О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 01.12.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4788 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение № 1514/17.06.2016г. постановено по ч.гр.д. № 973/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3879/04.04.2016г. по гр.д. № 339/2016г. на Варненския районен съд за прекратяване поради недопустимост на производството по предявения от жалбоподателите отрицателен установителен иск за собственост.
Жалбоподателите М. К. Б. и В. А. Б. от [населено място], чрез пълномощника им адв. С. С., намират определението за неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и молят да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК формулират три правни въпроса: 1/ при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск; 2/ налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права, когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право; 3/налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права, когато между ищеца и ответника има влязло в законна сила решение по осъдителен иск, който осъдителен иск е с различен идентитет от така предявеният отрицателен установителен иск. Считат, че въпросите са разрешени в противоречие с посочена практика на ВКС.
Ответникът по частната жалба Ц. П. И. я оспорва, като счита, че заявените от ищците придобивни основания наследяване и реституция са вече отречени със сила на пресъдено нещо, а повдигнатите от тях правни въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството е по искова молба на М. К. Б. и В. А. Б. срещу Ц. П. И., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор 10136.2566.77, с площ от 567 кв.м. по КККР на район „Приморски”, [населено място]. Ищците са обосновали правния си интерес от водене на делото с факта, че в тяхна полза, като наследници на И. и Ф. Б., е признато правото на възстановяване на собствеността върху поземления имот, без да е приключена реституционната процедура с издаване на заповед по §4к ПЗР ЗСПЗЗ, а ответникът, който е наследник на С. Х. И., се легитимира като собственик на основание придобивна давност и доброволна делба.
Първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост като е установил, че между същите страни е водено производство по иск с правно основание чл. 108 ЗС относно същия недвижим имот. С Решение № 729/19.03.2009г. по гр.д. № 224/2003г. на Варненски районен съд е отхвърлен иск за собственост, предявен от М. и В. Б., като наследници на И. С. Б., против С. Х. И. относно имот пл. № 3171а по КП „Крайбрежието”, м.„Старите лозя”. Решението е оставено в сила с решение № 1643/28.12.2010г. по гр.д. № 1128/2009г. на Варненски окръжен съд, което от своя страна е влязло в сила на 30.04.2013г. Ревандикационният иск е основан на твърдения за придобиване на имота по наследство от И. и Ф. Б. и на проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ съгласно Решение №727/03.08.2007г. по к.адм.д. №1279/2006г. на Варненски окръжен съд. Искът е отхвърлен като е прието, че липсва отнемане от държавата на имотите на наследодателя на ищците И. Б. като предпоставка за възстановяването им по ЗСПЗЗ, както и че постановеното позитивно решение по адм.д. №1279/2006г., заместващо решението на реституционния орган, не може да легитимира М. Б. и В. Б. като собственици на процесния имот. Обсъдени са заявените от ответниците права, като е прието, че С. Х. и Я. Г. са се легитимирали като собственици на имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност към датата на издаване на констативния нотариален акт от 1992г. и последващият договор за доброволна делба е произвел своето вещноправно действие, легитимирайки С. Х. И. като индивидуален собственик на стар имот №3171а с площ от 596 кв.м. Силата на пресъдено нещо на решението разпростира субективните си предели и по отношение на ответника в настоящото производство Ц. П. И., който е универсален правоприемник на ответника по ревандикационния иск.
Варненски районен съд е приел, че твърдяните от ищците в първоинстанционното производство придобивни основания – наследяване и реституция, са отречени със сила на пресъдено нещо. С отхвърлянето на ревандикационниия иск поради липса на активна материална легитимация е отречен правният интерес на ищците да оспорват правата на ответниците в последващ процес.
С обжалваното определение на Варненски окръжен съд е прието, че мотивите на постановеното влязло в сила решение следва да бъдат отчетени при преценката на правния интерес на ищците от водене на настоящето дело. След като те са обосновали интереса си от предявяване на отрицателния установителен иск с възможността да придобият собствеността по реда на ЗСПЗЗ след постановяване на заповед по §4к ПЗР ЗСПЗЗ, а тази възможност е отречена с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, то предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, определящ изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първите два правни въпроса, поставени от жалбоподателите, имат отговор в Тълкувателно Решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС. Дадените разрешения са, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Не тези въпроси, обаче са значими и определящи изхода на производството по преценка допустимостта на предявения отрицателен установителен иск. Решаващият въпрос е дали когато правото на собственост е отречено с влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС, ищецът може да се предяви отрицателен установителен иск против ответника, като основава правния си интерес на същото, вече отречено право. Това вероятно е смисъла на зададения от жалбоподателите трети въпрос, въпреки непрецизната формулировка. Не се установява този въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, обжалваният акт е в съответствие с практиката по Решение 386/06.03.2012г. по гр.д. № 193/2011г. на ВКС, I г.о. Решението разглежда хипотеза, идентична на настоящата и заключава, че отрицателният установителен иск не може да цели единствено отричане на собствеността на ответника, без ищецът да заявява самостоятелни права върху същия имот; затова в исковата молба ищецът следва да обоснове твърдението си, че притежава субективното право и под каква форма то се оспорва от ответника; при липса на спор за собственост липсва и правен интерес за ищеца от отричане на правото на ответника. В съответствие с това по настоящето дело е прието, че спорът за собственост е разрешен със сила на пресъдено нещо и повторното му повдигане, макар и чрез предявяване на отрицателен установителен иск, е недопустимо.
При горните съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1514/17.06.2016г. постановено по ч.гр.д. № 973/2016 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: