О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№258
С., 19.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2448 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място], приподписана от адвокат Б. К. и касационна жалба на ответника ДП”Ръководство на въздушното движение”, [населено място] чрез пълномощниците му адвокат Д. С. и адвокат С. Х. против решение № 2003 от 3.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1772 по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което частично е отменено решение от 16.01.2007 г. по гр.д. № 1187/2002 г. на Софийски градски съд, VІ-то ТО, 8 състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против ДП”Ръководство на въздушното движение”, [населено място] иск с правно основание чл.57, ал.1 ЗС за сумата от 599.039.35 лв., представляваща разходи за отопление и електроенергия, свързани с ползването на недвижим имот по договори за учредяване на право на ползване, сключени съответно на 18.06.1997 г. и на 17.04.1998 г. с нотариален акт № 189, том , дело № 14487/1997 г. и нотариален акт № 24, том ХІV, дело № 3312/1998 г., дължими за периода от м.09.2000 г. до м. 06.2002 г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2002 г. и иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 64174 лв., представляваща разходи за заплати на персонал и гориво за микробуси, представляващо разходи за транспорт до ски пистите, свързани с туристическото обслужване на служители на ответната страна, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2001 г. /която сума се явява разлика между присъдените 444914.06 лв. и действително дължимите 380740.06 лв./ и същото решение е потвърдено в останалата му част, с която ДП”Ръководство на въздушното движение”, [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 380 740.06 лв., представляваща разходи за гориво на микробуси за превозване на служители на ответника от [населено място] до хотела и разходи за потребими, малоценни и малотрайни предмети, свързани с хотелското обслужване и такива за външни услуги, свързани с поддръжката на сградата.
Страните взаимно оспорват касационните си жалби.
[фирма], [населено място] атакува въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.57, ал.1 ЗЗД за сумата 205 456.26 лв. за консумирани ел.енергия и вода, като заплатени след предявяване на иска. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса може ли доказателства, възникнали преди подаване на въззивната жалба, изхождащи от страните и известни на страните да се представят пред въззивния съд, както и по въпроса правилно ли съдът е обсъдил като доказателство фактурата от 2004 г.
ДП”Ръководство на въздушното движение”, [населено място] атакува въззивното решение в частта, с която са присъдени разходи за облекла и обувки за персонала на хотела, рекламни материали, визитки и паспорти на хотела, ток и вода за офиса на ищеца на [улица]в [населено място], инвентар за бара и ресторанта на хотела, нощувки на строителния персонал, новогодишни програми, вестници, презервативи, канцеларски материали и други, чиято дължимост е оспорвна през целия съдебен процес, като поддържа, че съдът е разгледал и иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, какъвто не е предявен. Поставя въпрос за допустимостта на решението в тази част с оглед разглеждането на непредявен иск; за съобразяване с указанията в отменително касационно решение, като поддържа, че решението противоречи на решението по гр.д. № 6303/9.07.2009 г. на ВКС, І г.о., което поставя под съмнение дължимостта на такива претендирани от ищеца разходи, които касаят търговската му дейност и с които ответникът не се е обогатил; налице ли е неоснователно обогатяване, ако в патримониума на ответника не е влязло някакво имущество, по който твърди противоречие с решение № 501/15.02.1960 г. на ВС на РБ, І г.о.
Поставените от касатора-ищец въпроси са относими към действията на въззивния съд, който в съдебно заседание на 13.04.2011 г. е приел представените с молба от ответника от 13.10.2010 г. писмени доказателства за извършено плащане на сумата 205 456.26 лв., представляваща разходи за ел.енергия, вода и горива, за което [фирма], [населено място] е издало фактура № 745/2.06.2004 г. и въз основа на тези доказателства е приел, че задължението на ответното дружество е погасено чрез плащане. Въпросите не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, тъй като от една страна становището на ищцовото дружество по отношение на тези доказателства е отразено в молба от 28.02.2011 г. и е, че документираното плащане не е в пълния претендиран размер, като е оспорена методиката на изчисление на разходите, т.е. в хода на производството не е повдиган спор относно доказателственото значение на документа за установяване погасяване на задължението в посочения размер за процесния период, а от друга страна – делото е разглеждано в първоинстанционното и въззивното производство по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ на основание § 2, ал.2 ПЗР ГПК, поради което въззивното решение не би могло да противоречи на нормата на ч.266, ал.1 от действащия процесуален закон.
Въпросът за допустимостта на въззивното решение, поставен от касатора-ответник е относим към мотивите на съда по квалификация на предявените вземания, а именно, че с исковата и последващите молби за уточнение и увеличение на претенциите, включително и тази от 08.11.2004 г., ищецът иска заплащането на сумата 1 175 956,43 лв. извършени разходи за ползването на хотелския комплекс, които е посочил помесечно за периода м.септември 2000 г.- м. юни 2002 г., представляващи разноски за ползването на частта от имота, върху която е учредено право на ползване, за консумативи, други външни доставки на малоценни и малотрайни предмети, както и за заплати за персонал, без да разграничи на какво основание претендира заплащането на тези разходи. От изложението на фактическите основания в исковата молба, доразвити в хода на процеса, съдът е приел, че за разходите за отопление и ел.енергия твърденията са, че същите се дължат от ответната страна, тъй като титулярът на правото на ползване ги ползва на свое собствено основание и дължи тяхното плащане, тъй като те били „в пряка причинна връзка с прякото упражняване на правото на ползване”. Въз основа на обстоятелството, че за останалите пера се сочи, че те са консумативи и разходи за външни услуги, които са необходими за поддържането и функционирането на хотела и се дължат съобразно пропорционално ползваната от ответника част, а по отношение на разходите, посочени в счетоводната статия „малоценни и малотрайни” – че представляват вещи, които са с ниска стойност и са придобити също във връзка с функционирането на хотелския комплекс, а претенцията за заплати – че хотелският комплекс се обслужва от персонал, който съответно получава възнаграждения, като възстановяване на тези разходи произтичало то самия характер на договора, който изисквал поддържане на категория от пет звезди, съдът е квалифицирал иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, тъй като на практика се твърди, че ищецът е направил тези разходи вместо ответника без да е налице основание за това и претендира тяхното възстановяване.
От изложеното е видно, че съдът е квалифицирал претенциите на ищеца въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба и уточняващите молби фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита, т.е. в съответствие с практиката на ВКС /например по Решение № 277/3.10.2013 г. по гр.д. № 977/2012 г., ВКС, ІV г.о./, като мотивите му съответстват на данните по делото, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване с оглед проверка допустимостта на въззивното решение в атакуваната от ответника част.
Останалите, поставени от касатора-ответник, въпроси са относими към мотивите на въззивния съд, че за да се уважи иск по чл.59, ал.1 ЗЗД следва да бъде установено, че е налице разместване на блага, при което ищецът е направил разходи, с които се е увеличило имуществото на ответника. Увеличаването може да бъде както под формата на директно постъпление на пари или материално благо, така и под формата на спестяване на разходи. В случая е налице именно такава хипотеза-спестени са разходи на ответника за сметка на имуществото на ищеца. От установените от съдебните експертизи общи разходи за за потребими вещи, малоценни и малотрайни предмети, свързани с дейността на хотелския комплект както и за външни услуги, редуцирани с процента на осъществени посещения на хотела, съдът е прил, че разходите, направени от ищеца за заплати на персонала не следва да бъдат заплащани от титуляря на правото на ползване поради клаузата на т.2 от двата договор – че учредителят на правото ще предостави безплатно хотелско обслужване, а то включва именно дейностите, свързани с поддържането на стаите и съответните им общи части, но не и консумативите, свързани с тази поддръжка. Уговореният безплатен транспорт е само за превоз до ски пистите, поради ответника не дължи възстановяване на разходите заплати за шофьорите, но разходите за гориво на микробусите следва да се възстановят, тъй като с тях служителите са превозвани от [населено място] до хотела, а не представляват разходи за транспорт до пистите, какъвто дружеството – ищец се е задължило да подсигурява безплатно. Що се отнася за разходите за консумативи, свързани с хотелското обслужване като например сапуни, тоалетна хартия, чаршафи и др., не може да се приеме, че ищецът дължи безвъзмездното предоставяне на тези материали. Същият е направил разходи за тяхното закупуване, като и такива за външни услуги, свързани с поддръжката на сградата и тъй като няма договор по силата на който да е длъжен да ги предоставя, нито договор въз основа на който отношенията във връзка с тях да се уредени по друг начин, то ответникът дължи възстановяване на разходите за тези потребими и малотрайни вещи съобразно броя посещения на негови служители.
Така формираната воля на въззивния съд е в съответствие с указанията в отменителното касационно решение № 155 от 9.07.2009 г. по гр.д. № 6303/2009 г. на ВКС, І г.о., а именно, че съдът следва да прецени дължими ли са въобще тези разноски с оглед договорките, постигнати в т.2 от нотариалните актове за учредяване на право на ползване, в споразуменията и анексите към тях и в Правилника за вътрешния ред на хотела и ако са дължими – има ли доказателства за реално направени от ищеца такива разходи за обслужването на служители на ответното предприятие. Именно уговорките в договорите за учредяване на право на ползване и анексите към тях е изследвал въззивния съд и е формирал извод за основателност на претенциите с оглед събраните от него доказателства за действително извършени разходи и с посещенията на служители на ответника, от което следва, че са спазени указанията в отменителното касационно решение.
Не е удостоверено и противоречиво разрешаване на въпроса налице ли е неоснователно обогатяване, ако в патримониума на ответника не е влязло някакво имущество. Разрешението, дадено в решение № 501/15.02.1960 г. на ВС на РБ, І г.о., че за неоснователно обогатяване може да се говори само тогава, когато това обогатяване реално е настъпило, т.е. когато в патримониума на обогатилия се за чужда сметка е влязло някакво имущество, е въз основа на фактите по това дело /незаконни ремонт и преустройство на наета сграда, които не са взети предвид при оценка на сградата при отчуждаването й и съответно при заплащане обезщетение на собственик-ответник/, които факти са различни от тези по настоящия правен спор, въз основа на които е формирал изводите си въззивния съд.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение на Софийски апелативен съд.
С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване разноските за настоящото производство следва да останат в тежест на страните, както са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2003 от 3.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1772 по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: