1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№24
София, 02.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 5014 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 11820/31.10.2017 г. на Л. Г. Р. против определение № 242 от 27.09.2017 г., постановено по гр.д. № 1556 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е оставено без уважение искането ? за предоставян на правна помощ.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ на молителката с оглед затруденото ? материално състояние, обективирано в нарочно подадена декларация.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.95, ал.5 ГПК, подадена е от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното:
С определение № 448 от 25.07.2016 г. е допусната касационна проверка на въззивно решение № 282 от 14.07.2015 г., постановено по възз.гр.д. № 719 по описа за 2013 г. на Софийски Окръжен съд. Върховният касационен съд е сезиран с касационна жалба на Д. А. М. и касационна жалба на Р. Х. С., Г. Х. Р., Л. Г. Р. и М. С. С.. След допускане на касационното обжалване на всеки от съделителите е указано да внесе дължима държавна такса за разглеждане на подадената касационна жалба. Като е констатирал неизпълнение на дадените указания предходния състав на ВКС в открито съдебно заседание, провело се на 14.02.2017 г., е върнал жалбите по отношение на Р. Х. С., Г. Х. Р. и Л. Г. Р.. Срещу постановеното определение Л. Г. Р. е подала частна жалба с вх. № 2879/14.03.2017 г., като е заявила искане да ? бъде предоставена правна помощ по реда на чл.94 ГПК. Произнасянето по основателността на това искане е предмет на атакуваното определение. П. състав на Върховния касационен съд е отказал да предостави правна помощ на Л. Г. Р., като се е мотивирал, че в съдебното производство по делба на съсобствен имот съделителите имат качество както на ищци, така и на ответници. В случай, че определението за връщане на касационните жалби на някои от съделителите влезе в сила и касационното производство бъде прекратено по отношение на тях, то продължава по отношение на редовните касационни жалби. Позовал се на изричната разпоредба на чл.24, т.3 от Закона за правната помощ, според която такава не се предоставя, ако не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и е оставил подадената молба без уважение.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Не съществува съмнение в теорията и практиката, че в производството по съдебна делба всички съсобственици на делбения имота са необходими задължителни другари по делото. Това е така предвид естеството на спорното правоотношение и необходимостта решението да е еднакво спрямо всички другари. Нещо повече неразделността на делата на отделните другари е толкова силна, че неконституирането на задължителен другар като страна по делото води до недопустимост на постановеното в негово отсъствие съдебно решение. Съгласно чл.216, ал.2 ГПК извършените от някои от другарите действия имат значение и за неизвършилите ги. Тези съображения са обусловили правилния извод на Върховния касационен съд, състав на I г.о., че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на съделителката Л. Г. Р.. Тя е подала обща касационна жалба, заедно с други съделители, а именно – Р. Х. С., Г. Х. Р., и М. С. С., като по отношение на последният същата е приета за редовна и съдът дължи произнасяне по нея. Ето защо не е налице законоизискуемият правен интерес от допускане на правна помощ за обжалване на определението за връщане на касационната жалба на Л. Г. Р..
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 242 от 27.09.2017 г., постановено по гр.д № 1556 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ