О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№255
Гр. София, 08.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир Влахов гр. д. № 5084 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Г. и Д. Ц. Т. срещу Решение № 280/ 07.07.2016 г. по в.гр.д. № 382/ 2016 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 156/ 29.02.2016 г. по гр.д.№ 2655/ 2015 г. на Великотърновския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответниците, че А. Г. П., в качеството му на наследник по закон на Б. И. С. /поч. 17.08.1977 г./ е собственик на ? ид.ч. от следните недвижими имоти в землището на [населено място], [община], а именно: 1. нива от 18,548 дка в м.”Ч. геран”, представляваща имот № 100003 по плана за земеразделяне; 2. нива от 18,997 дка в м.”Чешмите”, представляваща имот № 212018 по плана за земеразделяне; 3. нива от 6,382 дка в м.”М.”, представляваща имот № 273030 по плана за земеразделяне. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената срещу касаторите искова претенция за собственост бъде отхвърлена със законните последици.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран процесуалноправен въпрос, който според касаторите е обуславящ за правилността на обжалваното въззивно решение и по който въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната съдебна практика като основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Уточнен и конкретизиран съобразно постановките на т.1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК, въпросът е: Допустимо ли е съдът да изгражда своите изводи въз основа на доказателства, които не са приети по надлежния процесуален ред, и чието приемане не е поискано от заинтересуваната страна?
Ответникът по касация- А. Г. П. е депозирал в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липсата на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за ангажиране на ВКС с инстанционното разглеждане на спора. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявени при условията на пасивно субективно съединение положителни установителни искове за собственост на А. Г. П. против Р. Т. Г. и Д. Ц. Т.. Ищецът поддържа, че е собственик на ј ид.ч. от процесните земеделски имоти в землището на [населено място], които с решение на органа по поземлената собственост от 09.05.1994 г. били възстановени в полза на наследниците по закон на А. С. К. /поч.19.03.1969 г./. Собственическите му претенции се основават на твърдението, че неговият баща и пряк наследодател- Г. П. А. /поч.14.02.1985 г./ е низходящ от първа степен на Б. И. С. /поч.17.08.1977 г./, съпруга на А. С. К., като бракът между тях е бил сключен на 31.03.1951 г. Изложени са твърдения, че процесните земеделски имоти са били масовизирани на 10.06.1956 г., т.е. след сключването на брака, поради което Б. С. не се явява „последващ съпруг” по смисъла на чл.9а ЗН и нейните наследници участват в наследяването на новооткритото наследство. Правният интерес от предявяването на исковете за собственост срещу конкретните ответници произтича от извършени през 2012 г. прехвърлителни сделки, с които наследниците по закон на А. К. са се разпоредили в полза на ответника Р. Г., по време на брака му с ответницата Д. Т., с правото на собственост върху процесните имоти, вкл. с принадлежащата на ищеца ј ид.ч. от правото на собственост, по отношение на която се поддържа, че договорите не са произвели вещно-транслативен ефект.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което така предявените искове са уважени, въззивният съд е приел, че А. С. е станал член на ТКЗС през 1956 г., т.е. след сключването на брака му с Б. С., поради което същата няма качеството на „последващ съпруг” по смисъла на чл.9а ЗН като основание наследниците й да бъдат изключени от наследяването на новооткритото наследство, каквото представляват възстановените по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти на А. С.. Този фактически извод е направен въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Като е отчетено противоречието в изнесените данни от страна на двете групи свидетели относно момента на масовизацията /според тези на ищеца същата е извършена през 1956 г., докато тези на ответниците посочват 1949 г./, е дадена вяра на първите, доколкото техните показания кореспондират със съдържанието на намираща се в кориците на делото „Книга на членовете на ТКЗС- [населено място]”, според която инвентарната вноска на А. С. е била внесена на 10.06.1956 г. Това писмено доказателство не е описано като приложение към исковата молба, нито протоколите от проведените съдебни заседания обективират искане на ищеца за приобщаването му към доказателствения материал. От друга страна, отговорът на ответниците по чл.131 ГПК включва изрично оспорване истинността на документа и искане ищецът да бъде задължен на основание чл.183 ГПК да представи оригинала от същия за констатация /това искане е оставено без уважение с определението на първоинстанционния съд по чл.140 ГПК, постановено в закрито заседание на 07.01.2016 г./.
Като се има предвид гореизложеното относно приетите за установени от въззивния съд факти по спора и доказателствата, на които се основават фактическите му констатации, поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос се явява неотносим, доколкото изобщо не кореспондира с данните по делото. Поначало е несъмнено, че съдът основава решението си само на надлежно събрани по предвидения за това процесуален ред по делото доказателства /чл.235, ал.2 ГПК/, като цялата уредба на доказването в Глава ХІV от ГПК включва съвкупността от съдопроизводствени действия по посочване, допускане, представяне, събиране и обсъждане на доказателства относно фактите от значение за спора от и пред ангажирания с неговото разглеждане и решаване съд. В конкретния случай обаче писменото доказателство, въз основа на което е формиран решаващият фактически извод относно годината на обобществяване на процесните земеделски имоти, очевидно е станало част от доказателствения материал по делото със самото депозиране на исковата молба. Това е така, доколкото с отговора на исковата молба ответниците изрично са заявили оспорване на документа и искане за представянето му в оригинал, което сочи, че същият им е бил връчен с размяната на книжа по чл.131, ал.1 ГПК, а освен това в кориците на делото книгата на членовете на ТКЗС- [населено място] е подвързана с поредни № № 20- 70 като част от приложенията към исковата молба и непосредствено преди разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба „без движение” от 01.10.2015 г. /подвързано с пореден № 71/, което косвено потвърждава този извод. Обстоятелството, че съдът е пропуснал да се произнесе с нарочен диспозитив по приемането на документа, не е в състояние да се отрази на обективното му представяне по делото и довеждането му до знанието на противната страна по предвидения за това процесуален ред- чрез връчване като приложение към исковата молба, с която е представен.
По гореизложените съображения поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос, основаващ се на твърдението, че въззивното решение се основава на документ, който не е бил надлежно посочен от страната и приобщен от съда по предвидения за това процесуален ред, се явява неотносим, поради което не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за ангажиране на ВКС с инстанционно разглеждане на спора.
Независимо от изхода на производството и заявената от страна на ответника по касация претенция за разноски, такива не следва да му бъдат присъждани предвид липсата на доказателства за извършването им /т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 280/ 07.07.2016 г. по в.гр.д. № 382/ 2016 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационната жалба на Р. Т. Г. и Д. Ц. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: