О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№72
гр. София, 06.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 1116 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Р. М. срещу разпореждане № 19 от 20.02.2017г. на Председателя на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено по преписка вх. № 1558 от 16.02.2017г., с което е отказано образуването на производство по отмяна на влязло в сила решение въз основа на жалба вх. № 17804 от 07.12.2016г., подадена от С. М., Д. Ц. и С. М..
Жалбоподателката намира разпореждането за неправилно. Излага твърдения относно случаите, в които „се е появило на сцената” решението от 12.03.1998г. по гр.д. № 567/1997г. на Мездренски районен съд; неслучайното според нея стечение на обстоятелствата и създаденото първоначално впечатление, че второинстанционното решение е благоприятно за тях и собствеността върху имота е запазена, както и че не са знаели за това решение. В заключителната част изтъква, че първоинстанционното и втооринстанцинното решение са неправилни и незаконосъобразни, а те са били лишени от възможността да обжалват. Отправено е искане – да се възстановят земеделските земи на Й. Ц. М., независимо дали това ще стане чрез обезсилване или чрез отмяна на решения, като по този начин ще се предотвратят лъжата и демагогията, и ще възтържествува правото.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Обжалваното разпореждане е постановено след като с определение № 1850 от 14.02.2017г. по адм.д. № 13679/2016г. Върховният административен съд е прекратил образуваното пред него производство по жалба на С. Р. М., Д. Н. Ц. и С. Х. М. и е изпратил делото по подсъдност на Върховния касационен съд. С. съд е счел, че отправеното към него искане за обезсилване на решение от 12.03.1008г. по гр.д. № 567/97г. на Мездренски районен съд и решение № 123 от 06.098.1999г. по гр.д. № 703/1998г. на Врачански окръжен съд е от компетентност на Върховния касационен съд, тъй като решенията са постановени по иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и компетентен да се произнесе по искането за обезсилване, включително по допустимостта му, е Върховния касационен съд.
С разпореждането Председателят на Второ гражданско отделение е извършил именно преценка на допустимостта на подадената жалба и е счел, че тя следва да се разглежда като молба за отмяна /доколкото отправеното искане е за обезсилване на съдебни решения, а такова може да се релевира само на невлезли в сила съдебни актове/. Взел е предвид данните, че делата, по които са постановени сочените решения от 1998г. и от 1999г., съответно на Мездренски районен съд и на Врачански окръжен съд, са унищожени и е приел, че молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК/отм./, подадена при действието на сега действащия ГПК, е недопустима, ако преди влизането му в сила на 01.03.2008г. е изтекъл едногодишния преклузивен срок за отмяна по чл. 232, ал.1 ГПК/отм./.
При горните данни настоящият състав намира разпореждането за правилно. Несъмнено е, въпреки непрецизните формулировки в подадената жалба вх. №17 804 от 07.1.22016., адресирана до Върховния административен съд, че според жалбоподателите двете съдебни решения – първоинстанционно и въззивно, постановени по съдебен спор, започнал през 1997г. и приключил през 1999г., не следва да пораждат правни последици, поради което се иска тяхното „обезсилване”. Тъй като единственият възможен способ за атакуване на влезли в сила решения е този по реда на чл. 303 и сл. ГПК, то жалбата правилно е квалифицирана като молба за отмяна. Следва да бъдат споделени решаващите съображения, че такава молба за отмяна е недопустима – решенията са постановени и влезли в сила при действието на ГПК от 1952г./сега отм./ и преклузивният срок за отмяна, предвиден в чл. 232, ал.1 от този закон, е изтекъл преди влизането в сила на сега действащия Граждански процесуален кодекс на 01.03.2008г. Правото на отмяна е погасено и решението е стабилизирано като неотменимо чрез извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения съгласно действащия съдопроизводствен ред. С приемането на новия ГПК не се възобновява течението на срока за отмяна, който вече е изтекъл.
Поради изложеното обжалвания акт следва да бъде потвърден.
Воден от горното Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 19 от 20.02.2017г. постановено от Председателя на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, по преписка вх. № 1558 от 16.02.2017г., с което е отказано образуването на производство по отмяна на влязло в сила решение въз основа на жалба вх. № 17804 от 07.12.2016г., подадена от С. М., Д. Ц. и С. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: