О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№56
гр. София, 09.03.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 362 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6330/20.07.2015г. на [фирма] и частна касационна жалба вх. № 6472/24.07.2015г. на [фирма], Д. Д. Щ., Щ. Д. Щ., Д. Щ. Д., Л. Х. Д. и Н. Д. М. от [населено място] срещу определение № 227/07.07.2015 г. постановено по ч.гр.д. № 165/2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3 от 29.04.2015г. на Бургаски окръжен съд по ч.гр.д. № 639/2008г. в двете му части: 1/ за оставяне без уважение искането на [фирма] и Н. Д. М. по чл. 398, ал. 2 ГПК за замяна на наложената обезпечителна мярка възбрана върху 293,40/489 ид.ч. от поземлен имот с друга, а именно залог на парична сума в размер на 43 800лв.; 2/ за оставяне без разглеждане на искането на [фирма] и на Д. Д. Щ., Щ. Д. Щ., Д. Щ. Д., Л. Х. Д. и С. Х. Д. за замяна на наложената обезпечителна мярка възбрана върху посочения имот със залог на горепосочената парична сума.
Жалбоподателят [фирма] намира на първо място за неправилен извода на съда, че останалите съсобственици на възбранения недвижим имот нямат правен интерес да искат замяна на обезпечителната мярка, като излага подробни съображения по какъв начин възбраната върху притежаваната от [фирма] идеална част от имота засяга правата на останалите съсобственици. На второ място, възразява срещу развитите от съда съображения за отхвърляне молбата на дружеството за замяна на обезпечителната мярка. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Допустимо ли е в обезпечителното производство да участват всички съсобственици в случаите, когато правата в съсобствеността на един от тях са ограничени по начин и до степен, които водят до невъзможност за упражняване правата на останалите съсобственици и до засягане на интересите им; 2/ Допустимо ли е да се приравняват съсобствениците в един имот на трети лица в случаите, когато се ограничават правата и интересите им поради ограничаване на правата на един от тях след възникването на съсобствеността помежду им и това приравняване не излиза ли извън целта на закона; 3/ Допустима ли е замяната на обезпечителна мярка възбрана върху идеални части от недвижим имот със залог на парични средства в случаите, когато паричния еквивалент е определен от самия бъдещ ищец и приравнява ли се евентуалния бъдещ иск по реда на З./отм./ на собственически иск, съответно приложима ли е към него нормата на чл. 398, ал. 2, изречение последно от ГПК.
Жалбоподателите [фирма], Д. Д. Щ., Щ. Д. Щ., Д. Щ. Д., Л. Х. Д. и Н. Д. М. в подадената от тях частна жалба развиват същите съображения и поставят същите въпроси като основание за достъп до касационен контрол.
Ответникът К., чрез процесуалния представител Р. И. – гл. инспектор-юрист в ТД [населено място], оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че искането за замяна на обезпечителната мярка правилно е оставено без уважение. По отношение на жалбоподателите, които са съсобственици на възбранения имот, изтъква, че те са трети лица и като такива не могат да участват в обезпечителното производство.
Подадената от С. Х. Д. частна жалба е върната с влязло в сила разпореждане за връщане.
Частните касационни жалби са подадени в срока по чл. 275, ал.1 ГПК. Атакуваният акт подлежи на касационно обжалване предвид особената разпоредба на чл.23, ал.2 З. (отм.), приложима в случая съгласно §5 от ПЗР З., доколкото производството е по молба за замяна на обезпечение на бъдещ иск по чл.28, ал.1 З. (отм.), допуснато с определение на Бургаски окръжен съд от 12.09.2008г.
След преценка на доводите на частните жалбоподатели и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
С влязло в сила определение №1/12.09.2008 год. по ч.гр.д. №639/2008г. на Бургаския окръжен съд е допуснато обезпечение на бъдещия иск на К. против Н. Д. М., С. Ж. М., [фирма] и [фирма] за отнемане на имущество, придобито чрез престъпна дейност, чрез наложени няколко обезпечителни мерки, включително и възбрана върху имот собственост на [фирма], находящ се в [населено място], м.“М.“, представляващ 293.40/489 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор 67800.503.198. С молба вх. № 50804/30.03.2015г., настоящите жалбоподатели са направили искане за замяна на наложената обезпечителна мярка възбрана върху посочените ид.части от недвижимия имот със залог на парична сума в размер на 43800 лева, представляваща пазарната цена на тези идеални части, собственост на [фирма], определена от К., чрез влагане на паричната сума в банка, а именно по банковата сметка на Бургаския окръжен съд за гаранции по дела за обезпечение на бъдещ иск. Първоинстанционният съд, разглеждайки молбата и изложените в нея доводи, с определение № 3/29.04.2015г. е оставил без уважение искането на [фирма] и Н. Д. М.. Счел е, че замяната на наложената възбрана с друга обезпечителна мярка би довела до лишаване на ищцовата страна /Държавата/ от възможността да придобие конфискувания имот при евентуално уважаване на иска, тъй като подлежащото на отнемане конкретно имущество, придобито по престъпен начин, няма да се намира в патримониума на ответника. Със същото определение съдът е оставил без разглеждане молбата на [фирма], Д. Д. Щ., Щ. Д. Щ., Д. Щ. Д., Л. Х. Д. и С. Х. Д. за замяна на наложената върху съсобствения им имот възбрана със залог на парична сума. Молбата на тези лица съдът е намерил за недопустима, тъй като не са възбранени техни имоти и следователно не са засегнати техни права, което би обусловило правния им интерес да искат замяна на обезпечителната мярка.
В обжалвания акт в въззивният съд изцяло е споделил съображенията на първата инстанция досежно неоснователността на искането за замяна, направено от [фирма] и Н. М., както и относно недопустимостта на искането, заявено от [фирма], Д. Д. Щ., Щ. Д. Щ., Д. Щ. Д. и Л. Х. Д.. Посочил е, че допускането на обезпечителните мерки, макар и да се извършва по реда предвиден в ГПК, е самостоятелно уредено и в З./отм./ – чл.22 и чл.23, като целта на закона е да бъде отнето имуществото, придобито със средства от престъпна дейност. С подадената молба за замяна на наложената обезпечителна мярка възбрана върху идеални части от имота, се цели имотът да бъде освободен, за да се извърши разпореждане с него. Това, според съда, представлява заобикаляне на закона и на предвидения в него /чл. 23, ал.4 с.з./ ред за получаване на разрешение за разпореждане с възбранено имущество.
По отношение недопустимостта на молбата на третите лица, съдът е допълнил, че те, макар и съсобственици, не са страни в обезпечителното производство, поради което не са легитимирани да искат замяна на обезпечителната мярка.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав на намира, че такива са налице по повдигнатите правни въпроси. Първите два въпроса следва да бъдат обединени в един и той е следния: имат ли имат правен интерес съсобствениците на един недвижим имот да искат замяна на обезпечителна мярка възбрана, наложена върху идеалните части от имота, притежавани от друг съсобственик. Съгласно разрешението в т.6 на Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК легитимирано да обжалва определението на съда по обезпечение на иска, освен ищеца и ответника, е и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. В хипотеза на наложена възбрана върху притежавани от ответника по обезпечението идеални части от недвижим имот, то останалите съсобственици на имота също са засегнати от тази мярка, независимо, че техните идеални части не са възбранени. О. мярка възбрана съществено ограничава нормалното упражняване на правото на собственост и по-точно извършването на действия на разпореждане с имота /чл. 451 ГПК/, като често при обезпечения на бъдещи искове по чл. 28 З./отм./ това ограничение продължава в непредвидимо дълъг период от време, доколкото срокът за предявяване на иска започва да тече след влизане в сила на присъдата срещу лицето. Когато обезпечителната възбрана касае идеални части от съсобствен имот, то тя рефлектира и върху възможностите на останалите съсобственици да упражняват правомощията си на собственици, тъй като прави невъзможно отчуждаването на целия имот. Ето защо, в такъв случай притежателите на невъзбранените идеални части от имота имат правен интерес да искат замяна на обезпечителната мярка.
Във връзка с гореизложеното следва да се отговори и на третия правен въпрос. Съгласно чл.2 З./отм./ законът цели да предотврати и ограничи възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и да предотврати разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност. По реда на закона се отнема имущество, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито във връзка с престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник на доходите на лицето; ако имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане подлежи полученото от лицето, срещу което е образувано производството по отнемане – чл. 4. Отнемането се извършва с решение на съда, въз основа на мотивирано искане на Комисията, след провеждане на състезателно исково производство. Предвид преследваните от закона цели, то замяна на обезпечителна мярка възбрана, наложена върху имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност, принципно не следва да се допуска. Недопустимостта на замяната обаче не произтича от приравняването на иска по чл.28 З./отм./ с иск за собственост /чл.398, ал.2 ГПК/, какъвто той не е. Характерът на иска е разяснен в Тълкувателно решение № 7/2013г. на ОСГК на ВКС.
Същевременно, изхождайки от конституционно въздигнатите принципи на гарантираност, защита и неприкосновеност на частната собственост /чл.17 от Конституцията на Република България”/, то ограниченията на собствеността, които З./отм./ налага, следва да се прилагат в степента, необходима за постигане целта на закона. Ето защо, когато с допуснатото обезпечение по чл. 23, ал.1 З./отм./ са засегнати неоснователно и права на трети лица, както например при възбрана върху идеални части от съсобствен недвижим имот, с цел избягване продължаващите неблагоприятни последици за останалите съсобственици на имота, следва да се признае за допустимо заменянето на обезпечителната мярка възбрана със залог на парична сума, представляваща пазарната равностойност на възбранената идеална част. По този начин, от една страна, ще се гарантира в еднаква степен интереса на държавата, тъй като тя ще разполага с равностойността на възбраненото недвижимо имущество. От друга, страна ще бъдат защитени и правата на съсобствениците на имота, които са трети лица в производствата по чл. 23 и чл. 28 З./отм./, но наложеното обезпечение засяга тяхната правна сфера.
При горните разрешения обжалваното определение се явява неправилно и в двете му обжалвани части. В случая възбраната върху притежаваните от Д. Ем Си Г.“ О. 293.40/489 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.503.198. е наложена през 2008г. До момента, след близо осем години, срокът за предявяване на иска на Комисията не е започнал да тече. Имотът се намира в [населено място], курортно селище и представлява УПИ ІV-1427 в кв.110 с площ 492 кв.м. по плана на града. Изтъква се от молителите, че през 2009г. е одобрен ПУП за частично изменение на плана за регулация, като процесния имот и УПИ V-1427 са обединени в нов УПИ ХІІ-1427 с площ 987 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на ползване: ниско застрояване, който има идентификатор по К. № 67800.503.540. Видно, че между Д. Ем Си Г.“ О. и [фирма] е сключен договор за покупко-продажба на идеалните части от имота, притежавани от първото дружество. Представени са с молбата две вносни бележки за внесени по сметка на Бургаски окръжен съд съответно 30 000лв. от Монолит” АД и 13 800 лв. от Д. Д. Щ. като гаранция за замяна на обезпечителната мярка.
При горните обстоятелства и предвид дадените разрешения на правните въпроси, то обжалваният акт е неправилен. На първо място неправилно е прието, че съсобствениците на недвижимия имот нямат правен интерес да искат замяна на обезпечителната мярка възбрана. Тяхната правна сфера също е засегната от обезпечението, доколкото забраната един съсобственик да се разпорежда със своя дял, препятства извършването на действия на разпореждане с имота като цяло. Поради това молбата им е допустима и подлежи на разглеждане.
На второ място, не съответстват на целите и разума на закона съображенията за неоснователност на молбата за замяна на обезпечителната мярка, подадена от ответниците по обезпечението Д. Ем Си Г.“ О. и Н. Д. М.. Както вече бе изтъкнато, наложеното ограничение на собствеността, независимо че е в изпълнение целите на специалния закон, не може да се превръща в безконтролна и непредвидимо продължителна санкция включително спрямо лица, които не отговарят по З./отм./. Именно затова, балансът между преследваната от закона цел и интереса на засегнатите лица, налага в случая да бъде допусната исканата замяна на обезпечителната мярка. Сумата 43 800 лв. представлява пазарна стойност на възбранената идеална част от имота, определена от лицензиран оценител и тя е посочена като стойност на имота от К. при предявяване на мотивираното искане. Върху тази сума е учреден залог по смисъла на чл. 181 ЗЗД като е внесена по специалната сметка на Бургаски окръжен съд.
При основателността на молбата на ответниците по обезпечението е безпредметно след отмяната на определението, с което е оставена без разглеждане молбата на съсобствениците на имота, същата да бъде връщана на първоинстанционния съд за разглеждане по същество. Затова следва да се отмени обжалваното определение и потвърдения с него първоинстанционен акт и вместо това да се уважи молбата за замяна на обезпечителната мярка възбрана върху идеални части от недвижим имот със залог на парична сума. Като последица от замяната, на основание чл. 398, ал.3 ГПК следва да се отмени наложената възбрана.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 227 от 07.07.2015г. постановено по ч.гр.д. № 165/2015г. на Бургаския апелативен съд.
ОТМЕНЯ горепосоченото определение и потвърденото с него определение № 3 от 29.04.2015г. на Бургаски окръжен съд по ч.гр.д. № 639/2008г. и вместо него постановява:
ДОПУСКА ЗАМЯНА на обезпечителната мярка възбрана, наложена с определение №1/12.09.2008 год. по ч.гр.д. №639/2008г. на Бургаския окръжен съд, върху недвижим имот, собственост на [фирма] с ЕИК[ЕИК], а именно: 293.40/489 кв.м. ид.части от поземлен имот с идентификатор 67800.503.198 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], м.“М.“, целия с площ 489 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на ползване: ниско застрояване, със залог на парична сума в размер на 43 800 /четиридесет и три хиляди и осемстотин/ лева, внесена по сметка на Бургаски окръжен съд, както следва: 30 000лв., внесени на 30.03.2015г. от [фирма] и 13 800лв., внесени на същата дата от Д. Д. Щ..
ОТМЕНЯ наложената възбрана върху имота.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: