Определение №233 от 28.8.2015 по ч.пр. дело №3223/3223 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№233

[населено място], 28.08.2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 3223 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Обжалвано е определение № 188/15.01.2015г. постановено по ч.гр.д. № 4/2015 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7524/05.11.2014г. по гр.д. №3716/2012г. на Благоевградски районен съд за отхвърляне на искането на А. Г. Д. за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решението от 11.03.2014г., постановено по посоченото дело.
Жалбоподателката А. Г. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. Ю., намира определението за неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК формулира два правни въпроса: 1/ допустимо ли е в процедурата по чл. 66 ГПК, в насроченото открито съдебно заседание по молбата за възстановяване на срока, молителят да допълни или измени обстоятелствата, наведени в молбата, т.е. прилагат ли се разпоредбите на чл. 143, ал. 2 и чл. 214 ГПК. По този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК предвид липсата на съдебна практика; 2/ дали в производството по възстановяване на срок за обжалване съдът следва да се произнесе по повдигнатия преюдициален въпрос за липса на надлежно съобщение за постановеното решение, съответно за спазване на срока за обжалване. Този въпрос според жалбоподателката е разрешен в противоречие с решение № 12/30.11.2009 г. по т.д. № 579/2009 г. на ВКС, I т.о. и определение № 744/15.10.2014 г. по ч.гр.д. № 4489/2014 г на ВКС, ІІI г.о.
Ответниците по частната жалба не изразяват становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
А. Г. Д. е поискала пред първоинстанционния съд да бъде възстановен срока за въззивно обжалване на съдебното решение № 1921/11.03.2014г. по гр.д. № 3716/2012г. В молбата е наведен довод, че решението не е връчено нито лично на молителката, нито на упълномощения адвокат. Едновременно с молбата е подадена и въззивна жалба. В откритото съдебно заседание, проведено на 25.10.2014г., за разглеждане на молбата за възстановяване на срока е изтъкнато ново обстоятелство за пропускане на срока за обжалване, а именно че по време на течението на срока молителката е била в чужбина, като да поискани гласни доказателства за установяването му. Първоинстанционният съд с определение № 7524/05.11.2014г. е отхвърлил искането като е отказал допускането и събирането на гласни доказателства за обстоятелството кога жалбоподателката е узнала за решението, както и че е отсъствала от страната в периода, когато е връчено съобщението на адв. Ч.. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е възприел становището на първата инстанция. Счел е, че правилно е отказано допускането на гласни доказателства за отсъствието на жалбоподателката в периода, когато е връчено съобщението на адв. Ч., тъй това обстоятелство не е наведено в молбата по чл. 64 ГПК, а в нея тя е била длъжна да изчерпи всички обстоятелства, които твърди, че са настъпили и са били непредвидими по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК и които са я препятствали да упражни своевременно правото си на жалба. Допълването на молбата в открито съдебно заседание чрез навеждане на нови обстоятелства, е намерено за недопустимо. За изчерпателност съдът е отбелязал, че отсъствието на жалбоподателката от страната не е особено непредвидено обстоятелство, препятстващо въззивното обжалване, тъй като тя има упълномощен адвокат. Съдът е установил също така, че е извършено редовно връчване на препис от решението на жалбоподателката чрез пълномощника й адв. Ч. – той е отказал да получи съобщението поради липса на връзка с лицето, но според съда при липса на данни за оттегляне на пълномощното на адв. Ч., той не е имал право да отказва получаването на съобщение за представляваната от него страна. Съдът е допълнил също, че непосочването на адреса на кантората на адв. Ч. в съобщението не опорочава редовността на връчването, тъй като няма данни да упражнява професията си и в друга кантора, извън тази, известна на връчителя, с която е вписан.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, следното:
Първият повдигнат правен въпрос касае възможността в откритото съдебно заседание в производството по чл.64 ГПК да бъдат навеждани нови особени непредвидени обстоятелства, поради които е пропуснат срока. Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК дава възможност на страната, която е пропуснала установения от закона срок, да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее; препис от молбата се изпраща на насрещната страна, а по основателността на молбата съдът се произнася в открито съдебно заседание. При тази уредба е несъмнено, че обстоятелствата, които са обусловили неспазването на срока, следва да бъдат заявени при предявяване на молбата за възстановяване на срока. В насроченото съдебно заседание съдът изслушва страните и събира доказателства, ако това е необходимо, след което се произнася с определение. Липсва непълнота, неяснота или противоречивост на закона, за да е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, както то е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.4.
Вторият правен въпрос не е определящ за изхода на производството по възстановяване на срока. Съдът е извършил точно и съответстващо на закона разграничение на обстоятелствата, които имат значение в производството по чл.64 ГПК по възстановяване на срок за обжалване и тези, които се проверяват при преценка редовността на жалбата и по конкретно подаването й в срок. В първия случай следва да са налице особени непредвидени обстоятелства, които са възникнали в течение на срока и са препятствали страната да подаде жалбата. Във втория случай се проверява кога страната е уведомена за решението и дали постъпилата жалба е в рамките на срока за обжалване. Независимо от това, съдът в обжалваното определение за пълнота е разгледал и твърденията за нередовно връчване на съобщението поради отказ на пълномощника и неотбелязване адреса на кантората в съобщението. Съществува съдебна практика /непосочена от молителката/, според която при едновременно подаване на жалба и на молба за възстановяване на срок за обжалване, първо следва да се развие производството по преценка срочността на подадената жалба и едва след влизане в сила на разпореждането за връщане на жалбата като просрочена, следва да се постави за разглеждане молбата за възстановяване на срока за обжалване. В настоящия случай съдът не е спазил посочената поредност. Въпреки това, правата на страната не са накърнени, тъй като и след неблагоприятното за молителката приключване на производството по възстановяване на срока, съдът ще дължи произнасяне по редовността на подадената въззивна жалба. Представената в изложението съдебна практика не е в противоречие с обжалвания акт. В нея най-общо е изведен принципът, че съмнението относно редовността на връчването, се тълкува в полза на жалбоподателя. В настоящия случай липсва такова съмнение, за да намери приложение посочения принцип.
Предвид изложеното липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване и същото следва да бъде отказано.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 188/15.01.2015г. постановено по ч.гр.д. № 4/2015 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top