Р Е Ш Е Н И Е
№69
София, 16.08.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шести юни през двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3903 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К., действаща лично и със съдействието на баща си Г. Г. К., приподписана от адвокат В. Л., против решение № 82 от 8.03.2016 г., постановено по гр.д. № 918 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е обезсилено решение № 120 от 12.09.2015 г. по гр.д. № 184/2015 г. на Районен съд-Панагюрище в частта за признаване за установено по отношение на В. Д. А. и Н. Г. К., че В. Д. А. не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 55302.501.3435.1.1, представляващ жилище от 85 кв.м. в двуетажна жилищна сграда, върху който имот е предприето изпълнение „публична продан“ за разликата над 2/6 ид.ч. до пълния размер от 6/6 ид.ч. и в частта за признаване, че собственик на ? ид.ч. от същия самостоятелен обект, а другата ? ид.ч. при условията на СИО и в резултат на необезпокояваното и непрекъснато владение в продължение на 34 години, представлява собственост на ищцата Т. З. А., като производството е прекратено в тази част и първоинстанционното решение е потвърдено в частта за признаване на установено по отношение на В. Д. А. и Н. Г. К., че В. Д. А. не е собственик на определените от ЧСИ № 886-В. Б. 2/6 от 5/6 от ? ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 55302.501.3435 и на 2/6 от 5/6 от построения в него самостоятелен обект с идентификатор 55302.501.3435.1.1, като Н. Г. К. е осъдена да заплати на Т. З. А. съдебно-деловодни разноски в размер на 320.00 лв.
Т. З. А. е подала писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Р. К., в който оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.
С определение № 64 от 16.02.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с цел преценка допустимостта му.
Ищцата Т. А. е обосновала правния си интерес от предявения иск с обстоятелството, че за личен паричен дълг на съпруга й е насочено принудително изпълнение върху 5/6 ид.ч. от самостоятелния обект-жилище и толкова идеални части от принадлежащата му ? ид.ч. от дворното място, като съпругът й се легитимира като собственик на целия имот с констативен нотариален акт по наследство, делба и давност. Основала е иска си на твърденията, че осъществените придобивни основания обуславят придобиване на идеална част от имота в режим на съпружеска имуществена общност и е поискала да се признае за установено, че съпругът й не е собственик на 2/6 от 5/6 от ? от дворното място и 2/6 от 5/6 от жилището.
В. съд е приел за установено, че ответникът В. А. /съпруг на ищцата/ е придобил по наследство от майка си, починала при действието на СК от 1968 г., 1/6 ид.ч., по 1/6 ид.ч. са наследили брат му и сестра му, а ? ид.ч. е дела на преживелия съпруг Д. А.. При извършена през 1975 г. делба жилището и ? ид.ч. от дворното място е поставено в дял на В. А. и Д. А., като е уравнен дела от 1/6 ид.ч. само на сестрата С. П., поради което след делбата като собственици се легитимират Д. А. с ? ид.ч., В. А. с 2/6 ид.ч. и В. А. и Т. А. с 1/6 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на Д. А. през 1981 г. В. А. се е снабдил с констативен нотариален акт № 19, том I, дело № 73/1983 г. за собственост на жилището и ? идеална част от дворното място по наследство, делба и давност. Съдът е направил извод, че ? ид.ч. от имота е завладяна след смъртта на Д. А., владяна е от двамата съпрузи и е придобита в режим на съпружеска имуществана общност от Т. А. и В. А., поради което предявеният отрицателен установителен иск следва да се уважи в предявения размер от 2/6 ид.ч. от имота.
Пазарджишкият окръжен съд е приел, че в частта, с която първоинстанционният съд е признал за установено, че ответникът В. А. не е собственик на цялото жилище, решението е процесуално недопустимо над 2/6 ид.ч. до 6/6 идеални части, както в частта, с която е разгледан положителен установителен иск, че ответника В. А. е собственик на ? ид.ч., а другата ? ид.ч. е собственост в режим на съпружеска имуществена общност на Т. А., тъй като такива искове не са предявявани. В тази част въззивното решение е влязло в сила.
В исковата молба Т. А. е твърдяла, че съпругът й е наследил част от имота след смъртта на майка си, извършил е делба с баща си и брат си и сестра си, при което ? ид.ч. от дворното място и от първия жилищен етаж са придобити от него и баща му и В. А. е заплатил на брат си и на сестра си уравнение на дела им; след смъртта на баща му през 1981 г. ищцата и съпругът й владеят целия имот и са придобили изцяло собствеността по давност, за което на името на В. А. е издаден констативен нотариален акт. Поискала е да се признае за установено, че В. А. не е собственик на определените от ЧСИ В. Б. 2/6 от 5/6 от ? ид.ч. от поземления имот с площ от 206 кв.м., ведно с 2/6 от 5/6 ид.ч. от първия жилищен етаж, върху който имот е предприето принудително изпълнение „публична продан“
Касационното обжалване е допуснато с цел преценка допустимостта на предявения иск, който се основава на твърденията, че идеална част от процесния имот е лична собственост на ответника В. А., а останалата идеална част се притежава от него в режим на съпружеска имуществена общност с ищцата Т. А., а заявения петитум е да се признае за установено, че В. А. не е собственик на 2/6 от 5/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 55302.501.3435.1.1 и на 2/6 от 5/6 от ? ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 55302.501.3435.
Заявените в исковата молба фактически твърдения и петитум обуславят квалификация на предявения отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК.
Съгласно чл.440 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на парично притезание, не принадлежи на длъжника. Отрицателният установителен иск нормативно е предвиден като способ за защита срещу материалноправна незаконосъобразност при индивидуално принудително изпълнение на парични притезания вследствие нарушение на принципа, че принудителното иизпълнение на паричното притезание трябва да бъде осъществявано само върху имуществото на длъжника в изпълнението (чл.442 ГПК). Само имуществото на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво основание да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитание (чл.133 ЗЗД). Абсолютните процесуални предпоставки, които обуславящи допустимостта на иска по чл.440 ГПК, са: 1) висящо изпълнително производство; 2) с предмет принудителното изпълнение на парично притезание; 3) насочване на изпълнителните действия върху вещ на длъжника; 4) осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице. Субективното право на третото лице обосновава интереса от отрицателния установителен иск, предвиден в чл.440 ГПК, но е извън предмета на делото.
При тези особености на иска по чл.440 ГПК следва да се приеме, че с този иск разполага и съпругът-недлъжник, когато изпълнението на парично притезания се провежда по реда на глава 44-та ГПК, а вещта е лична или отчасти лична собственост. В този случай съдебният изпълнител има задължението да установи дали вещта на длъжника е съпружеска имуществена общност (чл.503, ал.1 ГПК). Проверката извършва чрез справка в регистъра по чл.19 СК от 2009 г. При липса на отбелязване за избран режим на имуществени отношения, съдебният изпълнител възприема законовия режим на съпружеска имуществена общност (чл.18, ал.2 СК от 2009 г). Това е така, защото когато установи, че имотът е придобит по време на брака на възмездно основание, съответно движимата вещ се намира във владение на длъжника, той е длъжен да приложи презумпцията на чл.21, ал.3 СК от 2009 г. /чл.19, ал.3 СК от 1985 г.-отм./. Същевременно съдебният изпълнител не разполага с компетентност да установява произхода на средствата, с които вещта е придобита по време на брака и е длъжен да приеме, че правата на съпрузите в съпружеската имуществена общност са равни.С нормите на чл.506 ГПК и чл.27, ал.4 СК се въвежда едно относително правно състояние за нуждите на принудителното изпълнение върху имущество, притежавано изцяло или отчасти в режим на съпружеска имуществена общност за личен дълг на единия от съпрузите – в отношенията между съпрузите вещното право се притежава в съвместна бездялова собственост, а в отношенията с личните кредитори на съпруга-длъжник – в обикновена съсобственост при равни дялове
Следователно на съпруга-недлъжник, който заявява лични права върху вещта, третирана в изпълнението изцяло като обект на съпружеска имуществена общност, респ. заявява права в режим на съпружеска имуществена общност спрямо вещ, третирана като лично имущество /изцяло или отчасти/ по смисъла на чл.22 СК /чл.20 СК от 1985 г.-отм./ на съпруга-длъжник, следва да се признае правото на иск по чл.440 ГПК.
В настоящия случай са налице предпоставките за предявяване на отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК. Налице е висящо изпълнително производство за парично вземане и принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот, на който длъжникът се легитимира като собственик с констативен нотариален акт. Ищцата, съпруга на длъжника, цели да установи спрямо него и кредитора, че част от вещното право е придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Следователно предявения иск при така заявените обстоятелствена част и петитум и доколкото е насочен против съпруга-длъжник и кредитора му е процесуално допустим.
По основателността на касационната жалба:
Принудителното изпълнение е насочено против първия етаж от двуетажна жилищна сграда и принадлежащата към този обект ? ид.ч. от дворното място в [населено място], [улица], на който длъжника В. Д. А. се легитимира като собственик с констативен нотариален акт № 19, том I, дело № 73/1983 г. Не се спори, че правото на собственост върху дворното място и сградата е принадлежало на Д. В. А. и съпругата му П. В. А.. Наследството на последната е открито при действието на Семейния кодекс от 1968 г.-отм., като преживелия съпруг Д. А. е станал собственик на дела си от прекратената СИО от ? ид.ч., а длъжникът В. А., както и сестра у С. П. и брат му Н. А. са наследили по 1/6 ид.ч. Съсобствеността е прекратена със съдебна спогодба от декември 1975 г. по гр.д. № 240/1975 г. на Районен съд-Панагюрище, като процесните първи етаж и ? ид.ч. от дворното място са поставени в дял на Д. и В. А. и В. А. е поел задължение да уравни дяловете на Н. А. и С. П. със сумата от по 332.50 лв. за всеки. Делът на Д. В. А., починал на 29.05.1981 г. е бил наследен от низходящите му Н. и В. А. и С. П., като всеки е придобил по 1/6 ид.ч. Правата на Н. А. и С. П. са придобити по давност, което е удостоверено от издадения на името на В. А. констативен нотариален акт за собственост на целия имот. Без значение е, че нотариалният акт е издаден преди да е изтекъл срока на придобивната давност, доколкото в настоящото производство липсват твърдения и съответно доказателства, оборващи удостоверените с него права.
Неоснователна е тезата в касационната жалба, че делът от процесния имот на Д. А. следва да се приеме за наследен само от В. А.. Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правни сделки, по давност или по други способи уредени в закона, а позитивното ни право не урежда смъртта на съсобственик като основание за придобиване на правата на починалия от съсобствеността от другия, респ. другите съсобственици. Следователно със смъртта на Д. А. правата му са преминали към наследниците му по закон. Единият от тях е завладял правата на останалите и ги е придобил по давност. П. основание за тези права е осъществено по време на брака въз основа на съвладение /обстоятелството, че Трендафила А. не е посочена в констативния нотариален акт е без значение, с оглед презумпцията на чл.19, ал.3 СК-отм. и доколкото по делото липсват доказателства владението да е осъществявано само от съпруга й/, поради което следва, че 2/6 ид.ч. /придобити по наследство от баща им от С. П. и Д. А./ от имота са придобити по давност в режим на съпружеска имуществена общност.
В съпружеска имуществена общност се притежават и 2/6 ид.ч., придобити по силата на съдебната спогодба за делба от 1975 г. срещу уравнение на дела на Н. А. и С. П.. Неоснователна е тезата в касационната жалба, че следва да се приеме, че по силата на делбата на възмездно основание е придобита само 1/6 ид.ч., тъй като със семейни средства е заплатено само уравнението на дела на С. П.. От значение при преценка дали определено имущество е съпружеска имуществена общност е дали е придобито по време на брака на възмездно основание. Преценката се извършва към момента на настъпване на вещно-транслативния ефект. В случая със сключването на спогодбата В. А. е придобил дяловете на брат си и сестра си от общо 2/6 ид.ч. срещу парично уравнение на дела им, т.е. на възмездно основание. Без значение е по какъв начин е погасено задължението, а следователно посочените 2/6 ид.ч. се притежават в режим на съпружеска имуществена общност.
Следователно В. А. е придобил в лична собственост /по наследство/ 2/6 ид.ч. от процесния имот и в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата си Т. А. /по делба и по давност/ останалите 4/6 ид.ч. В отношенията между съпрузите и Н. К. като кредитор на В. А., насочил изпълнение върху имота за паричното си вземане, тези 4/6 ид.ч. се притежават в обикновена съсобственост, т.е. по 2/6 за всеки от съпрузите или спрямо кредитора правата на длъжника са общо 4/6 ид.ч. от имота, а на съпругата му-недлъжник 2/6 ид.ч.
Съгласно чл.504, ал.2 вр. чл.500, ал.1 ГПК за личен дълг на единия съпруг може да се продаде само неговата идеална част от имота или в случая 4/6 ид.ч. Публичната продан е насочена върху 5/6 ид.ч., с което се засягат правата на ищцата Т. А. като съпруга-недлъжник и трето за изпълнението лице върху 1/6 ид.ч. от имота. Следователно предявеният иск по чл.440 ГПК е основателен за 1/6 от 5/6 ид.ч. от първия жилищен етаж и и принадлежащата му ? ид.ч. от дворното място, а за останалата 1/6 от 5/6 ид.ч. от първия жилищен етаж и и принадлежащата му ? ид.ч. от дворното място е неоснователен. В. решение в частта, с която искът е уважен за 1/6 от 5/6 ид.ч. от първия жилищен етаж и принадлежащата му ? ид.ч. от дворното място е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът бъде отхвърлен.
Следва да бъде отменено решението на въззивния съд в частта, с която потвърждава първоинстанционното решение в частта за разноските и в частта, с която присъжда разноски за въззивното производство.
На основание чл.78, ал.1 ГПК Н. К. и В. А. следва да бъдат осъдени да заплатят на Т. А. направените в съдебното производство разноски съразмерно с основателната част на предявения иск или сумата 750 лв. или по 375 лв. всеки от направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. за първоинстанционното, въззивното и касационното производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК Т. А. следва да бъде осъдена да заплати на Н. К. направените в съдебното производство разноски съразмерно на неоснователната част от иска или сумата 43.13 лв. от общо направените в първоинстанционното, въззивното и касационното производство разноски за 86.25 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 82 от 8.03.2016 г., постановено по гр.д. № 918 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пазарджик в частта, с която е потвърдено решение № 120 от 12.09.2015 г. по гр.д. № 184/2015 г. на Районен съд-Панагюрище за признаване на установено по предявения от Трендафила З. А. иск по чл.440 ГПК по отношение на В. Д. А. и Н. Г. К., че В. Д. А. не е собственик на определените от ЧСИ № 886-В. Б. 1/6 от 5/6 от ? ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 55302.501.3435 и 1/6 от 5/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 55302.501.3435.1.1, като Н. Г. К. е осъдена да заплати на Трендафила З. А. съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 580 лв. и за въззивното производство в размер на 320.00 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. З. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] против В. Д. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Н. Г. К., ЕГН [ЕГН], действаща лично и със съгласието на баща си Г. Г. К., [населено място], [улица] иск с правно основание чл.440 ГПК за признаване за установено, че В. Д. А., ЕГН [ЕГН] не е собственик на 1/6 от 5/6 от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55302.501.3435.1.1 по кадастралната карта на [населено място], представляващ жилище на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, с площ от 85 кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ведно с южните две избени помещения, ведно с ? ид.ч. от дворно място с площ от 210 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 55302.501.3435 по кадастралната карта на [населено място], трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82 от 8.03.2016 г., постановено по гр.д. № 918 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пазарджик в частта, с която е потвърдено решение № 120 от 12.09.2015 г. по гр.д. № 184/2015 г. на Районен съд-Панагюрище за признаване за установено по предявения от Т. З. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] против В. Д. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Н. Г. К., ЕГН [ЕГН], действаща лично и със съгласието на баща си Г. Г. К., [населено място], [улица] иск с правно основание чл.440 ГПК, че В. Д. А., ЕГН [ЕГН] не е собственик на 1/6 от 5/6 от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55302.501.3435.1.1 по кадастралната карта на [населено място], представляващ жилище на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, с площ от 85 кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ведно с южните две избени помещения, ведно с ? ид.ч. от дворно място с площ от 210 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 55302.501.3435 по кадастралната карта на [населено място], трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/.
ОСЪЖДА В. Д. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Н. Г. К., ЕГН [ЕГН], действаща лично и със съгласието на баща си Г. Г. К., [населено място], [улица] да заплатят на Т. З. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски за съдебното производство в размер на по 375.00 /триста седемдесет и пет/ лева всеки.
ОСЪЖДА Трендафила З. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Н. Г. К., ЕГН [ЕГН], действаща лично и със съгласието на баща си Г. Г. К., [населено място], [улица] разноски за съдебното производство в размер на 43.13 лв. /четиридесет и три лева и тринадесет стотинки/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: