О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№230
Гр. С., 06.06.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр. д. № 1519 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. М. И. от [населено място] срещу Решение № ІІІ – 166/16.12.2015 г. по в. гр. д. № 1946/15 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение № 114 от 29.06.2015 г. по гр. д. № 52/15 г. на Поморийския районен съд, с което е уважен предявеният от касатора против К. М. М. положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване, че ищецът е собственик на 1/8 ид. ч. от двуетажна полумасивна сграда на площ от 36 кв. м., с административен адрес: [населено място], [улица], построена в северната част на УПИ V-828 в кв. 64 по плана на [населено място], представляваща имот с идентификатор 57491.502.152.1 по кадастралната карта на града, като производството е прекратено поради недопустимост на така предявения иск. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по съществото на спора.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по следния обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно указанията на т.1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК, а именно: Обхваща ли силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение произнасянето в мотивите на същото относно право с преюдициално значение, като процесуална пречка по смисъла на чл.299, ал.1 ГПК за предявяване на иск за същото право.
Въпросът е зададен в контекста на наведените от касатора оплаквания, според които въззивният съд е формирал неправилен правен извод за недопустимост на предявения положителен установителен иск за собственост, тъй като не е съобразил, че мотивите на влязлото в сила съдебно решение, постановено в производството по допускане на съдебна делба, с което са отречени собственическите права на ищеца по отношение на процесната сграда, не се ползват със сила на пресъдено нещо за претендираното право на собственост върху 1/8 ид.ч. от същата, а отхвърлителният диспозитив не обективира произнасяне по този въпрос. По отношение на поставения процесуалноправен въпрос касаторът заявява, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика, респ. в противоречие с други влезли в сила съдебни решения, както и че произнасянето по този въпрос от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касация – К. М. М. е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липсата на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да постанови решението си, с което е приел, че предявеният от касатора положителен установителен иск за собственост е недопустим, въззивният съд е взел предвид, че с влязло в сила Решение № 133 от 19.07.2007 г. по гр. д. № 55/2006г. на Поморийския районен съд, оставено в сила с Решение № 96/29.06.2009 г. по в. гр. д. № 872/2007г. на Бургаския окръжен съд, е отхвърлен искът за допускане до делба на процесния недвижим имот между К. М., М. М., М. И., Р. И., Я. И., М. И., З. М., А. М. и Г. М., поради липса на подлежаща на прекратяване чрез делба имуществена общност, тъй като имотът е индивидуална собственост на ищците К. и М. М. на основание придобивна давност. Съобразено е, че ищецът в настоящото производство- Я. И., чиито собственически права върху имота са отречени с влязлото в сила съдебно решение, основава претенцията си на същото основание, което е поддържал и в делбеното производство, а именно наследствено правоприемство. Въз основа на това е прието, че е формирана сила на пресъдено нещо относно непритежаването от страна на Я. на собственически права по отношение на процесния имот, поради което иск за собственост, предявен на основание, което е съществувало преди постановяване на решението по допускане на делбата, е недопустим.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване на така постановеното въззивно решение е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за ангажиране на правораздавателната компетентност на настоящата касационна инстанция по спора. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд на релевираното от касатора основание е обусловено от формиране на положителен извод, според който посоченият процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като при това въпросът следва да е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение и/или произнасянето на касационната инстанция по него да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Според чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. В този смисъл силата на пресъдено нещо има за предмет спорното право, което е предмет на делото, при което решението определя действителното правно положение, съобразно което следва да бъде формирано бъдещото поведение на страните. Влязлото в сила съдебно решение установява съществуването или несъществуването на претендираното от ищеца право- такова, каквото е заявено с исковата молба и е индивидуализирано в хода на производството, с всички негови характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание и носители/. Силата на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила съдебно решение по допускането съдебна делба на наследствен имот, обхваща въпроса за притежаваните от съделителите собственически права върху делбения имот и техния размер, като преклудира всички права от значение за постановяване на решението по допускане на делбата, независимо дали са били заявени в делбеното производство /Решение № 112 от 07.11.2014 г. по гр.д.№ 1394/14 г. на ІІ г.о./. След като съсобствеността върху процесния обект и конкретно правата на ищеца са отречени със сила на пресъдено нещо, въззивният съд в съответствие с посочената задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК е формирал верния правен извод, че въпросът за притежаваните от ищеца права не може да се пререшава в последващ спор между същите страни. Обжалваното в настоящото производство решение е съобразено и със задължителните постановки на ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г., ОСГК на ВКС, според което мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, тъй като съдържат констатации относно преюдициални правоотношения, които не са обхванати от спорния предмет, докато в разглеждания случай по вече изложените съображения следва да се приеме, че разгледаният въпрос е част от спорния предмет на влязлото в сила решение по допускане на делбата. В този смисъл основания за допускане на касационното обжалване не са налице, доколкото поставеният от касатора правен въпрос не е от обуславящо значение- както се посочи по-горе, в случая силата на пресъдено нещо, която се явява процесуална пречка за допустимостта на предявения иск за собственост, не е формирана от мотивите, а от диспозитива на решението на делбения съд, тъй като въпросът за притежаваните от ищеца права е обхванат от спорния предмет в делбеното производство.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените от последната разноски, а именно сумата 1 100 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № ІІІ – 166/16.12.2015 г. по в. гр. д. № 1946/15 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на Я. М. И. от [населено място].
ОСЪЖДА Я. М. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на К. М. М. сумата от 1 100 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: