О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№185
гр. София, 26.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 4936 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 209 от 09.06.2016г. постановено по гр.д. № 295/2016г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 60 от 28.01.2016г. по гр.д. № 791/2015г. на Хасковски районен съд за отхвърляне иска на Кооперация „Районен кооперативен съюз” – Х., ЕИК[ЕИК], срещу М. С. Г., П. С. В., И. Й. М., К. Й. Л., Д. Л. В., А. Б. З., Л. П. В., И. З. В., Д. Р. С., П. Х. З., Д. В. С., Р. В. С. и И. Г. С. за обявяване нищожност на Решение № 27 от 04.07.2001г. по гр.д. № 937/1999г. на Хасковски районен съд, потвърдено и изменено с Решение № 511 от 18.04.2007г. по гр.д. № 600/2005г. на Хасковски окръжен съд.
В касационната жалба, подадена от ищеца Кооперация „Р.”- Х., се поддържа, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че липсват каквито и да е мотиви, от които да се види как съдът е формирал волята си, както и че липсват каквито и да са материални предпоставки за постановяване на подобно решение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като се твърди, че практиката на ВКС по делата, решенията по които са обект на иска, е сама по себе си противоречива и не е необходимо посочване на примери извън нея. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК спрямо въпросите: 1/ може ли въз основа на порочна искова молба, в която имотите не са индивидуализирани, съдът да постанови валидно и правилно решение; 2/ когато порокът на исковата молба се състои в не описване на имотите, не нарушава ли това правото на защита на ответната страна; 3/ може ли да бъде определен с точност имот, за който липсват всякакви кадастрални данни, както към датата на одържавяването му, така и към датата на първото заснемане на квартала по кадастралната карта; може ли да се извършва реституция въз основа на регулационни планове ; 4/ след влизане в сила на кадастралната карта, допустимо ли е имотите, за които има спор, да не се описват съгласно кадастралната карта, а „на око” и какъв е съдебния акт, постановен при такова положение – необоснован или нищожен; 5/може ли частта да се индивидуализира с границите на цялото; 6/ допустимо ли е съдебно решение по ревандикационен иск да не съдържа описание на идеалните части на всеки един от съсобствениците; 7/ обществено оправдано ли е съществуването на съдебно решение, което не може да бъде изпълнено по принудителен ред; 8/ противоречието между мотиви и диспозитив не води ли до нищожност на решението; 9/ ако е приета експертиза, че един имот не е незаконно преустроен, а съдът го опише в решението като незаконно преустроен, за един и същи имот ли става въпрос; 10/ може ли складово помещение да бъде преустроено в бензиностанция. Касаторът счита, че тази не добре законово регламентирана материя, по която има сравнително малка съдебна практика, се нуждае от уеднаквяване на практиката от ВКС и възстановяване на върховенството на закона.
Ответникът по жалбата Д. Р. С., чрез пълномощника си адв. Д., взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по предявен иск по чл. 270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на две съдебни решения по един правен спор – решението на първата и на въззивната инстанция. Ищецът Кооперация „Р.” Х. сочи, че е длъжник по изпълнително дело с взискатели ответниците и с предмет предаване владението върху два броя складови помещения, едното незаконно реконструирано като бензиностанция, находящи се в имот пл.№ 8205 в ИИЗ на Х., както и на 7208 кв.м. от същия имот, находящ се в местн.„Б.”. Ищецът счита, че изпълнителният титул е издаден след еклектично смесване диспозитивите на двете съдебни решения, които са неразбираеми и смисълът им не може да се изведе дори с тълкуване.
Въззивният съд е преценил, че постановеното първоинстанционно решение за отхвърляне на иска е правилно; относимите факти са установени по надлежния ред, но от тях не се установява визираната от ищеца нищожност на съдебните актове. Съдът е посочил, че нищожността е най-тежкия порок на съдебните решения и тя е налице, ако актът е постановен от ненадлежен съд, от ненадлежен състав на съда, извън правораздавателната власт на съда, при липса на писмена форма, ако е неразбираем до степен, че смисъла му не може да се извлече и чрез тълкуване, при пълна липса на мотиви или напълно неясни мотиви. Поддържаният от ищеца порок – неразбираемост на волята и мотивите, не е налице. Както мотивите, така и диспозитивите са разбираеми и с конкретни правни последици. Фактът, че не са описани границите на спорната част от целия имот и не са индивидуализирани складовите помещения не е порок, който води до нищожност. Границите и параметрите на сградите могат да бъдат установени по несъмнен начин от приетите технически експертизи. В двете решения са изложени конкретни мотиви относно фактическите констатации и правните изводи при обсъждане на доказателствата, включително на експертизите; волята, като единство от мотиви и диспозитив, е ясно изразена. Непълнотата на диспозитива, състояща се в непосочване границите, не води до неразбираемост.
Тук следва да се посочи, че въззивното решение, чиято нищожност са претендира, е било обект на касационен контрол – постановено е решение № 395 от 05.06.2009г. по гр.д. № 887/1008г. на І г.о. на ВКС, с което спорът е частично пререшен. Това касационно решение обаче е прогласено за нищожно с влязло в сила решение, като подписано от съдия, който е участвал в разглеждане на делото, но към момента на подписване на акта командироването му във ВКС е било изтекло. Понастоящем, въз основа на молба на касатора Р.-Х., е разпоредено от председателя на ІІ г.о. след приключване на настоящето производство да се разгледа касационната жалба вх. № 7767/11.06.2007г., по която е образувано гр.д. № 887/2008г. и която е насочена срещу въззивното решение, обект на иска за нищожност по настоящия спор.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира следното:
За да бъде допусната касационната жалба до касационен контрол е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, а именно: въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, от който зависи изхода на спора /това е общата предпоставка/ и този въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /това са допълнителните предпоставки, както е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В случая формулираните от жалбоподателя въпроси не са разрешени в обжалвания акт и не са обуславящи за изхода на спора. Предмет на иска по чл. 270, ал.2 ГПК е установяване нищожност на съдебен акт, а основанията за това са тесен кръг и нямат отношение към правилността на акта. Съответно, преценката дали съдебният акт е разбираем, дали волята е ясно изразена се прави, без оглед на правилността на правните изводи. Понятието за нищожно решение е изяснено в теорията и съдебната практика, включително в Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС и то обхваща ограничен брой хипотези: решение, взето от незаконен състав, произнесено извън пределите на правораздавателната власт на съда, неизразено в писмена форма, неподписано или толкова неразбираемо, че смисълът му не може да се извлече и с тълкуване. Всички те касаят начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда, но нямат отношение към съдържанието на това волеизявление по същество, към неговата правилност, разбирана като съответствие с материалния закон, спазване на съдопроизводствените правила и обоснованост. А правните въпроси, формулирани от касатора, засягат преценката за правилност на двете атакувани решения – достатъчно добре ли са индивидуализирани имотите, след като няма граници; как следва да се индивидуализира частта от имот, за която се уважава иска; трябва ли да се посочват идеалните части на съсобствениците; по какви планове се идентифицират имотите, може ли складово помещение да се преустрои в бензиностанция и т.н. Те не са свързани с решаващите изводи, че волята на съда в двете решения е ясно и разбираемо изразена, поради което те не са нищожни. Ето защо касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Правилността на постановеното въззивно решение ще бъде обект на касационен контрол при предстоящото ново разглеждане на касационната жалба на Р.-Х., след прогласяване нищожността на решението на касационната инстанция. Именно в това производство ще могат да бъдат разгледани съображенията на касатора срещу начина на индивидуализация на реалната част, за която се уважава иска и срещу изводите относно идентичността на сградите и възможността складово помещение да е преустроено в бензиностанция.
При този изход в полза на ответника Д. С. следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209 от 09.06.2016г. постановено по гр.д. № 295/2016г. на Хасковски окръжен съд по касационна жалба на Кооперация „Районен кооперативен съюз”- Х..
ОСЪЖДА Кооперация „Районен кооперативен съюз” – Х., ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. Р. С. от [населено място], [улица] сумата 1000 /хиляда/ лева разноски по делото.
Делото да се докладва за изпълнение на разпореждането на председателя на Второ гражданско отделение, по повод молба вх.№ 2196 от 24.02.2017г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: