О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№86
[населено място], 24.02.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 7212 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5782 от 30.07.2014г. по гр.д. № 16435/2011г. на Софийски градски съд, ІІ-г състав, с която е оставено в сила решение от 19.07.2010 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 11974/2005г. за отхвърляне на предявените по реда на чл. 181 ГПК/отм./ от И. С. И. и М. С. И. срещу ТПК”Щастие” и С. Д. Т. искове по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ и против И. В. Ф. иск по чл. 108 ЗС относно магазин с площ 21 кв.м. в [населено място], на [улица], заедно с прилежащата към него стая с площ 9,46 кв.м. и 240/7537 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място.
Касационна жалба е подадена от ищците И. С. И. и М. С. И. чрез пълномощника адв. В.. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът ТПК”Щастие” взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответниците И. Ф. и С. Д. Т. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е висящо по предявен по реда на чл.181 ГПК/отм./ от касаторите против ТПК”Щастие” и против С. Д. Т. установителен иск за собственост и против И. В. Ф. ревандикационен иск относно магазин с площ от 21 кв.м., находящ се в [населено място], [улица]N 113, заедно с прилежащите към него помещения. Правото си на собственост ищците основават на наследство и реституция по реда на ЗВСВОНИ по З., З. и др.
Спорът е съсредоточен върху наличието на предпоставките за реституция доколкото ответникът ТПК”Щастие” поддържа, че след отчуждаването на имота с него е извършена разпоредителна сделка и същият не е бил в патримониума на държавата при влизане в сила на реституционния закон.
Установено е, че към 1937г. правото на собственост е принадлежало на С. И. П., чийто наследници са касаторите И. И. и М. И.. С Постановление N 2671/23.10.1950 г. на Министерски съвет по реда на чл. 26 ЗДИ е била отчуждена постройката на ъгъла на [улица]и [улица], собственост на С. П. и на основание П. е отредена за нуждите на Б. за новостроящия се дом-паметник „А. С.”. С четири нотариални акта за покупко-продажба от 27.12.1968г. Б. е продал на Н. земеделска кооперация „Щастие” четири магазина в сградата на [улица], подробно описани по площи и разположение, сред които и процесния магазин с площ 21 кв.м. с прилежаща стая към него с площ 9,46 кв.м. Установява се от приетата техническа експертиза, че понастоящем четирите магазина са обединено в едно общо помещение с площ 114,30 кв.м.
С влязло в сила решение от 28.07.1997 г. по а.х.д. N 1425/94 г. на Софийски градски съд, III-в състав е отменена заповед N РД-54-1511/28.07.1994 г. на кмета на Столична община и е отменено отчуждаването на процесния имот, принадлежал на наследодателя С. И. П.. През 2005г. касаторите са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по наследство и реституция.
За да отхвърли иска съдът е приел, че ответникът ТПК „Щастие” не е обвързан от решението по а.х.д. N 1425/94 г., макар че е бил конституиран като заинтересована страна по жалбата на Столична община. Изложил е съображения, че ТПК „Щастие” неправилно и незаконосъобразно е била конституирана като заинтересована страна по делото, тъй като според трайната съдебна практика по прилагането на чл.4 от З. по З. и др. в това производство легитимирани да участват са само лицата, поискали отмяната, и административният орган, издал обжалвания акт, като не се допуска конституиране по делото на заинтересовани лица. Поради това ТПК”Щастие” може да навежда доводи за липса на предпоставките за реституционен ефект и съответно съдът следва да извърши косвен съдебен контрол върху реституционния акт. Относно допустимостта на такъв контрол съдът е изложил подробни съображения, основавайки се т.4 на Тълкувателно решение № 6/2006 г. на ОСГК, на практика на ВКС по чл. 290 ГПК и на мотивите на Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК на ВКС .
При преценка на предпоставките за реституция съдът е приел, че отчужденият имот не е собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми към момента на влизане в сила на З., тъй като още през 1968г. е придобит от ответника ТПК”Щастие”. Съдът е изтъкнал, че към момента на приемане на реституционния закон собствеността на кооперациите не е приравнена на държавната собственост видно от разпоредбата на чл.2 ЗС, така че имот, който е собственост на кооперация е извън патримониума на държавата.
В допълнение към горните съображения за липса на основание за възстановяване на собствеността съдът е посочил, че понастоящем спорният имот не съществува като обособено помещение, а е част от друго голямо помещение – търговски обект.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
На първо място касаторите поддържат, че по въпроса за допустимостта да бъде извършен косвен съдебен контрол върху реституционния акт, решението противоречи на Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК на ВКС. Изтъкват, че според тълкувателното решение т. 4 от ТР № 6/2006г. на ОСГК е изгубила сила относно възможността косвен съдебен контрол да се упражни върху съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 З., а в решението си Софийски градски съд се е мотивирал именно с посочената т.4 от ТР №6/2006г. В допълнение касаторите считат, че посочената от съда в решението съдебна практика съдържа мотиви в обратен смисъл, както и че решението не съответства на Решение № 126 от 20.06.2014г. по гр.д. № 207/2014г. на І г.о.
Не е налице поддържаното противоречие с тълкувателния акт, доколкото решаващият съд подробно е мотивирал становището си, като е изходил както от постановките на Тълкувателно решение № 6/2006г., така и от възприетата с Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК промяна в приложното му поле. Изрично е разяснил, че косвен съдебен контрол е недопустим по искове, заведени от или срещу държавата. В случая този контрол е допустим, тъй като се упражнява по искане на лице, което в конкретната ситуация следва да се приравни на такова, неучаствало в административното производство. Всички цитирани от въззивния съд решения на ВКС разглеждат сходни хипотези, в които е прието, че косвен съдебен контрол върху съдебно решение за възстановяване на собствеността е допустим, защото лицето, по чието искане се извършва този контрол, не е било участник в административното производство и не е могло да защити правата си.
Решение № 126 от 20.06.2014г. по гр.д. № 207/2014г. на І г.о. разглежда спор за собственост, произтичащ от реституция по ЗВСОНИ и приема за недопустим косвения съдебен контрол когато въпросът за валидността и законосъобразността на индивидуалния административен акт е разрешен в съдебно административно производство, в което са участвали страните в гражданскоправния спор. Отново липсва противоречие с обжалвания акт на СГС по гореизтъкнатата причина – съдът е мотивирал, че ТПК „Щастие” не е била надлежен участник в административното производство и затова не е обвързана от постановеното реституционно решение.
В обобщение, липсва поддържаното основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК се поддържа от касаторите спрямо два правни въпроса: 1/ има ли сила на пресъдено нещо решението на административния съд, с което се възстановява одържавен недвижим имот по З. спрямо лицата, участвали в административното производство като трети заинтересовани страни; 2/ може ли гражданският съд, който разглежда иск за собственост на реституиран имот, да упражнява съдебен контрол върху влезли в сила решения на административен съд, с които е възстановен имота, когато и двете страни по гражданскоправния спор са участвали и в административното производство, вкл. и като заинтересована страна. Не са посочени влезли в сила решения на съдилищата, в които въпросите са решени противоречиво. К. имат предвид съдебната практика, на която съдът се е позовал в обжалваното решение, като считат, че тя не е в подкрепа на застъпената от съда теза. Твърдението е необосновано. Както бе посочено по-горе съдът се е позовал на практика, според която е недопустим косвения съдебен контрол в гражданския процес когато същите страни са участвали в административното производство. Отделно, съдът е мотивирал, че настоящия случай не е такъв. В. съд е цитирал и изобилна практика на Върховния административен съд за принципното недопускане на заинтересовани страни в производството по възстановяване на собствеността по З., както и такава на Върховния касационен съд относно липсата на обвързаност на подпомагаща страна, която е конституирана в процеса, без да са налице законовите предпоставки за това.
На трето място касаторите поддържат основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК като сочат горните два правни въпроса, както и други два: 1/подлежи ли на възстановяване имот, който към момента на приемане на реституционния закон е в патримониума на кооперация; 2/ когато има постановено тълкувателно решение по въпроси, разглеждани в предходно тълкувателно решение, мотивите на последното тълкувателно решение третират ли се като трайна практика на ВКС.
Както вече бе посочено по първите два въпроса има създадена изобилна практика, на която обжалваният акт съответства. Ето защо липсва основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, която предпоставя необходимост от тълкуване на неясни разпоредби и липса на практика по прилагането им.
По въпроса дали подлежи на реституция имот, който към момента на приемането З. е в патримониума на ТПК, ТКЗС и други кооперации също е налице съдебна практика, цитирана и съобразена от въззивния съд. На първо място, тезата е застъпена в Решение на Конституционния съд № 4 от 11.03.1998г. по конституционно дело№ 16/1997г., т.4.Б.2, където се приема, че отмяната на отчуждаването /по чл.4 З./ може да се иска само ако отчужденият имот е заварен в собственост на държавата. Решение № 1799 от 17.10.2003г. по гр.д. № 1803/2002г. на ІVг.о. сочи, че реституционният ефект по чл. 4 З. не настъпва, ако към момента на постановяване на индивидуалния административен акт претендирания имот се е намирал в патримониума на друг правен субект, а не на държавата или общината, като разгледаният случай е също за имот на ТПК. В обжалваното решение съдът изрично е мотивирал, че според тогава действащата правна уредба кооперативната собственост е различна от държавната.
Четвъртият въпрос, така както е зададен, е неясен. В решението подробно е разяснено съотношението между т.4 на Тълкувателно решение № 6/2006г. и по-късно приетото Тълкувателно решение № 5/2011г., с което се стеснява приложното поле на косвения съдебен контрол върху административните актове.
В обобщение, следва да се откаже достъп до касационен контрол.
В полза на ответника ТПК”Щастие” следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3600лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5782 от 30.07.2014г. по гр.д. № 16435/2011г. на Софийски градски съд, ІІ-г състав по касационната жалба на И. С. И. и М. С. И..
ОСЪЖДА И. С. И. и М. С. И. двамата от [населено място], [улица], ет.2, ап.12 да заплатят на ТПК”Щастие”, ЕИК[ЕИК], сумата 3600/три хиляди и шестстотин/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: