О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№109
София, 27.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2965 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1710 от 25.04.2017 г. на П. П. Д. чрез пълномощника му адвокат Ф. М. против решение № 13 от 22.03.2017 г., постановено по гр.д. № 10 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Разград, с което е потвърдено решение № 342 от 21.11.2016 г. по гр.д. № 1086/2016 г. на Районен съд-Разград за допускане изкупуване от Д. П. Д. на 1/10 ид.ч. или изцяло дела на Д. Т. Д., прехвърлени чрез покупко-продажба на П. П. Д. с нотариален акт № 64, том III, рег. № 5930, дело № 369 от 6.08.2013 г. на нотариус рег. № 312 и с нотариален акт № 63, том III, рег. № 5929, дело № 368 от 6.08.2013 г. на нотариус рег. № 312, като Д. П. Д. е обявен за собственик на продадените идеални части от съсобствените наследствени земеделски земи след като заплати на П. П. Д. 1753.67 лв. в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
Д. П. Д. е подал чрез пълномощника си адвокат К. М. писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено сключването на 6.08.2013 г. на договори за покупко-продажба между ответниците, по които Д. Д. е прехвърлил на П. Д. собствената си идеална част от възстановени на наследниците на Д. П. земеделски земи, както и че по делото не са представени доказателства, а и не се спори, че преди извършване на сделките Д. Д. не е отправил писмена покана до ищеца за изкупуване на дела му. Счел е, че основният спорен въпрос е относно моментът, в който ищецът е разбрал за двете прехвърлителни сделки. Обсъдил е ангажираните в тази насока гласни доказателства и е приел, че ищецът е доказал, че е предявил иска в срока по чл.33, ал.2 ЗС, тъй като е узнал за извършените две сделки в началото на м.май 2016 г., позовавайки се на показанията на свидетелите М. и Д. като непротиворечащи си и съответстващи на писмено доказателства /квитанция от 3.05.2016 г. за заплатени от ищеца на ОД „Земеделие“ [населено място] такси за снабдяване със скици и удостоверения относно процесните имоти/. Изложил е съображения, че показанията на свидетелите Р. и М., които твърдят, че П. Д. е уведомил ищеца за това, че е купил дела на Д. Д. през май или юни 2015 г. са недостоверни, тъй като единия заявява, че не е сигурен дали разговорът е бил за закупуване или за обработка на земите, а и двамата свидетели излагат взаимно противоречащи си факти – единият – че са били на разстояние от ищеца и ответника и не са чували разговора, а другият – че са били в непосредствена близост и са чували за какво говорят; св.Р. твърди, че не е чул нищо друго от разговора, освен че ответникът Д. казал на ищеца, че е купил земите и иска да обработва останалите части, а св.М. е чул същото, но не дава обяснения за никакви други обстоятелства около разговора между Д. и Д..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът П. Д. поставят въпросите:
1) чия е тежестта на доказване за спазване на двумесечния срок за завеждане на иска за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС и от кога тече той.
2) допустими ли са свидетелски показания за установяване факта на поканата по чл.33, ал.1 ЗС.
По първия въпрос касаторът се позовава на практика на ВС и ВКС, постановена по реда на ГПК отменен, както и на решение по чл.290 ГПК № 383/26.10.2010 г. по дело № 532/2010 г. на II г.о., т.е. на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК в редакцията преди измененията от ДВ бр.86/2017 г. Сочените основания не са налице, доколкото изводите на въззивния съд съответстват на трайно установената съдебна практика и практика на ВКС, според която ищецът следва да докаже, че е предявил иска в двумесечния срок по чл.33, ал.2 ЗС, а срокът започва да тече от датата сделката при наличие на отправена писмена покана и от датата на узнаването /която е приложимата по делото хипотеза/, ако писмена покана не е била отправена.
Вторият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е изцяло неотносим към твърденията на касатора, който в отговора на исковата молба е признал, че писмена покана за изкупуване дела на продавача не е била отправяна до ищеца и във въззивната си жалба не е навеждал доводи за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд за липса на писмена покана.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК в редакцията преди измененията от ДВ бр.86/2017 г.и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13 от 22.03.2017 г., постановено по гр.д. № 10 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Разград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: