О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
Гр.София, 22.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 3664 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. М. против Решение № 100/ 05.05.2016 г. по в. гр. д. № 154/ 2016 г. на Шуменския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 367/ 26.11.2015 г. по гр.д.№ 5/ 2015 г. на РС- [населено място], с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Х. М. М. и М. М. М. обективно и субективно съединени искове, както следва: с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за признаване правото на собственост на ищеца, на основание придобивна давност, върху ? ид.ч. от 2 бр. ниви в землището на [населено място], [община], област Шумен; с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД- за прогласяване нищожността на сключения между ответниците на 14.09.2012 г. договор за дарение на процесните имоти, поради накърняване на добрите нрави. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици.
Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, в което обаче липсва какъвто и да е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, за който да се твърди, че е бил обект на произнасяне в обжалваното въззивно решение. Възпроизведена е единствено т.3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК, в която е даден отговор на въпроса, „Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото”. Посочено е, че въпросът е поставен в контекста на оплакването на касатора за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото гласни доказателства, като се поддържа, че е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касационната жалба- Х. М. М. и М. М. М. не са депозирали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд е предпоставено от положителното установяване, че посоченият в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос е от обуславящо значение за изхода на делото, като произнасянето по него от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Принципни правни въпроси от обуславящо значение за изхода на делото, по които въззивният съд се е произнесъл в решението си и по отношение на които да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, по същество липсват в приложеното изложение за допускане на касационното обжалване към касационната жалба. По същество същото възпроизвежда оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на свидетелските показания по делото, което има отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Тази преценка е релевантна не при допускане на касационното обжалване, а във фазата на разглеждане на касационната жалба след допускането й до разглеждане. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 100/ 05.05.2016 г. по в. гр. д. № 154/ 2016 г. на Шуменския окръжен съд, по касационната жалба на А. М. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: