О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№124
[населено място], 16.03.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 676 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 600 от 16.11.2015г. по гр.д. № 839/2015г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 508 от 03.06.2015г. по гр.д. № 2844 /2014г. на Великотърновски районен съд за отхвърляне на предявения от Д. С. Г. против Държавата, представлявана от министъра на земеделието, иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване собствеността на основание оземляване по чл. 20 ЗСПЗЗ или евентуално на основание придобивна давност върху поземлен имот в землището на [населено място], [община],, в местността „Б.”, представляващ нива с площ 6,340 дка, І категория, която е част от поземлен имот № 045001 от държавния поземлен фонд, целия от 82,439 дка по картата на възстановената собственост на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ищеца Д. С. Г. чрез пълномощника адв. М.. За обосноваване достъпа до касационен контрол се поддържа, че споровете по придобиване право на собственост върху земеделски земи по реда на оземляването, се решават противоречиво от съдилищата – граждански и административни. На второ място се сочи въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, а именно: дали неподаването на отговор на исковата молба от ответника има значение на съгласие с претенциите на ищеца.
Ответникът Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, е представил писмен отговор, в който изразява становище по основателността на жалбата, но не и по предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост, основан на извършено оземляване по чл. 20 ЗСПЗЗ или евентуално на придобивна давност. С решение на ОСЗ-Полски Т. № 159 от 11.12.2002г. на ищеца е признато право на оземляване с предимство по чл. 21, ал.1,т.1 ЗСПЗЗ чрез отдаване под наем на процесния имот. Въз основа на решението на 03.01.2005г. е сключен договор с Областна Дирекция „Земеделие и гори”- Велико Т. за временно възмездно ползване на земеделската земя с уговорка, че след изтичане на срока по договора – 10 години, наемателят може да поиска от министъра на земеделието придобиване на правото на собственост върху ползваните земи. Установено е, че ищецът е заплащал дължимия наем за периода, включително за 2013/2014г. С писмо от 12.06.2014г. той е уведомен, че срокът на договора е изтекъл и следва да освободи имота.
Съдът е намерил иска за неоснователен, тъй като не е осъществен предвиден в закона способ за придобиване правото на собственост в полза на ищеца. Според чл.20 ЗСПЗЗ оземляването се извършва по два начина: чрез отдаване под наем или чрез прехвърляне право на собственост. Спрямо ищеца е осъществен първия начин. В течение на десетгодишния срок на договора с ПМС № 139/13.05.2011г. са отменени няколко раздела от Наредбата за оземляване на малоимотни и безимотни граждани, вкл. и чл.4, който е давал възможност на лицата, оземлени чрез отдаване под наем, да придобият собствеността, след изтичане на срока на договора. В преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 188 от 24.07.2009г. в § 23 е дадена възможност оземлените чрез отдаване под наем да поискат придобиване правото на собственост и преди изтичане срока на договора, а именно в тримесечен срок от влизане в сила на постановлението, като заплатят стойността на земята до 31.12.2009г. От страна на ищеца такова искане не е направено в този срок, а понастоящем с изтичане на срока за отдаване под наем, вече не съществува ред за придобиване на отдадените под наем земи. Поради това не са изпълнени фактическите основания на поддържания от ищеца придобивен способ.
Второто поддържано основание за собственост – придобивна давност съдът е отрекъл по съображения, че ищецът е ползвател на имота на облигационно основание и има качеството на държател, а не на владелец. Освен това, налице е законова забрана да се придобиват по давност земи от държавния поземлен фонд – чл. 24, ал.7 ЗСПЗЗ.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Представените от касатора решения, с които цели да удостовери противоречиво решаване на правни въпроси, свързани с оземляването, са постановени от административни съдилища. Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Още повече, че приложените решения разглеждат хипотези, различни от настоящата. Решението на Добрички административен съд касае искане за придобиване на собственост, което е предявено през 2007г. и е заплатена стойността на земята; решението на Административен съд-Велико Търново е по жалба срещу решение за отнемане правото на оземляване поради неизпълнение на задължението за плащане на дължимите суми.
Вторият въпрос, който не е ясно формулиран, се отнася до това дали неподаването на отговор на исковата молба е равнозначно на съгласие с претенциите на ищеца, съотв. на признание на иска. В случая фактите са следните: постъпил е отговор на исковата молба от лице, за което съдът е приел, че не разполага с представителна власт; съдът е дал указания, но потвърждаването на извършените действия е постъпило след приключване на устните състезания по делото, при което съдът е счел това действие за неизвършено; искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение съдът не е уважил, като се е позовал на чл. 239, ал.1,т.2 ГПК; пред въззивния съд е постъпил отговор на въззивната жалба от упълномощено лице. Във въззивната жалба ищецът е поддържал, че липсата на „истински” отговор на исковата молба означава признание на иска. В постановеното решение Великотърновски окръжен съд не е изложил съображения по тези доводи. При тези обстоятелства е видно, че въпросът не е разрешен от съда, а и няма решаващо значение за изхода на спора – последиците от неподаване на отговор са посочени в закона – чл.133 ГПК, а за постановяване на решение при признание на иска не е достатъчно да не е постъпил отговор, а да е налице изрично признание – чл. 237 ГПК, каквото по делото липсва. Следователно, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, както поддържа касатора.
По изложените съображения достъпът до касационно обжалване следва да бъде отказан.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 600 от 16.11.2015г. по гр.д. № 839/2015г. на Великотърновски окръжен съд по касационната жалба на Д. С. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.