О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№431
[населено място], 26.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 5153 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1094 от 15.06.2015г. по гр.д. № 2127/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 2130 от 22.05.2014г. по гр.д.№ 3177/2013г. на Пловдивски районен съд и вместо това е отхвърлен иска на П. Д. Г. против В. Л. Г. за признаване собствеността върху недвижим имот, представляващ жилище с идентификатор 56784.531.100.1.36 – ателие за творческа дейност, с площ 57,50 кв.м., на шестия етаж в сграда с идентификатор 56784.531.100.1, построена в поземлен имот в [населено място],[жк], представляващ УПИ ХVІІІ-225 по регулационния план на града.
Касационната жалба е подадена от П. Д. Г. чрез пълномощника адв.Г.. Поддържа се неправилност на решението. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени редица материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата В. Г. чрез пълномощника си адв. К.-Б. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост. Ищецът черпи правото си на собственост от постановление за възлагане от 11.11.2011г. след публична продан по изп.д. № 00561/2009г. на ЧСИ рег. № 757. Проданта е извършена срещу длъжника [фирма] и възбрана върху имота е вписана на 22.04.2010г.
Ответницата е сключила на 15.12.2008г. с [фирма] договор във формата на нотариален акт, за продажба на правото на строеж върху имота. В договора е включена клауза, посочена като отлагателно условие, а именно, че собствеността върху имота преминава в патримониума на купувача след изплащане на паричните му задължения по договор за строителство, сключен между страните на 29.06.2006г., което се удостоверява с декларация с нотариална заверка на подписа, издадена от продавача. Такава декларация е издадена от дружеството – продавач на 09.06.2011г.
При създалата се конкуренция на права между ищеца и ответницата спорът е съсредоточен върху това дали условието, уговорено в договора за продажба на правото на строеж, действително цели отлагане прехвърлянето на вещните права и ако е така – към кой момент се е сбъднало това условие.
Съдът е изложил съображения, че с оглед предмета на договора – прехвърляне на вещното право на строеж, т.нар. отлагателно условие не отлага прехвърлянето на вещното право, а касае преминаването на собствеността на недвижимия имот /какъвто към момента на сключване на договора още не съществува/ в патримониума на купувача. Правото на строеж се прехвърля по силата на договора срещу платената цена, но преминаването на собствеността върху бъдещата постройка се отлага. По принцип правото на строеж се трансформира в право на собственост с изграждането на сградата в груб строеж – Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГК на ВКС. С отлагателното условие страните са предвидили преминаването на собствеността да стане не с реализиране на правото на строеж, а след заплащане на парични задължения. Тази уговорка според съда противоречи на закона и е нищожна. Касае се до „обективна нищожност”, която съдът е длъжен да вземе предвид и при липса на възраение на страните. При този извод съдът е приел, че възбраната върху имота, е вписана по изпълнителното дело след като ответницата е придобила правото на строеж и то е трансформирано в право на собственост /с изграждането на сградата в груб строеж към 27.05.2009г./. Ето защо, нейното право е противопоставимо на взискателя по изпълнителното дело и на ищеца, комуто е възложен имота при проведената публична продан. Затова е отхвърлил иска за собственост на купувача от публичната продан.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставените от касатора материалноправни въпроси са в следните насоки: 1/ относно уговарянето на отлагателно условие в договор за прехвърляне право на строеж и неговото действие; 2/ за приложното поле и конкуренцията между разпоредбите на чл.112 и 113 ЗС, чл. 453, ал.1,т.1 и чл. 396, ал.2 ГПК; 3/ за установяване степен на завършеност на сграда „груб строеж” и за съотношението между чл. 181 ЗУТ, §5, т.46 ЗУТ и чл.7, ал.3, т.14 от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; 4/ относно тълкуването на договорите – кога се извършва и какъв е обхвата му.
Всички тези въпроси са разгледани и са получили разрешение в Решение № 37 от 16.07.2015г. по гр.д. № 6418/2014г. на ІІг.о. То е постановено по идентичен казус, по искове за собственост на други самостоятелни обекти в същата сграда – апартаменти № 21 и 37, с участието на настоящия касатор П. Г. като ответник по иска. По отношение на отлагателното условие в договора за прехвърляне на право на строеж е прието, че уговорката под формата на отлагателно условие не може да обуслови нищожност на договорното съглашение, доколкото самата тя не противоречи на закона или не цели заобикалянето му; договореността вещно-транслативния ефект на договора за продажба на право на строеж да се прояви при сбъдването на определено условие, касаещо изпълнение на престация по друг договор – договор за изработка, не може да обуслови нищожността на договора за учредяване на суперфицията, но и не променя момента, в който настъпват вещно-правните последици в патримониума на суперфициаря, а именно с изграждането на сградата в груб строеж.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че уговорката за отлагане преминаването на собствеността върху построеното в зависимост от изпълнение на парични задължения по друг договор между страните, противоречи на закона, нищожна е и като такава не поражда действие. Този извод пряко не съответства на посочената задължителна съдебна практика, но не се отразява на крайния изход на спора – като е приел клаузата за нищожна съдът е приложил общото правило за момента, в който носителят на правото на строеж придобива собствеността върху построената, а именно от изграждането на сградата в груб строеж. В същия смисъл са и изводите в решението по чл. 290 ГПК. Поради изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване по въпроса.
По въпросите, свързани със съотношението на нормите на чл. 453 ал.1 т.1 ГПК и чл.496 ал.2 ГПК при разрешаване на спора за собственост, в решението по чл. 290 ГПК е прието, че купувачът по постановление на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот не може да придобие нещо, което длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила на възлагателното постановление; затова, правата на трети лица, придобити до този момент могат да се противопоставят на купувача само при условие, че са могли да бъдат противопоставени на длъжника – собственик преди вписването на възбраната в процеса на предприетото принудително изпълнението; следователно, ако длъжникът не е бил собственик на имота, то постановлението за възлагане, макар и годно правно основание по см. на чл. 77 ЗС, няма вещно-транслативен ефект, поради което и въпросът за момента на вписване на възбраната в процеса на принудителното изпълнение и противопоставимостта на извършените разпореждания с този имот в полза на трето лице се явява неотносим при спор за собственост между купувача по публичната продан и действителния собственик. Крайните, решаващи мотиви на Пловдивски окръжен съд напълно съответстват на това разрешение.
По въпроса за установяването на степента на завършеност „груб строеж” в Решение № 37 от 16.07.2015г. по гр.д. № 6418/2014г. на ІІг.о. е прието, че единствено с акт на общинската администрация се дава преценка на степента на завършеност на сградата и от този момент правото на строеж е реализирано в обекти, които могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка, съгласно чл. 181 ал.1 ЗУТ. Пловдивски окръжен съд е разрешил този въпрос в различен смисъл, като е отдал значение на представения акт обр.14 от 27.05.2009г. за приемане конструкцията на сградата, вместо на удостоверението от 05.01.2011г. на [община]-Район „Ю.”, което удостоверява степента на завършеност „груб строеж”. Независимо от това и този неправилен извод не е обуславящ за изхода на спора. В крайна сметка съдът е счел, че по силата на договора за прехвърляне на право на строеж ответницата е придобила валидно правото на строеж, което по-късно е трансформирано в право на собственост. Нейните права са противопоставими на купувача от публичната продан, защото са придобити от собственика преди вписване на възбраната по изпълнителното дело. Именно по тези съображения искът е отхвърлен, а те кореспондират с изводите в решението по чл. 290 ГПК.
Поставените от касатора процесуални въпроса са: 1/ за обхвата на диспозитивното начало в гражданския процес – дали се определя от спорното правооотношение като цяло или от отделните субективни права и задължения; 2/ необходимо ли е конкретно очертаване на спорните обстоятелства по делото и може ли съдът да приема нещо различно по въпроси, по които страните имат съвпадащи позиции и не е ли това разрешаване на спор, с какъвто съдът не е сезиран; 3/ подлежи ли на доказване смисъла и съдържанието на клауза от договор, по която страните не спорят, но съдът я възприема различно от тях; 4/ в какво се изразява преценката на доказателствения материал и на всички доказателства поотделно и в съвкупност; 5/ с възприемането на определена теза съдът дава ли отговор на повдигнатите от страната доводи или трябва да има отделно обсъждане на тези доводи, касаещи въпрос, пряко обусловил постановяването на акта. Всички въпроси изхождат от тезата на касатора, че съдът не е разрешил действителния спор между страните за това чии права отричат насрещно претендираните такива при конкуренцията на чл. 25 ЗЗД и правилата за вписванията, а е разрешил изведен от него несъществуващ спор дали отлагателното условие се отнася до вещното право и дали извършената публична продан има вещен ефект, ако преди това правото е било надлежно прехвърлено другиму. Тази теза е несъстоятелна, тъй като повдигнатият спор е именно за това дали ищецът е собственик по силата на постановлението за възлагане в резултат на проведената публична продан или ответницата е собственик по силата на договора за прехвърляне на право на строеж. При разрешаването му съдът е обсъдил релевантните доказателства и е отговорил на обуславящите въпроси за значението на отлагателното условие в договора за продажба на право на строеж, за момента на преминаване на правото на собственост в патримониума на ответницата, за противопоставимостта спрямо купувача от публична продан на извършеното прехвърляне на право на строеж преди вписаната възбрана и оттам за вещното действие на постановлението за възлагане. При това положение изведените въпроси не са решаващи за изхода на спора и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.
В обобщение, при липса на общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК достъпът до касационен контрол следва да бъде отказан.
В полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 1200лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1094 от 15.06.2015г. по гр.д. № 2127/2014г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на П. Д. Г..
ОСЪЖДА П. Д. Г. от [населено място], [улица], ет.3 да заплати на В. Л. Г. от [населено място], [община], [улица] сумата 1200/хиляда и двеста/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.