1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 13.07. 2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 3523 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6345 от 1.06.2015 г., подадена от К., [населено място], ТБ Б. против определение № 272 от 11.05.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 727 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданко отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба на К. против определение № 53 от 27.11.2014 г. по гр.д. № СП 47/2014 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, шести състав и е прекратено производството по частното гражданско дело.
В частната жалба са наведени доводи, че атакуваното определение е неправилно с оглед чл.273, ал.3 ГПК, предвиждаща че на обжалване пред ВКС подлежат възивни определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Ответните по частната жалба страни оспорват частната жалба, като претендират възстановяване на направените разноски.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, II г.о., установи следното:
За да постанови атакуваното разпореждане съставът на Върховния касационен съд на Република България е констатирал, че с частната касационна жалба се обжалва въззивно определение, постановено в производство по реда на чл. 38, ал. 4 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/. Изложил е съображения, че съгласно чл. 396, ал. 2 ГПК /обн. ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд, след като отмени обжалваното пред него първоинстанционно определение за отказ да се допусне обезпечение, допуска исканото обезпечение с произтичащите от това последици, като разпоредбата е неприложима към конкретния случай, тъй като с обжалваното определение въззивният съд не е допуснал, а е отказал да допусне поисканото от частния жалбоподател обезпечение на бъдещ иск. С отмяната на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗОПДНПИ е отпаднало и правилото на чл. 23, ал. 2 от отменения закон за обжалваемост на въззивното определение, с което се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка пред ВКС, поради което частната касационна жалба е приета за процесуално недопустима.
Атакуваното определение е правилно. Действащия понастоящем Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, в сила 19.11.2012 г., приложим в настоящия случай, не съдържа специални правила относно обжалваемостта на определенията на въззивния съд по жалби срещу първоинстанционни актове, постановени по искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, поради което приложение намират общите правила на ГПК. Нормата на чл.396, ал.2 ГПК /в редакцията от ДВ бр.100/2010 г./ предвижда компетентност на ВКС единствено в случаите, когато въззивният съд е отменил отказа на първоинстанционния съд и е допуснал обезпечението. Във всички останали хипотези определенията на съда по обезпечение на иск подлежат на двуинстанционно разглеждане, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление и за всички органи, които издават административни актове съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт.
Наведените в частната жалба твърдения, касаещи правилността на изводите на въззивния съд за отмяна на допуснатото обезпечение, не подлежат на разглеждане, поради изчерпване на реда за инстанционен контрол.
Ответниците по частната жалба не са представили доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 272 от 11.05.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 727 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданко отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: