О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№66
[населено място], 13.02.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 379 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 6 от 17.10.2014г. по гр.д. № 36/2014г. на Разградски окръжен съд, с което е отменено решение № 157 от 23.05.2014г. по гр.д. № 178/2013г. на Исперихски районен съд и вместо това е постановено друго за осъждане на [фирма], ЕИК[ЕИК], да отстъпи собствеността и предаде владението на [фирма], ЕИК[ЕИК], върху поземлен имот – дворно място с площ 2 688кв.м., парцел ІІ в кв.138 по плана на [населено място], ведно с построените в него: плувен басейн с площ 375 кв.м. и полумасивна едноетажна сграда, застроена на 92 кв.м., разположена в североизточната част на поземления имот.
От страна на ответника [фирма] са подадени две касационни жалби – чрез адв. М. Т. и чрез адв. Д. Й.. Подадени са три изложения на основанията за допускане на касационно обжалване – от адв. Т., от адв. Е. К. и от адв. Н. В..
Ответникът [фирма] в писмения си отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е от [фирма] иск за собственост против [фирма] относно недвижим имот – поземлен имот в [населено място] с построените в него басейн и полумасивна сграда. Установява се, че на 09.06.2011г. между страните – [фирма] като продавач и [фирма] като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота за сумата 90 000лв., платима на две равни вноски с посочени падежи 30.08.2011г. и 30.08.2012г. Уговорено е купувачът да поеме заплащането на ежемесечните вноски по договор за кредит за имота, сключен от продавача; посочено е, че при неплащане в срок на първата вноска купувачът дължи неустойка от 10 000лв. и договорът се прекратява; при неплащане на втората вноска в уговорения срок купувачът също дължи неустойка от 10 000лв., като срокът на договора се удължава с още една година /до 30.08.2013г./, а при неспазване и на този срок, действието на предварителния договор се прекратява. Не се спори, че владението върху имота е предадено на купувача. Установено е, че към датата на падежа на първата вноска купувачът е заплатил 39 000лв. На 17.01.2013г. продавачът е изпратил нотариална покана, с която е определил срок за плащане на цялата дължима сума по предварителния договор – 51 000лв., както и на неустойката от 20 000лв., като в противен случай ще счита договора за развален. Определеният в поканата срок е изтекъл на 27.01.2013г. Исковата молба е заведена на 11.03.2013г. На 29.08.2013г. са заплатени от купувача 55 000лв. Според приетата счетоводна експертиза дружеството-купувач е заплащало месечните вноски към М. [фирма] по договора за кредит на дружеството-продавач, които до 10.09.2013г. възлизат на 30 174,55лв.
В. съд е приел, че договорът е развален поради неизпълнение, след като купувачът не е заплатил дължимата сума в определения с нотариалната покана срок. Доводите за незначителност на неизпълнената част съдът е намерил за неоснователни. Освен това е изложил съображения, че нормата на чл. 87, ал.4 ЗЗД не е императивна, а диспозитивна; страните по настоящия договор са се съгласили развалянето да настъпи при определени условия, които са се сбъднали. Затова договорът е развален с изтичането на дадения допълнителен срок за изпълнение, а уговорката за продължаване срока на договора до 30.08.2013г. касае само хипотеза на неизправност на длъжника относно втората вноска, но не и относно първата такава, какъвто е случая. Поради това, вследствие развалянето на договора ответникът няма основание да задържа имота, при което предявената ревандикационна претенция е основателна.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението, подписано от адв. М. Т., се поддържа, че решението противоречи на две решения на ВКС: Решение № 318 от 27.06.2012г. по гр.д. № 273/2012г. на ІVг.о. и Решение № 1074 от 28.10.2008г. по гр.д. № 4593/2007г. на ІІ г.о. /второто решение не е представено и съдържанието му не може да бъде установено от съда/. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по приложението на чл. 349, ал.6 ГПК. Сочената разпоредба касае делба на недвижими имоти и е напълно неотносима за настоящето дело.
В изложението, подадено от адв. Е. К., се поддържа разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на правните въпроси по приложението на чл. 87, ал.4 ЗЗД за незначителността на неизпълнението, за възможността договорно да се ограничи приложението на същата разпоредба и за тълкуването на договора с цел установяване на такова ограничение. Позовава се на горепосоченото решение на ВКС – № 318 от 27.06.2012г. по гр.д. № 273/2012г. на ІVг.о. и още няколко решения на касационната инстанция.
В изложението на адв. Н. В. се поставят същите правни въпроси – за незначителността на неизпълнението, за тълкуване волята на страните относно ограничаване приложението на чл. 87, ал.4 ЗЗД като позоваването е на същата съдебна практика.
Решение № 318 от 27.06.2012г. по гр.д. № 273/2012г. на ІVг.о. е постановено по въпроса какво следва да е процентното съотношение между неизпълнените работи по договор за строителство спрямо общия обем на дължимите работи, за да се счете неизпълнението за значително. Прието е, че разрешението е в зависимост от конкретния договор и дължимите по него престации, но принципно следва да се възприеме уредбата на чл. 206, ал.1 ЗЗД относно продажбата на изплащане, според която неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора. Решение № 102 от 03.08.2010г. по т.д. № 897/2009г. на ІІ т.о. също е посветено на критерия незначителност на неизпълнението по чл. 87, ал.4 ЗЗД. В него е прието, че развалянето на договорите е крайна мярка и незначителността се преценява с оглед цялата стойност на договора, а не предвид отделната неизпълнена вноска, като целта на закона е да охрани създадената договорна връзка и само при сериозни причини тя да се разваля. В обжалваното решение изводът за значителност на неизпълнението е направен при неизпълнение, което не надхвърля 1/5 от стойността на договора, а и от стойността на отделната вноска, което обуславя допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
По въпроса за диспозитивния характер на нормата на чл. 87, ал.4 ЗЗД и възможността страните договорно да ограничат приложението й, обжалваният акт съответства на представената практика – Решение № 202 от 25.07.2012г. по гр.д. № 1145/2011г. на ІІІг.о. и Решение № 931 от 21.01.2010г. по гр.д. № 5000/2008г. на ІІІг.о.
По въпроса за тълкуването на договора с оглед наличието на съгласие за изключване приложението на чл. 87, ал.4 ЗЗД също е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Според Решение № 81 от 07.07.2009г. по т.д. № 761/2008г. на І т.о. на тълкуване подлежат само неясните договорни клаузи и тези, за които е налице спор между страните, като съдът следва да съобрази изявената, а не предполагаемата воля на страните. В случая, за да приеме ограничаване приложението на чл. 87, ал.4 ЗЗД съдът е изходил от предполагаема воля на страните.
В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване по посочените два правни въпроса.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 17.10.2014г. по гр.д. № 36/2014г. на Разградски окръжен съд по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК].
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 156,02лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: