О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№333
С., 08.10.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3504 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. П. чрез пълномощника й адвокат Ц. К. против решение № 1064 от 16.02.2015 г., постановено по гр.д. № 190 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав в частта, с която е отменено решение от 22.07.2011 г. по гр.д. № 19799/2007 г. на Софийски районен съд, 70-ти състав и вместо него е постановено друго за осъждане на Д. И. П. да заплати на В. И. С. на основание чл.61, ал.2 ЗЗД сумата 16 600 лв. – стойност на разходите за подобрения, извършени през 2008 г. в апартамент № 79, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и съдебни разноски пред въззивния съд в размер на 529.16 лв. и същото решение е оставено в сила в частта за отхвърляне на предявения от Д. И. П. против В. И. С. иск по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 6500 лв. – обезщетение за лишаване от ползването на апартамент № 79, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в периода 25.07.2007 г. – 22.10.2008 г.
Ответникът по касационната жалба В. И. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
П. облигационни искове са предявени по реда на чл.286 ГПК-отм. в производство по съдебна делба на апартамент № 79, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] допусната при права в съсобствеността от по ? за всеки съделител и извършена с въззивното решение, влязло в сила поради необжалването му, чрез изнасяне на имота на публична продан.
По предявения от В. И. С. иск за заплащане на извършени разходи за строително монтажни работи в размер на ? от 34169.81 лв., за които същият е твърдял, че са необходими разноски, въззивният съд е приел, че не се установява съсобственика П. да е дала съгласие за извършването им, нито има данни да се е противопоставила, поради което отношенията следва да се уредят по правилото на чл.61, ал.2 ЗЗД. Изложени са съображения, че съдът не е обвързан от дадената от ищеца квалификация, че се касае за „необходими разноски”, а когато отношенията във връзка с извършени подобрения /каквито са процесните, тъй като ремонтните работи са подобрили пазарните качества и позиции на имота, увеличавайки стойността му/ се ликвидират при условията на чл.61, ал.2 ЗЗД се дължи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота. Въз основа на представените писмени доказателства – договор от 7.04.2008 г., ведно с оферта и приложение към него, касови бонове, стокови разписки и фактури – както и на свидетелските показания и констатациите на съдебно-техническата експертиза съдът е приел, че претендираните строително-монтажни работи в действителност са извършени по възлагане и за сметка на съделителя С.. Въз основа на експертното заключение е установена стойността им към момента на извършването – 33 200 лв., като същите са довели до увеличаване стойността на съсобствения апартамент към настоящия момент със същата сума. Обсъдено е възражението на Д. П., че монтираните в жилището радиатори могат да бъдат премахнати /видно от обясненията на вещото лице в съдебно заседание/, поради което не дължи заплащането им, като същото е прието за неоснователно, тъй като макар радиаторите да могат да бъдат премахнати, това не ги прави движими вещи, защото са трайно прикрепени и монтирането им в жилището е свързано с повишаване на неговото функционално предназначение и годността да задоволява жилищни нужди.
По отношение произнасянето на съда по предявения от В. И. С. иск касаторът Д. И. П. поставя следните въпроси: 1. За значението на недостатъчната индивидуализация на претенциите по сметки в делбеното производство и необходимо ли е да бъдат индивидуализирани съгласно изискванията на процесуалния закон за редовност на исковата молба; 2. Следва ли съсобственикът да индивидуализира претенцията си, като бъдат уточнени детайлно отделните видове строителни работи, които включват подобренията и длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите поотделно всяка конкретна работа, за която се твърди, че е извършена, ако претенцията е отхвърлена от първоинстанционният съд и липсва произнасяне по всяка от отделните видове строителни работи и техния характер; 3. За фактическите състави на необходимите разноски и подобренията, при квалифициране на претенцията на съделителя В. С., както и кога заплащането на подобренията се урежда по правилата на чл.72-74 ЗС; 4. Подлежат ли на заплащане движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота; 5. При извършени подобрения в съсобствен имот от страна на физическо лице, на същото дължи ли се възстановяване на заплатените материали и труд за извършените СМР с включено ДДС, което лицето е заплатило; 6. За задължението на съда да мотивира съдебния акт досежно начина на формиране на дължимия размер на обезщетението в хипотезата на водене на чужда работа без пълномощно; 7. Следва ли съдът да приема заключението на вещото лице без да го обсъди с другите доказателства по делото; 8. Задължен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка;
Първият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че предявената претенция не съдържа индивидуализация на извършените дейности, вложените слества, труд и/или материали, които да индивидуализират претенцията, така както е изискването на процесуалния закон, но е неотносим към данните по делото. При предявяването на иска си във втората фаза на делбата с молба от 23.10.2008 г. В. И. С. е посочил конкретно всяка от претендираните строително монтажни работи, индивидуализирани по вид, мярка в квадратни метри и количество, единична цена и обща стойност, както и общо заплатените средства за закупуване на материали, за транспорт и за изпълнение. Обстоятелството, че индивидуализацията е извършена чрез препращане към приложените към молбата му документи – оферта и приложение към договора от 7.08.2008 г. не рефлектира върху редовността на предявения иск, тъй като при предявяване на съединени във втората фаза на особеното исково производство по делба облигационни искове, не се прилага изискването на чл.99, ал.1 ГПК-отм. /сега чл.127, ал.1 ГПК/ за сезиране на съда с писмена искова молба.
Вторият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че във въззивното решение липсва обсъждане поотделно на всяка конкретна работа, за която се твърди, че е е извършена, което е в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 191 от 29.10.2014 г. по гр.д. № 2299/2014 г., І г.о. В посоченото решение е дадено тълкуване по въпроса: има ли правомощия въззивният съд да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение по предявена претенция по сметки в делбата за извършени подобрения, ако в обжалваното първоинстанционно решение липсва дадена правна квалификация на иска и в мотивите и диспозитива липсва произнасяне по всяка една от претендираните строителни дейности, за които се уважава и отхвърля иска. В. решение не противоречи на посочената практика на ВКС, тъй като в настоящия случай иска е уважен за всички претендирани строително монтажни работи, с което окончателно се ликвидират отношенията във връзка с прекратяването на съсобствеността, поради което непосочването на всяко отделно перо в мотивите не е в противоречие с даденото от ВКС тълкуване.
Третият въпрос е изцяло неотносим към данните по делото, тъй като никой от съделителите не е твърдял да е завладял правата на съсобственика си, а правилата на чл.72 – 74 ЗС са приложими само в отношенията владелец на чужд имот и неговия собственик.
Четвъртият въпрос е свързан с извода на съда, че се дължи заплащане и на поставените нови радиатори, макар същите да могат да бъдат отделени и по него се поддържа противоречие с ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д. № 9/1974 г. Според т.ІІ.8 от посоченото постановление движимостите, които могат да бъдат бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение. В. решение не противоречи на посоченото тълкуване, тъй като съдът е приел, че макар да могат да бъдат отделени, в случая с оглед прикрепването им към апартамента, същите са присъединени към него и са загубили характера си на самостоятелни движими вещи /чл.98 ЗС/. Следователно изводите на съда са, че не се касае за движими вещи, които могат да бъдат отделени, /за които е тълкуването по посоченото ППВС/, като този извод е в съответствие с практиката на ВКС по Решение № 180/18.10.2013 г. по гр.д. № 2317/2013 г., ІІ г.о.
Петият въпрос е свързан с тезата на касатора, че въззивният съд е следвало да съобрази направеното възражение, че не следва да се присъжда данък добавена стойност и печалба /както е формирало цената на извършените подобрения вещото лице/. Въпросът е неотносим в настоящия случай, тъй като подобно възражение относно стойността на претендираните строително-монтажни работи /защитата срещу което е свързана със право на насрещната страна да ангажира допълнителни доказателства/ е направено едва след приключване на устните състезания /в представените писмени бележки/, поради което въззивният съд не е дължал произнасяне по него и съответно не го е разгледал.
Шестият въпрос е обоснован с твърдението, че въпреки че претенцията е била за заплащане на необходими разноски, съдът не е обсъдил защо фактическите твърдения на ищеца сочат на възникване на правоотношение между страните от водене на чужда работа без пълномощия. Тезата е неоснователна, тъй като въззивният съд е изложил мотиви защо квалифицира иска по чл.61, ал.2 ЗЗД – св. П. установява, че състоянието на имота е било добро и не е изисквало извършването на ремонт; строително ремонтните работи са довели до увеличаване стойността на имота; не се установява съделителя Д. П. да е дала съгласие или да се е противопоставила на извършването на ремонта. Неоснователна е и тезата на касатора, че въззивният съд е изменил искането на страната от искане за присъждане на неоходими разноски в искане за присъждане на подобрения, тъй като дали даден разход съставлява необходими разноски или подобрения е въпрос на правна квалификация, която съдът е длъжен да даде и в случая произнасянето на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС по Решение № 124/24.03.2011 г. по гр.д. № 882/2010 г., ІV г.о., че във всички случаи когато се претендират вземания на извъндоговорно основание и се установи наличие на съсобственост, правната квалификация е по някоя от нормите, уреждаща вътрешните отношения между съсобствениците. Правната квалификация е задължение на съда и е свързана с правилното приложение на материалния закон
Седмият въпрос е обоснован с твърдението, че във въззивното решение липсва обсъждане на писмените доказателства, събрани в подкрепа на твърдението за извършени строителни работи във връзка със заключението на вещото лице, а са представени фискални бонове с означени – промишлени стоки и без фактура, поради което не може да се установи кой ги е заплатил, фактура, по която купувач е друго лице, включено са разходи за движими вещи – аксесори за баня, ел.крушки и т.н. Въпросът не е относим към изхода на делото, тъй като изводите на въззивния съд, че ищецът е възложил и заплатил строително монтажните работи е формиран не само въз основа на писмените документи – касови бонове, стокови разписки и фактури – но и въз основа на свидетелските показания на свидетелите Р. и Х. и сключения писмен договор от 7.08.2008 г., а заключението на вещото лице за стойността на ремонтните дейности е дадено не въз основа на посочените писмени документи, а на средната пазарна цена.
Осмият въпрос не е обоснован от касатора. Налице е бланкетно твърдение, че съдът не е подложил на преценка всички доказателвства по делото, не е изложил ясно върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и решението не съдържа мотиви относно направените доводи и възражения от страна на Д. П. и по същество същия преповтаря шестия и седмия въпрос, по коите не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По предявения от Д. И. П. иск по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот в размер на 6500.00 лв., съдът е приел за установено, че в процения период – 25.09.2007 г. – 22.10.2008 г., съсобственият апартамент е ползван от ответника В. И. С., но липсват доказателства, че Д. П. писмено го е поканила да заплаща обезщетение. Изложени са съображения, че констативния протокол от 25.09.2007 г. няма характер на писмена покана, а удостоверява изявленията на неговите съставители, че ищцата не може да отключи и няма достъп до апартамента, по делото не е проведено заседание от 25.09.2007 г., в което да е отправено искане за заплащане на обезщетение, а нотариалната покана от 11.10.2013 г. има действие занапред. Тъй като писмената покана е условие за възникване на извъндоговорното задължение по чл.31, ал.2 ЗС, искът е приет за неоснователен.
Във връзка с изводите на въззивния съд по иска по чл.31, ал.2 ЗС касаторът Д. П. поставя следните въпроси: 1. Предпоставката – писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, за да се породи правото на обезщетение за лишения от ползване съсобственик – каква е формата и начина на писмено поискване и със заявяване в съдебно заседание на искане от страната, което не ползва имота, направено в присъствието на ползващия общата вещ или неговия повереник и отразяването му в съдебния протокол, спазва ли се изискването за писмена форма; 2. Д. ли е заявяване на претенция по чл.31, ал.2 ЗС като иск по чл.124, ал.2 ГПК – иск за осъждане на ответинка да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
И двата въпроса са изцяло неотносими към данните по делото. Предявеният от Д. П. иск по чл.31, ал.2 ЗС е индивидуализиран в писмената й молба, представена в съдебното заседание на 23.10.2008 г. и част от тази индивидуализация е периода за който се претендира заплащане на обезщетение, а именно 25.09.2007 г. – 22.10.2008 г. По делото липсват данни преди 25.09.2007 г. или в рамките на процесния период ищцата да е отправяла писмена покана или в съдебно заседание в присъствието на ответника по иска да е поискала заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, което да е отразено в съдебен протокол, поради което и отговорът на въпроса дали е възможно устно изявление, обективирано в съдебен протокол в присъствието на насрещна страна, да бъде писмена покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС не би рефлектирал към изхода на спора.
По делото не е предявено искане за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС като повтарящо се задължение, дори изискуемостта му да настъпва след постановяване на решението /направеното в този смисъл изменение на иска не е допуснато от съда, тъй като не са налице условията на чл.116 ГПК-отм. и произнасянето му е потвърдено с определение № 850/18.11.2014 г./, съответно липсва произнасяне на съда по подобно искане.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1064 от 16.02.2015 г., постановено по гр.д. № 190 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав в атакуваната му част, с която Д. И. П. е осъдена да заплати на В. И. С. на основание чл.61, ал.2 ЗЗД сумата 16 600 лв. – стойност на разходите за подобрения, извършени през 2008 г. в апартамент № 79, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и съдебни разноски пред въззивния съд в размер на 529.16 лв. и е отхвърлен предявения от Д. И. П. против В. И. С. иск по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 6500 лв. – обезщетение за лишаване от ползването на апартамент № 79, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в периода 25.07.2007 г. – 22.10.2008 г.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: