О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№156
гр. София, 26.03.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3317 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 627 от 24.04.2017г. по гр.д. № 2397/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3512 от 07.10.2016г. по гр.д. № 13 372/2014г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от Н. М. А. против Й. Б. Ф. иск по чл. 108 ЗС за установяване собствеността върху 1/4 от 800/1152 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 10135.2508.32 по кадастралната карта на [населено място], в местн. „С.” и предаване владението върху 800/1152 ид.ч. от имота.
В касационната жалба на ищеца Н. М. А. се поддържа неправилност и необоснованост на съдебния акт. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени правните въпроси: 1/ спира ли течението на придобивната давност при предприети от страна на невладеещия собственик действия по нанасяне в кадастър, завеждане на дело, плащане на данъци; 2/ предполага ли се добросъвестност на владелеца, придобил от праводател, който от своя страна е придобил от лице, извършило измама с имота; 3/ съществено процесуално нарушение ли е неприсъединяването на прокурорска преписка, ако по делото има данни за престъпление – измама; 4/ съществено процесуално нарушение ли е непроизнасянето по възражение за нищожност на извършена делба поради неучастие на един от съсобствениците. Спрямо тези въпроси касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, тт.2 и 3 ГПК/в редакция към момента на подаване на жалбата, преди изменението в ДВ бр. 86/2017г./.
Ответникът Й. Б. Ф. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Подпомагащата страна Т. З. Т. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск. Поддържаното от ищцата придобивно основание е дарение и наследство, а евентуално – давност. Установено е, че наследодателят на ищцата А. А. И. е придобил през 1996г. с договор за дарение от И. Н. Я. 800 кв.м. ид.ч. от лозе с площ 2000 кв.м., съставляващо имот пл.№ 383 в мест. „К. дере”. Наследодателят е починал 2009г. и негови наследници са ищцата Н. А. и децата му А. и А. А..
Същият праводател И. Н. Я. с два последователни договора – за дарение и за продажба, сключени на 04.11.2003г., е прехвърлил 800/2000 ид.ч. от имота на Т. З. Т.. Последният също с два договора от 28.04.2004г. е прехвърлил имота на ответника Й. Б. Ф.. През 2005г. е извършена доброволна делба между Й. Ф. и останалите съсобственици на имота, като ПИ № 10135.2508.32 е поставен в негов дял.
За да отхвърли иска съдът е намерил за основателно поддържаното от ответника възражение, че е собственик на имота по давност въз основа на добросъвестно владение. Приел е, че ответникът Ф. е придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик – договорът за закупуване на идеална част от имота и осъществената по-късно делба, както и че не е знаел за пороците на юридическото основание, а именно, че праводателят на неговия праводател не е бил собственик. Ф. е осъществил лично или чрез роднини на фактическа власт върху имота видно от показанията на свидетелите Д. и И. /съсед на имота/; извършил е почистване и ограждане на имота. Обратно, свидетелите на ищцовата страна указват на спорадични посещения, не сочат действия по поддържане на имота и в крайна сметка установяват, че фактическа власт е осъществявана до 2006г., каквото е и признанието в исковата молба. След 2006г. фактическата власт е на ответника и с изтичане на кратката петгодишна давност, той е придобил собствеността. Искът е заведен на 23.10.2014г. когато давностният срок е вече изтекъл и ищцата е загубила своето право на собственост.
Установено е, че по жалба на ищцата до прокуратурата е постановен отказ за образуване на наказателно производство във връзка твърдения за измамливи препродажби на имота. Представено е постановление на Районна прокуратура – В. за прекратяване на досъдебно производство, водено по жалба на М. П. Ф. срещу И. Н. Я., поради смъртта на последния. Въззивният съд е оставил без уважение искането за изискване на досъдебното производство и преписката по отказа, като неотносими.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Правният въпрос: спира ли течението на придобивната давност при предприети от страна на невладеещия собственик действия по нанасяне в кадастър, завеждане на дело, плащане на данъци, не е свързан с решаващите мотиви на съда. Варненски окръжен съд не е изложил съображения по този въпрос, но и не е бил сезиран с такива оплаквания. От страна на първоинстанционния съд е прието, че липсват обстоятелства по спиране и прекъсване на давността, както и изобщо явни действия на ищцата или праводателя й за смущаване владението на ответника. Наред с това, по въпроса за действията, с които се смущава владението или се прекъсва придобивната давност, е налице установена практика, на която обжалваният акт съответства. Хипотезите на прекъсване на давността са посочени в чл. 116 ЗЗД и към тях не могат да бъдат отнесени действия като заплащане на данъци за имота и нанасяне на имота в кадастъра, извършени от собственика. Предявяването на иск е сред основанията за прекъсване на давностния срок, но такива действия от страна на касатора преди завеждане на настоящето дело не са извършени. Владението, от неговата обективна страна, изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. В случая се признава от ищцовата страна, че владение не е упражнявано след 2006г., следователно не е смущавана упражняваната от ответника фактическа власт.
Вторият въпрос: дали се предполага добросъвестността на владелеца, ако е придобил от праводател, който от своя страна е придобил от лице, извършило измама с имота, също не е обвързан с установени по делото обстоятелства и с решаващи изводи на съда. Доказателства за извършена измама, разбирана като престъпление, не са налице по делото; не е установено извършване и на гражданскоправна измама. Затова въпросът е напълно неотносим. За квалифициране на владението като добросъвестно по смисъла на чл.70 ЗС е от значение незнанието на посочените в разпоредбата обстоятелства /че праводателят не е собственик или че предвидената в закона форма е опорочена/. Това незнание следва да е налице по отношение на конкретния владелец, а не за неговия праводател. В случая нито се твърди, нито е доказано, че ответникът е бил наясно с извършените от праводателя на своя праводател две последователни разпореждания с имота.
Липсват предпоставки за касационен контрол и по двата процесуални въпроса. Не може да се приеме за съществено процесуално нарушение неприсъединяването на прокурорска преписка, след като е изяснено, че досъдебното производство е прекратено поради смърт на привлеченото лице. От значение за гражданското производство несъмнено би била влязла в сила присъда, но такава не е постановена. Няма отношение към обуславящите изхода на спора изводи и соченото непроизнасяне по възражение за нищожност на делба, извършена без участие на един от съсобствениците /има се предвид делбата, в която е участвал ответника, а не наследодателя на ищцата/. Съдът е признал ответникът за собственик на оригинерно основание – давност, а не по силата на сключените от него сделки за идеални части и извършената делба. Поради това възражението за нищожност на делбата е напълно неотносимо.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване по повдигнатите от касатора правни въпроси.
В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 627 от 24.04.2017г. по гр.д. № 2397/2016г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Н. М. А..
ОСЪЖДА Н. М. А. от [населено място], [улица] да заплати на Й. Б. Ф. от [населено място], [улица], ет.3 сумата 1100/хиляда и сто/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: