Р Е Ш Е Н И Е
№51
гр. София, 27.06.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т. д.№ 60301 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 125 от 19.05.2016г. постановено по т.д. № 139/2016г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено частично първоинстанционното решение на Варненски окръжен съд по т.д. № 393/2015г. в уважената част на исковете по чл. 226 КЗ и като краен резултат ЗК [фирма] е осъдено да заплати на Л. М. Б. обезщетение в размер на 25 000лв., а на К. М. М.-Б. обезщетение в размер на 5 000лв. за неимуществени вреди, причинени им при пътно-транспортно произшествие на 22.06.2013г., заедно със законната лихва от датата на събитието. За разликата над тези суми до размерите уважени от първата инстанция, съответно за 45000лв. и за 20 000лв., исковете са отхвърлени.
В касационната жалба, подадена от Л. М. Б. и К. М. М.-Б. чрез пълномощника адв. Д. се иска отмяна на решението в отхвърлената част на исковете като неправилно и постановено в нарушение на принципа за справедливо обезщетение.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] не е представил писмен отговор.
С определение № 76 от 27.02.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради установено несъответствие със задължителната практика по приложението на принципа за справедливо обезщетение, заложен в чл. 52 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск по чл. 226 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищците Л. М. Б. и К. М. М.-Б. при пътно-транспортно произшествие на 22.06.2013г. по време на управление на мотоциклет. Обстоятелствата по настъпване на произшествието и основанията за ангажиране отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач не са спорни по делото. Спорът е съсредоточен върху размера на дължимите обезщетения. Установено е, че Л. Б. е получил счупване на лявата ръка – лъчева кост в долна трета и счупване на левия крак – предходилна кост на лявото ходило. Двата крайника са били обездвижени с гипсова имобилизация, затруднения в движенията е имало за период от около два и половина, три месеца, след свалянето на гипса е извършвана лечебна физкултура. К. Б. е получила контузии в кръстната област, в областта на таза и на опашката. Лечението е проведено чрез назначаване на покой, обезболяващи; усложнения занапред не се очакват. Установено е също така, че двамата пострадали са прекарали остра стресова реакция и към момента страдат от специфична фобия към ситуации, свързани с МПС. Свидетелите сочат, че в периода на възстановяването ищците са имали нужда от помощ както за личното си обслужване, така и за домакински нужди; налице е промяна в поведението им като Б. вече не управлява мотор, а Б. отказва да шофира лек автомобил. В резултат на това, тъй като работата й е свързана със шофиране, не могла да изпълнява задълженията си и била уволнена.
Първоинстанционният съд е присъдил обезщетения от 45 000лв. на ищеца и 20 000лв. на ищцата, а до пълните предявени размери от 48 200лв. и 27 100лв. е отхвърлил исковете. Въззивното производство е образувано по жалба на ответника, така че в отхвърлената част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Варненски апелативен съд в обжалваното решение при определяне размера на обезщетенията е изтъкнал неголемия период на оздравителния процес, както и настъпилото към момента възстановяване. Затова е намалил обезщетенията на 25 000лв. за ищеца и 5 000лв. за ищцата. Счел е, че тези суми са достатъчни да компенсират преживените болки, страдания, неудобства, емоционален стрес и страх.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с практиката по приложението на принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, заложен в чл. 52 ЗЗД. Критериите за определяне на размера на обезщетението са установени в Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968г. и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. От значение за справедливото обезщетение е преценката на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, степента на възстановяването и неговата продължителност, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания.
В обжалваното решение въззивният съд е допуснал нарушение на закона, като е определил размера на обезщетенията за неимуществени вреди на двамата ищци, без да съобрази в достатъчна степен указаните в постановлението общи критерии за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и без да отчете всички специфични за конкретния спор обстоятелства, от които зависи справедливият размер на обезщетенията. Така, на първо място, не могат да бъдат споделени изводите на съда за краткия период за лечение и възстановяване на ищците от травмите. Вярно е, че според медицинската експертиза двете счупвания на Л. Б. обуславят затруднения в движенията на крайниците за около два и половина – три месеца, а травмите на К. Б. – за същия или по-кратък срок. Същевременно, не е отчетено, че видно от приложените болнични листове двамата са били в отпуск поради временна нетрудоспособност шест месеца след събитието, а според амбулаторните листове болките и ограниченията в движенията са продължавали и към месец декември 2013г. На второ място, съдът необосновано е счел, че последиците от пътнотранспортното произшествие като цяло са отзвучали и към момента ищците са възстановени. Ако възстановяване може да се приеме, че е налице по отношение на травматичните увреждания, то такова липсва спрямо психическото им състояние. Приетата психиатрична експертиза сочи, че и двамата ищци са прекарали остра стресова реакция, а към момента на освидетелстването страдат от специфична /изолирана/ фобия към ситуации, свързани с МПС. До момента на катастрофата Л. Б. се е придвижвал само с мотор, а сега изпитва непреодолим страх да управлява такъв. К. Б. също в продължителен период от време е изпитвала страх да шофира, а то е свързано с трудовите й задължения, поради което е загубила работата си. Вещото лице сочи, че този тип фобии обичайно с времето отзвучават, но ако стресът е бил голям остават много продължителни и стабилни и изискват допълнително психотерапевтично лечение. Свидетелските показания също отчетливо установяват както продължителния период на болки и затруднения при движение и обслужване, така и съществуващият страх от управление на мотор и на МПС изобщо. Воден от тези конкретни обстоятелства и изхождайки от принципа за справедливост на обещетенията, настоящият състав намира, че дължимото на Л. Б. обезщетение е 32 000лв., а на К. Б. 20 000лв. С оглед на това следва да се отмени обжалваното решение в отхвърлителните части до размера на посочените суми и да се присъдят още 7 000лв. на ищеца и още 15 000лв. на ищцата. Сумите са дължими със законната лихва от датата на събитието. В останалата обжалвана част за разликата над 32 000лв. до 45 000 лв. за ищеца Б., отхвърлянето на иска следва да се остави в сила.
В полза на ищците следва да се присъдят разноски съответно на уважения размер на претенциите им. Общият размер на направените от тях разноски според приложените списъци по чл. 80 ГПК е 5084лв. за първата инстанция, 2110лв. за въззивната и 1650лв. за касационната или общо 8844лв. Според уважения размер на исковете те имат право на 6107 лв. С въззивното решение са им присъдени 756,73лв., така че им се дължат още 5350,27лв. Ответникът има право на разноски за отхвърлената част на претенциите. Направените от него разноски за производството в първата и въззивната инстанция са 1500 лв. и от тях той има право на 464 лв. При компенсация ответникът дължи на ищците 4886лв. разноски.
В полза на съда ответникът дължи държавна такса върху допълнително уважения размер на претенциите на основание чл.78, ал.6 ГПК и това е сумата 880лв., както и още 50лв. за експертизи, заплатени от бюджета на съда.
Воден от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 125 от 19.05.2016г. постановено по т.д. № 139/2016г. на Варненски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 226 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, предявени от Л. М. Б. и К. М. М.-Б. за разликата над 25 000лв. до 32 000лв. за първия от тях и за разликата над 5000 лв. до 20 000лв. за втората и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 226 КЗ/отм./ на Л. М. Б. от [населено място], [улица] още сумата 7000 /седем хиляди/ лева, а на К. М. М.-Б., със същия адрес, още сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени им при пътнотранспортно произшествие на 22.06.2013г., заедно със законната лихва от датата на събитието до окончателното изплащане, както и сумата 4886 /четири хиляди осемстотин осемдесет и шест/ лева разноски по делото по компенсация.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска на Л. М. Б. за разликата над 32 000лв. до 45 000лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ [фирма] на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 880/ осемстотин и осемдесет/лв. и 50 лв. разноски за експертизи.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: