О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 02.12.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2986 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат В. Р. против решение № 528 от 14.04.2016 г., постановено по гр.д. № 591 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което потвърдено решение от 27.01.2016 г. по гр.д. № 204/2015 г. на Районен съд-Асеновград за уважаване на предявените от [община] против [фирма], [населено място] установителни искове за собственост по отношение на самостоятелни обекти с идентификатори 00702.508.80.7.30, 00702.508.80.7.31, 00702.508.80.5.41 и 00702.520.13.7.30, находящи се в [населено място] и е отменен констативен нотариален акт № 79, том III, дело № 470/2013 г. на нотариус с рег. № 277.
[община] чрез кмета Е. К. е подала отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва основателността на касационната жалба, но не е взела становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че страните не спорят по възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка – че процесните апартаменти са били предоставени за управление и стопанисване на праводателя на ответника – общинско предприятие, впоследствие преобразувано в Е. с общинско участие; били са включени в капитала на преобразуваното еднолично дружество с ограничена отговорност, както и че на 01.10.2002 г. Общински съвет – А. на основание чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА, чл.137, ал.1, т.7, чл.147, ал.2 ТЗ и чл.10, т.9 от Наредбата за реда и условията, при които ОбС упражнява правата върху общинската част на капитала в търговските дружества с общинско участие и едноличните търговски дружества, е приел решение, с което тези апартаменти са отписани като активи от баланса му. Взето е и решение от предмета на дейност на дружеството да отпадне дейността „поддържане и стопанисване на жилищния фонд и съответно да се приеме цялата документация по наемосъбирането, като считано от 01.04.2003 г. наемосъбирането от общинския жилищен фонд се осъществява единствено от общинската администрация и постъпва по сметките на Общината. Не се оспорва и фактическият извод на съда, че след тази дата общината е отдавала под наем на трети лица процесните апартаменти, както и че на 30.07.2007 г. е сключен договор между [община] и [фирма] [населено място] за приватизационна продажба на 100% от дяловете в капитала на „Св. К. Б. І“ Е. – [населено място], като така АД е станало едноличен собственик на капитала на „Св. К. Б. І“ Е., впоследствие пренаименовано на [фирма].
Счетено е, че спорен е въпросът само относно правното действие на решението за отписване от баланса на „Св. К. Б. І“ Е. на процесните имоти и свързаният с него въпрос относно собствеността на апартаментите – дали са се върнали в патримониума на общината или са останали собственост на дружеството.
По спорните въпроси Пловдивският окръжен съд е изложил съображения, че от една страна вписването /заприходяването в счетоводните баланси/ осчетоводяването или отразяването в инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното или общинско предприятие, представлява чисто техническа дейност, за която в т.2Г от ТР 4/2014 ОСГК се приема, че не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл.17а от ЗППДОбП /отм./ придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ. Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ /сделка, придобивна давност или др./. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. Същото следва да се приеме, че е действието на отписването от баланс/счетоводни регистри, възприемано като чисто техническа дейност, регистрираща вече настъпили правни последици. За този извод съдът се е позовал на решение № 149/04.10.2013 г., Търговска колегия, Второ отделение, т.д. № 1181 по описа за 2011 г.
От тази последваща настъпването на юридическите последици дейност по вписване/отписване следва да се отличават решенията/заповедите за вписване в баланса на дружество, респективно за отписване от баланса на дадено имущество, които представляват волеизявления на оправомощено лице, към които са прикрепени по силата на правните норми дадени юридически последици, които са различни в зависимост от естеството и съдържанието на съответното волеизявление и качеството, в което съответният държавен орган волеизявява. В т.2Г от ТР 4/2014 ОСГК се приема, че предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия се е извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след образуването на държавното предприятие, допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността. Тези актове могат да бъдат различни по конкретно наименование: заповед/решение за предоставяне за стопанисване и управление, заповед/решение за вписване или включване в баланса/ капитала/имуществото, като общото във всички случаи е, че актът представлява едностранно волеизявление на орган, овластен с властнически правомощия, което изявление е един от трите елемента на фактическия състав на нормата по 17а ЗППДОБП: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. (т.2Г от ТР 4/2014 ОСГК). Изводът, който е направил въззивният съд, е, че в хипотезата на придобиване на имущество по 17а ЗППДОБП, съответният държавен орган действа в качеството му на орган на власт, произнася се с административни актове, като правните последици не настъпват по силата на самия административен акт, а след реализиране на всички елементи от фактическия състав. Друго е положението, когато държавният, респ. общинският орган се разпорежда с имущество, което е станало собственост на еднолично търговско дружество с държавно, респ. общинско участие, в изпълнение на правомощията си да упражнява функциите на едноличен собственик на капитала. Счетено е, че в тези случаи константната съдебна практика приема, че държавата, респ. общината като едноличен собственик на капитала в Е. с държавно, респ. общинско имущество, упражнява правата си чрез съответните министри, респ. общински органи /съобразно отрасловата им компетентност/, които не действат като орган на власт, а като равнопоставен участник в гражданския оборот, защото разрешават въпросите от компетентността на ОС на дружеството като негов орган – Решение № 149/ 04.10.2013 година, Търговска колегия, Второ отделение , т. дело № 1181 по описа за 2011г., Решение № 237 от 11.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 190/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 81 от 28.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 674/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 208 от 30.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1159/2010 г., II т. о., ТК. Изложени са съображения, че в цитираните решения се провежда залегналото в чл.2, ал.4 ЗДС принципно разграничение между държавната собственост и собствеността на търговските дружества. Приема се, че с преобразуването на държавните фирми, създадени при действието на Указ 56 за стопанската дейност в еднолични търговски дружества по ТЗ по реда на ЗОЕТДДИ от 1991 год./отм./, впоследствие по реда на ЗППДОП от 1992 год./отм./, се извършва промяна на собствеността, като внесеното в капитала на дружеството държавно имущество от уставния фонд на държавната фирма става собственост на новообразуваното дружество. Преминаването на собствеността от държавата, респ. общината към едноличното търговско дружество става от момента на вписване на акта за преобразуването му и от този момент държавата, респ. общината няма право да се разпорежда с това имущество. Държавата/общината остава собственик на дяловете, респ. на акциите на дружеството, но не и на негово имущество като съвкупност от права и задължения. От характера на качеството, в което участват държавните органи – като равнопоставени субекти и от характера на разпореждането – с чуждо имущество, следва и основната специфика на разглежданата хипотеза, а именно, че в случая не намира приложение основен принцип на държавната администрация: за възможността по-висшестоящ орган валидно да извърши действия от компетентността на по-долустоящ. В този смисъл за валидността на разпореждането с имуществото на търговското дружество от значение са следните елементи: 1) разпореждането да е извършено от съответния министър/ ръководител на учреждение, оправомощен да упражнява правата на държавата в Е., а не от висшестоящ орган, какъвто е например Министерски съвет. 2) спазване на фактическия състав на съответното волеизявление, ако такъв е предвиден със специален нормативен акт 3) волеизявлението да е скрепено с непосредствено вещно-транслативно действие.
Въззивният съд е проследил практиката на ВКС, в която са разгледани хипотези на разпореждане с имущество на Е. в резултат от волеизявленията на различни държавни органи:
– с акт на Министерски съвет имот, включен в имуществото на Е., е обявен за публична общинска собственост. С Решение № 149/04.10.2013 година, Търговска колегия, Второ отделение, т. дело № 1181 по описа за 2011г., Решение № 237 от 11.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 190/2011 г., II т. о., ТК,, Решение № 81 от 28.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 674/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 208 от 30.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1159/2010 г., II т. о., ТК, е прието, че актът на Министерски съвет не е произвел вещно транслативен ефект и имотът не е напуснал патримониума на Е.. Волеизявлението не е направено от компетентен орган – от съответния отраслов министър, който е овластен да упражнява правата на държавата в Е., а решението на МС представлява разпореждане с чужда собственост, което е непротивопоставимо на действителния собственик. Въззивният съд е счел, че тази хипотеза е неприложима по конкретния казус, доколкото решението за отписване на имота е взето от компетентния съгласно Наредбата за реда и условията, при които ОбС упражнява правата върху общинската част на капитала в търговските дружества с общинско участие и едноличните търговски дружества, /публикувана в сайта на [община]/- Общинския съвет.
– с акт на съответния отраслов министър, компетентен да упражнява правата на държавата в Е., е разпоредено намаляване на капитала на Е. чрез обезсилване на акции на стойност равна на стойността на имотите, които следва да се извадят от имуществото на дружеството. С цитираните решения на търговска колегия е прието, че вещно-транслативен ефект не е настъпил, доколкото заповедта на министъра за намаляване на капитала, която в случая играе роля на Решение на ОС за намаляване на капитала, няма непосредствено отчуждително действие върху имуществото, с чиято стойност ще се намали капитала, а от друга страна не е завършен фактическият състав на намаляването на капитала поради липса на вписване в търговския регистър. Прието е, че тази хипотеза също е неприложима в процесния случай, доколкото се касае за решение на компетентен орган – Общински съвет, не за намаляване на капитала, а за отписване на съответно имущество от баланса на търговското дружество с общинско участие;
– със заповед на съответния отраслов министър, компетентен да упражнява правата на държавата в Е., е разпоредено отписване на дадено имущество от баланса на търговското дружество. Тази хипотеза на заповед за отписване (волеизявление на компетентен държавен орган) следва да се отличи от отписването като чисто технически акт. За тези случаи на волеизявление за разпореждане с имущество на Е. в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 89 от 04.10.2010 г. по гр.д. № 3397/2008 г., ГК, ІV г.о. на ВКС, Решение № 175/17.07.2013 година, първо гражданско отделение, гр.дело № 23/2013 г.) , се приема, че разпореждането е произвело вещно-транслативен ефект и по силата на заповедта за отписване имотът е преминал в патримониума на държавата като предишен негов собственик. Въззивният съд е приел с оглед на тази практика на ВКС, че на акта на съответния държавен орган, упражняващ правата на държавата в Е. и действащ в качеството на равнопоставен субект, е придаден вещно-прехвърлителен ефект, т.е той представлява друг начин на придобиване/загубване правото на собственост по смисъла на чл. 77 ЗС. Въззивният съд е счел, че именно това е приложимата хипотеза към процесния случай с оглед конкретиката на фактите. Налице е решение на Общински съвет, действащ като равнопоставен субект, надлежно овластен да упражнява правата на едноличен собственик на капитала – чл. 8 от Наредбата. Решението е взето при упражняване на нормативно установени компетенции – едноличният собственик на капитала взима решение за придобиване/ разпореждане с имущество на търговското дружество – чл. 10, т.9 от Наредбата. Решението е взето при спазване на предвидената в закона процедура и е завършен фактическият състав, за да прояви действие.
Съдът е приел за неотносими доводите, свързани с реалното предаване на имотите от дружеството на Общината и дали това е станало от съответните оправомощени лица, тъй като са последица от решението на Общинския съвет и в негово изпълнение, а не предпоставка за правното му действие.
Изложени са съображения, че освен това предоставянето на имущество за стопанисване и управление на едно общинско предприятие, което впоследствие се преобразува в Е. с общинско участие и имуществото става собственост на търговеца, не е самоцелно, а е обвързано от конкретния предмет на дейност на това предприятие, впоследствие Е. с общинско участие. Т.е. имуществото, което се предоставя, обслужва дейността на предприятието/дружеството – в случая това са били апартаменти от общинския жилищен фонд, предоставяни под наем за общински жилища и именно такава е била възложената на предприятието/търговеца дейност – да поддържа и стопанисва жилищния фонд, като води и съответната документация по наемосъбирането. Извършеното впоследствие отписване на апартаментите от баланса на дружеството е съпроводено и с отпадане на дейността по поддържане и стопанисване на общинския жилищен фонд от предмета на дейност на търговеца. Осъществяването на тази дейност преминава в правомощията на Общината, като се приема, че наемосъбирането от общинския жилищен фонд ще се извършва само от общинската администрация и ще постъпва по сметките на Общината и логично на това собствеността върху апартаментите, чрез които тази дейност се осъществява, се връща в партимониума на Общината. Ако се приеме противното, би се стигнало до неприемлив правен и житейски резултат търговецът, който не осъществява вече дейност по поддържане и стопанисване на общинския жилищен фонд, да притежава апартаменти от този фонд и обратно, Общината, която упражнява дейността по наемосъбирането от фонда, да не притежава обектите, чрез които тази дейност се осъществява и които се отдават под наем на картотекирани лица по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани. Именно за това и впоследствие сключеният приватизационен договор, с който Общината прехвърля дяловете си на трето за спора лице, който става едноличен собственик на капитала на ответното дружество, няма за предмет процесните имоти, собствеността върху които е преминала обратно в патримониума на Общината и които и понастоящем се отдават под наем на лица с жилищни нужди.
Посочените съображения са обосновали извода на Пловдивския окръжен съд, че собственик на апартаментите е Общината, а не ответното дружеството, което се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси:
1) трябва ли мотивите на въззивното решение да съдържат становище /произнасяне/ на съда по всички заявени доводи във въззивната жалба и от какъв порок страда въззивното решение, когато с него съдът не се е произнесъл по направените възражения, имащи значение за изхода на делото;
2) изваждането на актив от капитала на търговско дружество по чл.149, ал.3 ТЗ представлява ли намаляване на капитала и настъпва ли прехвърлителния ефект, ако не е спазен фактическия състав по намаляването на капитала;
3) реалното предаване на имотите от дружеството на Общината и дали това е станало от съответните оправомощени лица, имат ли значение за правото на собственост и за вещнопрехвърлителния ефект на решението на Общински съвет за изваждането на актив от капитала на търговско дружество, на което общината е едноличен собственик на капитала;
4) изваждането на актив от баланса на търговско дружество представляла ли друг начин, определен в закон и кой от този закон по смисъла на чл.77 ЗС и чл.34, ал.1 ЗОС за придобиване на право на собственост от общината;
5) изваждането на актив от баланса на търговско дружество води ли до загубване на правото на собственост от страна на дружеството и придобиването му от общината.
Първият въпрос е обоснован с тезата, че въззивният съд не е обсъдил довода, че изваждането на актив от капитала на търговско дружество по чл.149, ал.3 ТЗ представлява намаляване на капитала, който фактически състав включва вземане на изрично решение, съдържащо целта на намаляването, размера и начина, по който ще се извърши /чл.149, ал.2 ТЗ/, обнародване на решението в ДВ /чл.150, ал.1 ТЗ/, както и вписване на намаляването на капитала в търговския регистър /чл.151, ал.1 ТЗ/ – при липса на такива доказателства намаляването на капитала е останало недовършено като фактически състав и не са настъпили имуществени последици от решението на общинския съвет
Видно от мотивите на въззивното решение обаче, съдът изрично е изложил съображения защо намира посочената хипотеза и практиката на ВКС при разрешаването й за неотносима към настоящия случай, поради което атакуваното решение не противоречи на практиката на ВКС по формулирания процесуален въпрос.
По същите съображения не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос.
Третият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е неотносим към изхода на делото, по което спорът е какво е правното действие на решението на Общинския съвет от 01.10.2002 г. за отписване на процесните имоти като актив от баланса на дружеството, а не дали е налице изпълнение на това решение от оправомощени лица.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по последните два въпроса, тъй като отговор по тях е даден в практиката на ВКС по Решение № 175/17.07.2013 година, първо гражданско отделение, гр.дело № 23/2013 г., с която е съобразил изводите си въззивният съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 528 от 14.04.2016 г., постановено по гр.д. № 591 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: