О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
Гр. София, 17.01.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 2760 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. П. от [населено място], област Ш. против Решение № 74 от 19.04.2017 г. по в. гр. д. № 58/2017 г. на Шуменския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 15 от 17.01.2017 г. по гр. д. № 261/2016 г. на Районен съд – Нови пазар в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторката срещу И. Ц. С. кумулативно съединени искове, както следва: обективно съединени искове за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС – за признаване правото на собственост на ищцата и осъждане на ответника да й предаде владението върху следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 52009.501.407.1, находяща се в [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.407, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, с площ от 63 кв.м.; сграда с идентификатор 52009.501.407.3, находяща се в [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.407, с предназначение – друг вид сграда за обитаване, с площ от 30 кв.м.; сграда с идентификатор 52009.501.407.2, находяща се в [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.407, с предназначение – друг вид сграда за обитаване, с площ от 12 кв.м., като трите сгради – жилище, лятна кухня и навес построени в общинско дворно място, цялото с площ от 480 кв.м., находящо се в [населено място], за което е отреден УПИ ІІІ-618 от квартал 26, при граници: УПИ ІІ-617; УПИ ІV-606 и УПИ ІV-605; нива с площ от 3, 892 дка, находяща се в землището на [населено място], обл. Ш., в местността „П.“, пета категория, имот №019120, при граници: №000082, имот №019015; имот №019121 и №000222 и нива с площ от 3, 001 дка, находяща се в землището на [населено място], обл. Ш., в местността „П.“, шеста категория, имот №024052, при граници: имот №024050, №000252; имот №024053 и №000060; установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 589, ал. 2 и чл. 579, ал. 2, във вр. с чл. 189 ГПК за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 6816 /за подпис/ и рег. № 6817 /за съдържание/ от 10.07.2015 г., поради нищожност на нотариалното удостоверяване; и иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД във връзка с чл. 42 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №144/2015 г., като решението е обезсилено в частта, с която е признато за недоказано оспорването по реда на чл.193 ГПК на пълномощното от 10.07.2015 г. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените исковете бъдат уважени със законните последици.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касаторката са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:
1. Допустимо ли е, щом упълномощителят не е страдал от неграмотност или недъг по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК, нотариусът да допусне да положи отпечатък от палеца си, като по въпроса се твърди противоречие с Решение № 316/23.01.2014 г. по гр. д. № 2371/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.
2. За да се приложи разпоредбата на чл. 579, ал. 2 ГПК, нотариусът трябва ли да установи безспорна невъзможност за полагане на подпис, дължаща се на неграмотност или недъг, като по въпроса се твърди противоречие с Решение № 621/13.07.2010 г. по гр. д. № 1195/2009 г. на ВКС, І г.о.
3. Полагането на пръстов отпечатък при липсата на установена невъзможност на касатора да изписва имената си и да полага подпис, води ли до нищожност на нотариалното удостоверяване, което от своя страна влече нищожност на обективираната в акта правна сделка? По този въпрос се поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с Решение № 316/23.01.2014 г. по гр. д. № 2371/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 340/05.05.2010 г. по гр. д. № 137/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 621/13.07.2010 г. по гр. д. № 1195/2009 г. на ВКС, І г.о.
Ответникът по касационната жалба – И. Ц. С. е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване, намира следното:
Касационната жалба срещу въззивното решение е процесуално допустима и редовна като подадена от легитимирано лице, в законния срок, с необходимото съдържание по чл. 284 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС – за признаване правото на собственост на ищцата върху процесните недвижими имоти и осъждане на ответника да й предаде владението върху тях, като в исковата молба се поддържа, че договорът за покупко-продажба от 21.08.2015 г., по силата на който ищцата е прехвърлила на ответника собствеността си върху спорните имоти, е недействителен поради нищожност на пълномощното за ответника да сключи със себе си сделката като пълномощник на продавача. В първото по делото открито заседание от страна на ищцата са предявени и два инцидентни установителни иска- за прогласяване нищожността на пълномощно с рег. № 6816 /за подпис/ и рег. № 6817 /за съдържание/ от 10.07.2015 г. с правна квалификация чл. 26, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 589, ал. 2, вр. с чл. 579, ал. 2, вр. с чл. 189 ГПК и за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №144/2015 г. с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Според изложените в исковата молба твърдения, Т. П. П. е собственик на недвижими имоти: сграда с идентификатор 52009.501.407.1, сграда с идентификатор 52009.501.407.3; сграда с идентификатор 52009.501.407.2, като трите сгради – жилище, лятна кухня и навес са построени в общинско дворно място, цялото с площ от 480 кв.м., находящо се в [населено място], за което е отреден УПИ ІІІ-618 от квартал 26, при граници: УПИ ІІ-617; УПИ ІV-606 и УПИ ІV-605; нива с площ от 3, 892 дка, находяща се в землището на [населено място], обл. Ш., в местността „П.“, пета категория, имот №019120, при граници: №000082, имот №019015; имот №019121 и №000222 и нива с площ от 3, 001 дка, находяща се в землището на [населено място], обл. Ш., в местността „П.“, шеста категория, имот №024052, при граници: имот №024050, №000252; имот №024053 и №000060. С Нотариален акт № 144/ 21.08.2015 г., същите са продадени на ответника И. Ц. С.- неин внук, като в нотариалното производство тя е представлявана пред нотариуса от него, като същият е представил пълномощно от името на ищцата, овластяващо го да се разпорежда с имотите и да договаря със себе си. В пълномощното е поставен отпечатък от палец, вместо подпис и изписване на имената на ищцата. Ищцата твърди, че през 2015 г. не е посещавала нотариус, не е изготвяла пълномощно с положен от нейна страна подпис или пръстов отпечатък и не е давала права на ответника да се разпорежда с имотите, както и че не е неграмотна и няма заболявания, които да й пречат да полага подписи, поради което същото е нищожно, както и извършената разпоредителна сделка без представителна власт, чийто транслативен ефект не е настъпил, поради което тя продължава да е собственик на недвижимите имоти, а ответникът ги владее без правно основание.
За да отхвърли така предявените искове за собственост, въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 144/2015 г., ищцата, действаща чрез пълномощника си –ответника по делото И. Ц. С., му е продала процесните имоти срещу сумата 4500 лв., която е изплатена напълно в брой на продавача преди подписване на договора. При изповядване на сделката е представено пълномощно с рег. № 6816 /за подпис/ и рег. № 6817 /за съдържание/ от 10.07.2015 г., заверено от помощник нотариус по заместване, овластяващо ответника да се разпорежда с имотите на ищцата от нейно име, както и да договаря сам със себе си, което не е подписано от ищцата и няма изписване на трите й имена, а е положен отпечатък от десния й палец. Установено е от показанията на помощник нотариуса, че е извършена заверка на съдържанието и подписа под пълномощното, пред кантората на нотариуса, в лек автомобил, тъй като е заявено, че жената не може да върви. Ищцата е изразила воля за сключване на упълномощителната сделка, като е заявила, че не може да изпише трите си цели имена, поради което е положен отпечатък от десния й палец. Установено е, че няколко години по-рано ищцата е процедирала по същия начин по повод на пълномощно от 05.09.2012 г. Прието е, съгласно заключението на назначената по делото съдебнографическа и дактилоскопна експертизата, че отпечатъкът от десен палец, положен от името на ищцата в пълномощното, е неин. От заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено, че към датата на заверката на пълномощното не е имало медицински пречки ищцата да се подписва, макар ръцете й да треперели, поради сенилен /старчески/ тремор, което се отразява на красотата на почерка. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е формирал правни изводи, че доколкото ищцата е положила отпечатък от палец, не е нарушен чл. 589, ал.2, във вр. с чл.579, ал.2 ГПК и не е налице твърдяната нищожност на нотариалното удостоверяване, както и на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 6816 /за подпис/ и рег. № 6817 /за съдържание/ от 10.07.2015 г., тъй като е спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на направеното изявление. Изложени са мотиви, че полагането на отпечатък от десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, или недъгавост, като недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума, както и слабост, неспособност, некадърност, несръчност, недееспособност, неумелост, или тя включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис изобщо, или не може да се положи идентифицируем такъв, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец, тъй като дактилоскопските линии са уникални и правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален като представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от подписа и почерка. С оглед отхвърлянето на иска за нищожност на упълномощителната сделка, е отхвърлен и иска за нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 144/ 21.08.2015 г., тъй като същият е сключен от лица с валидно учредена представителна власт и не е налице липса на съгласие за сключването му. По отношение на ревандикационните искове са изложени решаващи мотиви, че макар и ищцата да е била собственик на процесните три сгради и две ниви, на 21.08.2015 г. същите са прехвърлени на ответника, действащ като неин пълномощник при сключване на нотариалната сделка, договаряйки със себе си. Прието е, че транслативният ефект на сделката е настъпил и имотите са преминали в патримониума на ответника, поради което ищцата не се легитимира като собственик на същите. Изложени са съпътстващи мотиви, че по делото не е доказано ответникът да владее или държи недвижимите имоти. Като е установил, че не са налице предпоставките на чл. 108 ЗС, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта, с която исковете по чл. 108 ЗС са отхвърлени. Прието е, че не е следвало да бъде откривано производство по чл.193 ГПК по отношение пълномощното от 10.07.2015 г., тъй като въпросът, дали отпечатъкът под пълномощното принадлежи на ищцата или не, е предмет на основното материално правоотношение във връзка с предявените установителни искове, поради което решението е обезсилено в тази му част.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви следва да се приеме, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за ангажиране на инстанционната компетентност на Върховния касационен съд по спора, доколкото решението е изцяло съобразено със задължителната съдебна практика по въпроса за предпоставките, при наличието на които извършващият нотариалната сделка може да положи отпечатък от палец вместо подпис, с оглед изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване. Когато нотариусът, при извършване на нотариалното удостоверяване, констатира неграмотност или недъгавост на страна по договора, тя трябва да положи отпечатък от палеца, защото законът изисква този начин на удостоверяване на авторството на документа, като в компетентност на нотариуса е спазването на процесуалните норми, в които са разписани правилата за отделните видове нотариални удостоверявания. В конкретния случай, именно пред нотариуса е заявена невъзможността за полагане на подпис поради недъг, като това заявяване е потвърдено и от самото полагане на заместващия подписа отпечатък от палеца на ищцата /още повече, че пред него е установено, че упълномощителката и друг път е използвала заместващото подписа полагане на отпечатък от десния палец/. Законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец, тъй като това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа /Решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр.д.№ 1409/2010 г. на ІV г.о./. Цитираната от касатора задължителна съдебна практика не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като не е налице твърдяното противоречие на постановеното от въззивния съд с нея. Всяко от цитираните от касатора решения е постановено в контекста на конкретна фактическа обстановка, но и в тях се приема, че в нотариалното производство преценката за точното прилагане на процесуалния закон принадлежи на нотариуса, който извършва заверката лично и непосредствено и с оглед направените и потвърдени пред него изявления, преценява необходимостта от прилагането на алтернативно предвидения в императивните законови норми вариант за подписване, чрез поставяне на отпечатък от десен палец. Както е посочено в Решение № 316/13 от 23.01.2014 г. по гр.д.№ 2371/2013 г. на ІІІ г.о., както полагането на ръкописен подпис, така и полагането на пръстов отпечатък от палец е съзнателно действие на страната, което, когато е извършено пред нотариус, сочи на безпорочно волеизявление за настъпване на посочените в документа правни последици. Щом лицето само е положило отпечатък от палеца си пред нотариуса, следва да се приеме, че волеизявлението му е осъществено във форма, която законът приравнява на нотариално удостоверена. Противно на поддържаното от касатора, прилагането на процедурата по чл. 579, ал. 2 във връзка с чл. 189 ГПК не е обусловено от провеждане на доказване, обуславящо извода на нотариуса, че лицето не е в състояние са положи подписа си /и цитираната от него практика по чл. 290 ГПК не поставя такова изискване/, а е необходимо и достатъчно, както е указано в самия закон, че „отпечатъкът от десния палец не може да бъде сложен”, което се установява от изявлението на лицето, доколкото заверяваният документ отразява свободно формираната му воля. Както правилно е съобразил въззивния съд, при извършване на проценка от нотариуса за реда, по който следва да се удостовери волеизявлението, е релевантен и фактът, че предходна упълномощителна сделка е била удостоверена именно по реда на чл. 579, ал. 2 във връзка с чл. 189 ГПК, което сочи на извода, че в конкретния случай са били налице изискванията на закона за полагане на отпечатък от десния палец вместо ръкописно полагане на подпис /Решение № 234 от 17.12.2013 г. по гр.д.№ 4057/13 г. на ІІ г.о./.
Макар и с касационната жалба да е атакувано въззивното решение на Шуменския окръжен съд в неговата цялост, касаторката не е формулирала какъвто и да е правен въпрос, относим към въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, с което е признато за недоказано оспорването по реда на чл.193 ГПК на пълномощното от 10.07.2015 г. Доколкото по силата на диспозитивното начало в процеса посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора /т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК/, липсата на такъв въпрос е самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на касационната жалба до разглеждане и в тази й част.
Предвид гореизложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски, а именно сумата от 700 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 74 от 19.04.2017 г. по в. гр. д. № 58/2017 г. на Шуменския окръжен съд, по касационната жалба на Т. П. П. от [населено място].
ОСЪЖДА Т. П. П. от [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на И. Ц. С. сумата 700 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: