О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№288
гр. София, 27.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през двехиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия М. ч. гр. д. № 4626/2015 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 15484 от 23.07.2015 г., подадена от Т. Г. Б. против разпореждане № 3528 от 15.06.2015 г., постановено гр.д. № 3995/2011 г. на районен съд – [населено място], IX граждански състав, с което е върната като нередовна жалба вх. № 9220 от 05.05.2015 г.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е издадено в нарушение на чл.13 от Европейската конвенция за правата на човека за правото на ефективни правни средства за защита, тъй като е недопустимо съдът да изисква посочване каква норма от вътрешното право да се прилага, а извода на съда, че правото на защита може да бъде надлежно упражнено само чрез подаването на редовна жалба и/или молба за отмяна, а за да е такава, тя трябва да отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, респ. да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, като неизпълнението на дадени указания във връзка с редовността на жалбата или молбата за отмяна представлява предвидено от закона основание за нейното връщане, представлява заобикаляне на нормата на чл.13 Е..
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С жалба вх. № 9220/5.05.2015 г. Т. Г. Б. е твърдял, че в съдопроизводството по гр.д. № 3995/2011 г.на Районен съд-Хасково /което към този момент е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на предявените от него искове, след като с определение № 83/28.01.2013 г. по гр.д. № 923/2012 г. на ВКС, III г.о. не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 138/6.06.2912 г. по гр.д. № 324/2012 г. на Хасковския окръжен съд/ не е осигурено правото му на защита и е поискал ефективно да се защитят нарушението му права и законни интереси по делото. С разпореждане № 82/5.05.2015 г. на Председателя на Трето гражданско отделение при Гражданска колегия на ВКС преписката по жалбата е върната на администриращия Районен съд-Хасково с указания за отстраняване на нередовностите – уточнение в какво се състои искането с цел преценка дали се касае за частна жалба или молба за отмяна, съответно привеждане с изискванията на чл.306, ал.1 във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК. С разпореждане № 2934/21.05.2015 г. районният съд е дал подробни указания за отстраняване нередовностите на жалбата, включително какво следва да се уточни ако се касае до частна жалба и какво, ако се касае до молба за отмяна на влязло в сила решение. В изявление вх. № 12198/12.06.2015 г. Т. Г. Б. е изложил вижданията си, че дадените в разпореждане № 82/5.05.2015 г. на ВКС и съответно в разпореждане № 2934/21.05.2015 г. на Районен съд-Хасково указания са несъстоятелни, твърденията си за основателност на предявените по гр.д. № 3995/2011 г. на Районен съд-Хасково искове и е повторил искането си съдът по това дело да приложи ефективни правни средства съгласно чл.13 Е. за защита на правото му на справедлив съдебен процес. С атакуваното разпореждане съдът е върнал жалбата, поради неотстраняване на нередовностите й.
Правилен е изводът на съда, че са налице основания за връщане на подадената от Т. Г. Б. жалба/молба с искане за преразглеждане на спора по гр.д. № 3995/2011 г. на Районен съд-Хасково, разрешен с влязло в сила решение. Изискванията на процесуалния закон за редовност на отправяни към съда волеизявления, включително за ясно и точно изложение на твърденията на страната, на които се основават и на петитума /искането/ са свързани от една страна с възможността съдът да го квалифицира и да прецени приложимия за разглеждането му процесуален ред, както и с обвързаността му от определения от страните обем на дължима защита и съдействие /чл.6, ал.2 ГПК/, а от друга страна – с правото на защита на насрещната страна. В настоящия случай волеизявлението на Т. Г. Б. по жалба/молба вх. № 9220/5.05.2015 г. не отговаря на тези изисквания, като нередовностите не са отстранени в подаденото с оглед указанията на съда изявление вх. № 12198/12.06.2015 г. След като въз основа на сезиращото съда волеизявление, същото не може да се квалифицира и да се определи какъв обем защита и съдействие дължи съда, то искането не може да бъде разгледано, поради което процесуалния закон е предвидил връщане на нередовните искания.
Следователно районен съд-Х. правилно е приложил процесуалния закон и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3528 от 15.06.2015 г., постановено гр.д. № 3995/2011 г. на районен съд–Х., IX граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: