О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№229
Гр.С., 04.06.2015год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 2497 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]”- [населено място] против решение от 08.12.2014 г. по гр.д.№ 11402/13 г. на Софийския градски съд, ІV-Д въззивен състав. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № І-44-6/ 21.03.2013 г. по гр.д.№ 50147/11 г. на Софийския районен съд, 44 състав, с което на основание чл.76 ЗС /при преквалифициране на нарушението от въззивния съд на такова по чл.75 ЗС/ е осъден ответникът да възстанови на ищеца отнетото на 30.05.2011 г. владение върху следния недвижим имот: жилище, заемащо целия втори етаж от източната част на сградата-близнак, находяща се в [населено място], район „П.”,[жк], [улица], със застроена площ от 71,81 кв.в. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният срещу касатора владелчески иск бъде отхвърлен със законните последици.
В приложено към касационната жалба изложение но основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че от обуславящо значение за изхода на делото са следните правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд в обжалваното решение, а именно:
1. Възможно ли е да се приеме за доказан факта, че ищецът по иск с правна квалификация чл.75 ЗС е владял процесния имот /осъществявал е фактическа власт върху имота с намерение да го свои/ непрекъснато в продължение на поне 6 месеца назад от датата на нарушението, при положение, че ищецът не е ангажирал никакви гласни доказателства за установяване на този факт.
2. Следва ли съдът да уважава предявения иск, ако въпреки дадените на ищеца указания за необходимостта да ангажира доказателства за установяване на правнорелевантните факти, такова доказване не е проведено.
В изложението е посочено, че произнасянето на въззивния съд по посочените въпроси е в отклонение от решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и на влезли в сила решения на окръжни съдилища, с оглед на което са налице предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Цитираната съдебна практика не е приложена към изложението.
Ответникът по касационната жалба- П. А. С. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. По същество изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обективира оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост- касационно основание по смисъла на чл.281, т.3, предл.3 ГПК, предвид твърдението, че въззивният съд е приел за доказани фактическите твърдения на ищеца въпреки липсата на проведено от него пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК. Според т.1 от цитираното тълкувателно решение, съдържащо задължителни указания досежно определянето на обуславящия изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, които се преценяват от касационния съд едва в стадия на разглеждане на касационната жалба- в случай, че същата бъде допусната до разглеждане. Правният въпрос, който обуславя допускането на касационното обжалване, следва да е принципен и насочен към установяване на действителния смисъл и съдържание на приложима по делото материалноправна или процесуалноправна норма, която въззивният съд е приложил или е игнорирал при формулиране на правните си изводи. Доколкото поставените от касатора въпроси не отговарят на тези изисквания, тъй като са свързани с твърдения за пороци на конкретното въззивно решение поради необоснованост на възприетите от решаващия съд фактически изводи предвид събраните по делото доказателства, същите не са годни да обусловят извод за наличие на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, ангажиращи компетентността на касационната инстанция по спора.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08.12.2014 г. по гр.д.№ 11402/13 г. на Софийския градски съд, ІV-Д въззивен състав, по касационната жалба на [фирма]”- [населено място] .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: