О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№334
С., 11.12.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 5862 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 11712 от 03.09.2015 г., подадена от [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат Н. Р. против определение № 2228 от 11.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 1913 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 23.02.2015 г. по гр.д. № 11874/2014 г. на Софийски градски съд, I г.о., 8-ми състав за връщане на искова молба вх. № 94603/4.08.2014 г., подадена от [фирма] срещу Върховен административен съд на Република България и за прекратяване производството по делото, поради неотстраняване нередовност на исковата молба.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на извода на съда, че дължимата държавна такса по предявените искове е пропорционална – 4 % от цената им – а не проста.
Първоинстанционният съд е приел, че исковете са предявени не по реда на З., а на общо деликтно основание и с разпореждане от 3.09.2014 г. е дал указания на ищцовото дружество да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 4 % върху цената на исковете или 2510.51 лв. С молба от 30.09.2014 г. дружеството е изложило съображенията си, че дължи проста такса в размер на 25.00 лв., а не пропорционална такса в размер на 4 % от цената на исковете. С атакуваното разпореждане е прието, че доколк7ото самият ищец изрично твърди, че релевираните от него факти не попапад в приложното поле на З., то съдът няма правно основание да приложи разпоредабата на чл.2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. След като предявения иск не може да бъде квалифициран като такъв по чл.2 З. и след като при прилагане на финансово правна норма, която засяга държавния бюджет, законът не може да се прилага по аналогия, то не може да бъде приложена и по-благоприятната норма, на която се позовава ищецът. Исковата молба е върната, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса в размер на 4 % от цената на исковете.
В. съд е потвърдил прекратителното разпореждане, като е констатирал, че с исковата молба се претендира обезщетение за вреди, причинени на дружеството от Върховния административен съд на Република България с постановяване на решение в нарушение на правото на Европейския съюз. Направен е извод, че след като предявеният иск не е такъв за обезщетяване на вреди по чл.2 или чл.2б З., които предвиждат отговорност на държавата за вреди от дейността на съдебните и правозащитните органи, то по аргумент на противното на чл.8, ал.1 З. търсеното от ищеца обезщетение следва да се осъществи по общия ред, предвиден в ЗЗД по правилата за деликт. Това означава, че не се прилага правилото на чл.9а, ал.1 З. вр.чл.2а, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При липса на изрична правна норма, определяща дължимата държавна такса в подобни случаи и предвид това, че искът е оценяем, следва да се приложат разпоредбите на чл.2, ал.1, изр.1 и ал.2, изр.1 от Закона за държавните такси вр. чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По отношение довода в частната жалба, че разпореждането противоречи на приложимото право на ЕС, са изложени съображения, че жалбоподателят не навежда конкретни правни норми на европейското право, касаещи материята на държавните такси, а при противоречие с принципи на правото на ЕС, изведени в отделни съдебни решения на Съда на ЕС, законодателят не е предвидил предимство на същите спрямо националното законодателство.
В приложеното изложение на касационните основания по чл.284, ал.1, т.3 ГПК частният жалбоподател поставя процесуалноправният въпрос „Какъв е размерът на държшавната такса по иска за обезщетяване на вреди, причинени от съд в резултат от нарушение на правото на ЕС – по пропорционален на цената на иска, съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или проста такса по чл.2а от същата Тарифа“.
Въпросът е относим към мотивите в атакуваното въззивно определение. Отговорът му обаче е свързан с отговора на въпроси, по които е налице противоречива практика на ВКС, както и противоречива практика на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС и по които е образувано тълкувателно дело № 2/2015 г. по описа на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и от Първа и Втора колегия на ВАС, поради което настоящото производство следва да бъде спряно.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по настоящото ч.гр.д. № 5862 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение до постановяване на тълкувателно постановление по т.д. № 2/2015 г. по описа на ВКС от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и от Първа и Втора колегия на ВАС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: