот с идентификатор 10135.2554.41.1.27 по кадастралната карта.
В касационната жалба, подадена от ответницата С. Д. К. се сочи, че решението е несправедливо, неоснователно и пристрастно, основано на противозаконна измама с официални документи. В приложеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика по въпроса за оборимата презумпция за съвместен принос и нуждата от доказването му във всички форми, тъй като съдът се е ограничил до изследване на вложените за закупуване на имота парични средства. На второ място се поставя правния въпрос: лично ли е имуществото, придобито по време на брака от единия от съпрузите, ако вложените за закупуването му средства не са лична собственост и не са по наследство или дарение, а заплащането е извършено от родителите директно на продавача. Въпросът се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът Г. И. Д. представя писмен отговор чрез пълномощника си адв. П., като излага съображения за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Искът е по чл. 23, ал. 1 СК за установяване пълно преобразуване на лично имущество при придобиване на недвижим имот. Страните са бивши съпрузи; бракът им е сключен през 2006г. и е прекратен през 2014г. По време на брака с нотариален акт от 03.09.2007г. е закупен на името на ищеца спорният апартамент при посочена в нотариалния акт цена 32 929 лв. и реално заплатена цена от 40 500 евро. Установено е, че на 17 август същата година родителите на ищеца И. Д. и В. Я. са продали свое жилище и по сметката на бащата е постъпила продажна цена в размер на 40 500 евро. В деня на сключване на договора за процесния апартамент – 03.09.2007г. И. Д. е превел сумата 40 500 евро по сметка на продавача В. В.. От движението по банковите сметки на ответницата /сега касатор/ е установено, че през август 2007г. са изтеглени 5000 евро. Разпитани като свидетели родителите на ищеца сочат, че продали своето жилище, защото било на висок етаж и продажната цена 40 500 евро получили по банкова сметка; същата тази сума била преведена впоследствие на продавачите на апартамента, купен от сина им; като те искали да дарят сина си и само него.
Въззивният съд е намерил за установено, че действителната покупна цена на жилището е 40 500 евро и тя е заплатена на продавача В. директно от бащата на ищеца, както и че намерението на бащата е било да надари сина си. Опровергаване на това твърдение от страна на ответницата не е извършено; недоказани са и твърденията й за влагане на нейни лични средства в размер на 5000 евро. В заключение съдът е счел, че е установена настъпила пълна трансформация на лични средства в полза на ищеца при придобиване на жилището и то се явява негова лична собственост.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира следното:
Върховният касационен съд следва да допусне до разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, а именно: въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора /това е основната предпоставка за достъп до касационен контрол/ и този въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /това са допълнителните предпоставки, както е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Първият, повдигнат от касатора, правен въпрос е за необходимостта при оборване презумпцията за съвместен принос да се изследват всички форми на принос, а не единствено произхода на паричните средства за придобиване на имота. Въпросът не държи сметка за характера и основанието на предявения иск, който е по чл. 23 СК за установяване, че собствеността е придобита в резултат на преобразуване на лични средства, а именно такива от дарение. Както е разяснено в Тълкувателно решение № 5/2013г. на ОСГТК критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването. Именно по такъв начин е подходил и въззивния съд – изследвал е произхода на средствата, с които е заплатен имота и след като е установил, че те са лични на единия съпруг, представляващи дарение от родителите му, е уважил иска. Предвид горното липсва противоречие със сочената съдебна практика и съответно не е налице основание за достъп до касационен контрол.
На второ място касаторът извежда въпроса: лично ли е имуществото, придобито по време на брака от единия от съпрузите, ако вложените за закупуването му средства не са лична собственост и не са по наследство или дарение, а заплащането е извършено от родителите на съпруга директно на продавача. Въпросът се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, без да е обосновано някое от конкретните проявления на това основание. Освен това, въпросът е зададен некоректно и несъответно на изводите на съда – съдът е приел, че е извършено дарение на паричната сума от родителите в полза на сина им, а въпросът изключва предоставянето на сумата въз основа на дарение. Изводът на Варненски окръжен съд за осъществено дарение на паричната сума, с която е заплатен апартамента, е направен след обстойно обсъждане на писмените и гласни доказателства. А даденото разрешение съответства на задължителна практика – Решение № 42 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 5550/2015г. на Върховен касационен съд, ІІ г.о., Решение № 355/9.01.2012 г. по гр.д. № 430/2011 г. на II г.о.
В заключение, следва да се откаже допускането на касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 657 от 16.05.2016г. постановено по гр.д. № 319/2016г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба на С. Д. К..
ОСЪЖДА С. Д. К. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Г. И. Д. от [населено място], [улица], ет.2, ап.38 сумата 500 /петстотин/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: