О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 25.09. 2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 4237 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2007 от 25.03.2015 г., подадена от И. Д. М. против разпореждане № 291 от 17.02.2015 г. по ч.гр.д. № 18 по описа за 2015 г. на Апелативен съд-В., с което е върната частна касационна жалба вх.№ 1017/16.02.2015 г. на И. Д. М. против определение по делото № 50/26.01.2015 г.
Ответниците по частната жалба [фирма], [населено място] и П. С. П. и Г. О. Й.-П. не са изразили становище в настоящото производство.
За да постанови атакуваното разпореждане, Апелативен съд-В. е приел, че частна жалба вх. № 1017/16.02.2015 г. се атакува въззивно определение, с което е потвърдено определение на Окръжен съд-Варна за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на жалбата против действията на съдебен-изпълнител и произнасянето на апелативния съд е окончателно съгласно Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. по т.д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС.
В частната жалба са наведени твърдения, че цитираното от апелативния съд тълкувателно решение е неприложимо в случая и въззивното му определение подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Доводите са неоснователни. В т.2 на ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2005 г. на ОСГТК, е прието, че създадената от ГПК система за съдебен контрол обосновава участието на апелативния съд в следващото окончателно контролно производство по обжалване на определение на окръжния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдебен изпълнител, като за това производство триинстанционно разглеждане на делата не е предвидено поради различието му с исковия процес. При действието на ГПК от 2007 г. не е променен характерът на производството по обжалване на съдебните актове, включително тези по чл.438 ГПК, като актовете на окръжния съд, постановени в производство по чл.436 и сл.ГПК, доколкото могат да бъдат обжалвани при съобразяване на разпоредбата на чл.437 ГПК, подлежат на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд, чиито актове са окончателни.
В обобщение атакуваното разпореждане на Апелативен съд-В. е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 291 от 17.02.2015 г. по ч.гр.д. № 18 по описа за 2015 г. на Апелативен съд-В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: