О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№150
[населено място], 31.03.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 959 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1647 от 21.10.2015г. по гр.д. № 1008/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1850 от 07.05.2014г. по гр.д. № 11284/2012г. на Пловдивски районен съд за осъждане на А. Д. М. и Г. Д. М., като наследници на починалия в хода на делото ответник Д. А. М., да премахнат оградата, построена в северната част на своя имот с идентификатор 47295.125.271 по кадастралната карта на [населено място], [община], в частта, в която тя навлиза в собствения на ищцата Л. Г. Д. недвижим имот с идентификатор 47295.90.9, която част е с площ 22 кв.м., оцветена е в розово и е заключена между точки: 47, 11, 12, 13, 17, 52, 48 и 47 по скицата на вещото лице на л. 100 от делото на районния съд, както и да преустановят действията си по преминаване и ползване частта от имота на ищцата, представляваща разширение на общински път с № 47295.90.120, която е с площ 97 кв.м., оцветена е в жълто и е заключена между точките: 38, 35, 39, 36, 37, 45, 46, 17, 13, 12, 11, 47 и 38 на същата скица на вещото лице, която е приета за неразделна част на решението.
Касационната жалба е подадена от ответницата А. Д. М. чрез адв. М.. В нея се навеждат доводи за недопустимост на решението поради това, че в делото не участва съпруга на ищцата, а имотът е съпружеска имуществена общност. За обосноваване достъпа до касационен контрол се сочи основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, като на първо място се поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС съдът не е постановил установителен диспозитив относно правото на собственост, а само осъдителен такъв. На второ място се изтъква евентуалната недопустимост на решението поради предявяването на иск относно имот, който е със статут на съпружеска общност, без участието на единия от съпрузите, което също е в противоречие с цитирана практика на ВКС.
Ответницата моли да не бъде допускано касационно обжалване, тъй като представената практика не касае процесния случай.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС. Ищцата и ответниците /като наследници на своя баща Д. М./ са собственици на съседни недвижими имоти в [населено място] – ищцата на имот с идентификатор 47295.90.9, а ответниците на имот с идентификатор 47295.125.271 по кадастралната карта. Приетата техническа експертиза установява от една страна, че вследствие изграждане на ограда имотът на ответниците навлиза в имота на ищцата с 22 кв.м.; също така ответниците ползват 97 кв.м. от имота на ищцата като разширение на общински път за достъп и обслужване на своя имот. При тези данни съдът е уважил предявения иск като е счел, че ответникът неправомерно е навлязъл в имота на ищцата чрез поставяне на оградата и чрез преминаване през имота, които действия несъмнено нарушават правото на собственост.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
И двата въпроса, повдигнати в жалбата и в изложението, не са били поставяни за разглеждане до момента и по тях въззивният съд не е взел отношение в решението си. Същевременно, за касатора липсва правен интерес от предявяването им, тъй като с тях се упражняват чужди права.
Доводите за недопустимост на решението поради неучастие на съпруга на ищцата и съответно за допускането му до касационно разглеждане за проверка на допустимостта, не могат да бъдат споделени. Предявяването на иск за собственост, вкл. и на негаторен иск, е действие на управление на имота, поради което няма пречка да бъде предявен от един от двамата съпрузи, когато имотът представлява съпружеска имуществена общност. В този смисъл е Тълкувателно решение № 91/1974 г. на ОСГК на ВС, според което предявяването на иск за собственост по чл. 108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи, е действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки един съпрузите. Съгласно указанията в Постановление № 2/1977г. на Пленума на ВС, т. 12, при спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи; те имат положение на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК/отм./, сега чл. 216, ал.2 ГПК; затова постановеното решение има сила на пресъдено нещо и за невзелия участие съпруг, а той може да се защити по пътя на отмяната по чл. 233, ал.2 ГПК/отм./, сега чл.304 ГПК. Следователно, на неучастието си в процеса може да се позове само съпругът, който не е бил конституиран по делото, но не и ответникът по иска, срещу когото искът е предявен от лице, разполагащо с процесуална легитимация.
Второто визирано основание за допускане на касационно обжалване е свързано с необходимостта от постановяване на два диспозитива по предявен негаторен иск – за установяване правото на собственост и за осъждане на ответника да преустанови нарушението. Въпросът по никакъв начин не е относим към изхода на спора. Между страните не се спори относно правото на собственост на ищцата, а относно това налице ли са действия, с които това право е накърнено. При това положение за касаторът, срещу когото е уважен иска по чл. 109 ЗС, липсва интерес да изисква постановяване не само на осъдителен, но и на установителен диспозитив по иска.
По изложените съображения касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато. В полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство в размер на 700лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1647 от 21.10.2015г. по гр.д. № 1008/2015г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на А. Д. М..
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул.”Ц. Б. ІІІ Обединител” № 145-Б, ет.3, ап.11 да заплати на Л. Г. Д. от [населено място], [улица] сумата 700 /седемстотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.