3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№339
С., 15.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4229 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. К. и Р. Й. К. чрез пълномощника им адвокат С. Ив. С. против решение № 77 от 29.01.2014 г., постановено по гр.д. № 3501 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 3948/8.08.2012 г. по гр.д. № 4855/2012 г. на Районен съд-Варна за уважаване на предявения от М. С. Ц. срещу К. А. К. Р. Й. К. отрицателен установителен иск за собственост на таванско помещение с площ от 18.68 кв.м., находящо се на тавански етаж на жилищна сграда в [населено място], [улица], като ответниците са осъдени да заплатят на ищцата 1051.68 лв. разноски за първоинстанционното производство и 500.00 лв. разноски за въззивното производство.
Ответникът по касационната жалба М. С. Ц. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищцата е обосновала правния си интерес от предявяния отрицателен установителен иск с твърдението, че е собственик на процесния таван, който принадлежи към закупения от нея апартамент. Ответниците са оспорили допустимостта на иска, поради липса на правен интерес, тъй като те са във владение на имота, както и основателността на иска, тъй като е променено предназначението на таванското помещение и то е част от ателие.
Съдът е изложил съображения, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, като се е позовал на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК.
Въз основа на представените нотариални актове и експертно заключение, съдът е приел, че процесното таванско помещение е принадлежало заедно с две мазета към апартамент № 3, който собствениците продали на 6.06.2003 г. заедно с едно мазе на праводател на ищцата, а таванското помещение и другото мазе продали на 17.06.2003 г. на праводател на ответниците, като одобреното преустройство на три тавански помещения /едно от които е процесното/ в ателие не е реализирано.
При горните факти и позовавайки се на тълкувателната норма на § 5, т.39 ДР ЗУТ и § 1, т.1 З. и по аргумент от чл.39 ЗС, съдът е направил извод, че основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен обособеността му като етаж, или част от етаж е и тази да може да се ползва самостоятелно. Сделката, по силата на която таванско помещение се продава като самостоятелна собственост е нищожна, защото това помещение няма характер на жилище, а на складова площ и поради това не може да бъде обект на самостоятелна собственост. Складовите помещения нямат самостоятелно правно и техническо съществуване, а са акцесорни към жилищата и не могат да бъдат предмет на правни сделки отделно от жилищата. По своята правна същност те представляват принадлежност към жилищата в сградата съгласно разпоредбата на член 37 ЗС и по тази причина следват собствеността на главната вещ, поради което е направен извод, че праводателите на ответниците и съответно ответниците не са придобили правото на собственост върху претендираното таванско помещение.
К. поставя следните въпроси, по които се позовава и на трите хипотези по чл.280, ал.1 ГПК: 1. Може ли да липсва воля на продавачите да продадат на купувача-ищец процесното таванско помещение, която не е била изразена /формирана пред нотариус и в един последващ момент тя /волята/ да се изрази пред съд?;
2. Каква ще бъде съдбата на тези нотариални актове, за които не се иска отмяна?;
3. Защо такъв иск е допустим, а въззивен съд приема, че е основателен, допустим и доказан за ищцата?;
4. Защо може съд да замести воля на страна дори и когато се обръщат към него /съда/ по съдебен спор?;
5. Защо ищецът може да избира способа на защита от искове с различен интензитет /установителен и ревандикационен?
Поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. От една страна касаторът не е мотивирал нито една от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото не е посочена практика на ВКС или на съдилищата по някой от въпросите, на която атакуваното въззивно решение да противоречи в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1, съответно т.2 ГПК, нито е мотивирана хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимост от тълкуване на нормативната уредба. От друга страна отговорът на третия и петия въпрос е даден в цитираното от съда Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК, а останалите три въпроса са изцяло неотносими към решаващите мотиви в атакуваното решение, а именно, че договорът за продажба на таванското помещение касае несамостоятелен обект, поради което не е породил вещнотранслативното си действие.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на М. С. Ц. направените за подаване на отговор на касационната жалба разноски в размер на 200.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 29.01.2014 г., постановено по гр.д. № 3501 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН [ЕГН] и Р. Й. К., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], ап.28 и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат С. Ив.С. да заплатят на М. С. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, ап.9 разноски за настоящото производство в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: