О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№286
Гр.София, 21.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 773 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. М. и Н. С. Т. от [населено място] срещу Решение № 149/ 27.07.2016 г. по в. гр. д. № 265/16 г. на Шуменския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 109/08.04.2015 г. по гр. д. № 732/15 г. на Новопазарския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу [фирма], [населено място] установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищците С. Р. М. и Н. С. Т. са собственици на 16 кв. м., които при изготвянето на действащия кадастрален план, одобрен със Заповед № КД-14-27-241/11.10.2012 г. на Началника С. – [населено място], погрешно са заснети вместо към съсобствения им обект с идентификатор № 52009.501.880.1.13, предназначен за търговска дейност, като част от находящия се в същата сграда обект на ответника с идентификатор № 52009.501.880.1.14, предназначен за търговска дейнос, като двата обекта се намират в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 52009.501.880, находящ се в [населено място], [улица]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касаторите са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, респ. произнасянето по които от касационната инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителнителни основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно:
1. Липсата на отговор на някои от поставените с определението за допускане на експертиза въпроси, води ли до липса на оценка на експертизата или до липса на попълване на делото с доказателства;
2. Липсата на знания на експерта в съответната област, независимо от дадено заключение, представлява ли нарушение и води ли до липса на изводи, които да са обосновани и замества ли това липсата на знания на съда в конкретната област;
3. Следва ли съдът да мотивира защо назначава за експерт вещо лице от сходна или близка област и следва ли да мотивира назначаването на експерт, който не е включен в списъка на вещите лица.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. След изтичане на срока за отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ответника по касация е депозирана молба вх. № 5685/19.05.2017 г., с която се моли производството по делото да бъде прекратено спрямо касатора С. Р. М., поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация на ищцата, тъй като на 25.04.2017 г. същата се е разпоредила с притежаваното от нея право на собственост върху процесния имот.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Преди всичко, искането на ответника по касация за прекратяване на производството е неоснователно. Обстоятелството, че в хода на процеса ищцата С. М. се е разпоредила с правото си на собственост, защита на което търси, е без значение както за процесуалната, така и за материалната й легитимация по предявения иск, доколкото според изричната разпоредба на чл. 226, ал. 1 и ал. 2 ГПК при прехвърляне на спорното право в хода на процеса делото продължава между първоначалните страни, а приобретателят разполага с възможността да встъпи или да бъде привлечен като помагач на страната на своя праводател, като може да го замести като главна страна само при условията на чл. 222 ГПК, т.е. със съгласието на страните.
По искането за допускане на касационното обжалване:
За да постанови решението си за неоснователност на установителния иск за собственост по чл. 54, ал. 2 ЗКИР на ищците С. Р. М. и Н. С. Т., въззивният съд е приел, че към момента на завеждане на исковата молба имот с идентификатор 52009.501.880.1.13, представляващ западно магазинно помещение с площ от 123 кв.м., е бил съсобствен между двамата ищци, при равни квоти в съсобствеността. Изложени са съображения, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 67/2006 г., ищецът Н. С. Т. е закупил източното магазинно помещение с площ 100,44 кв.м. – имот с идентификатор 52009.501.880.1.14., като с този договор са прехвърлени и процесните 16 кв.м. През 2014 г., с постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 03.04.2014 г., на С. Н. Т. е възложена 1/2 и.ч. от имота, представляващ западно магазинно помещение, с площ от 123 кв.м. като с договор за покупко-продажба, извършена с Нотариален акт № 197/2014 г., той е прехвърлил същия на ищцата С. Р. М.. С постановление от 09.02.2015 г., влязло в сила на 09.07.2015 г., имотът с идентификатор № 52009.501.880.1.14, представляващ източно магазинно помещение с площ от 100,44 кв.м., е възложен на ответното дружество. В хода на воденото изпълнително производство е констатирано несъответствие между кадастралното заснемане и първоначалния проект относно имота, представляващ източно магазинно помещение – бивш бръснарски салон с площ от 100 кв.м., и е поискано от съдебния изпълнител ново кадастрално заснемане на имота. Съгласно заключението на изслушаната Съдебно-техническа експертиза- неоспорено и прието в първоинстанционното производство по делото, при извършеното през 2004 г. преустройство на западния имот, в разрешението за преустройването му в магазинно помещение проектът включвал и част от източното помещение, като преустройството било осъществено в отклонение от проекта. За отстраняване на констатираното несъответствие, е иницирана и проведена административна процедура по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, като със Заповед № КД-14-27-341 от 11.10.2012 г. на Началника на С. [населено място] е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] досежно двата процесни имота. Заповедта била съобщена на заинтересованите лица, засегнати от промяната- В. Т. и Н. С., собственици на процесните имоти към този момент. Последните не са я обжалвали по установения ред и същата е влязла в сила. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е формирал правен извод, че в случая не се касае за грешно заснемане и грешка в кадастралната карта, а до вече отстранено несъответствие между първоначалния проект за преустройство и кадастралното заснемане, след проведена процедура по административен ред, като отразената в кадастралната карта границата между двата имота съответства на положението, което е следвало да се изпълни по изготвения проект, поради което не е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри и неточно отразяване на обема на правата на собственост върху процесните два имота.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касаторите на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. По същество формулираните от касационните жалбоподатели процесуалноправни въпроси възпроизвеждат оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при назначаване, изслушване и оценка на назначената по делото Съдебно-техническа експертиза в контекста на оплакванията, че същата е била възложена на вещо лице, неразполагащо с необходимата компетентност, както и на тези за непълнота на даденото заключение. Първият от поставените въпроси, свързан с твърдението за липса на отговор в заключението на някои от поставените на вещото лице въпроси с определението за назначаване на експертизата, не е от обуславящо значение, доколкото оплакване за непълнота на заключението не е било релевирано нито пред първоинстанционния съд при приемане на заключението ва съдебно заседание на 10.02.2016 г., нито във въззивната жалба. Следователно въззивният съд не е дължал произнасяне по този въпрос, тъй като разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК изрично ограничава обхвата на въззивната дейност по отношение на допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения до релевираните във въззивната жалба оплаквания, т.е. въззивната инстанция не може служебно да следи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, каквото именно представлява приемането на непълно заключение /при това от съдържанието на експертизата такава непълнота не се установява, тъй като същата обективира мотивирано произасяне на вещото лице по всеки от поставените от съда с определението от съдебно заседание на 16.12.2015 г. единадесет въпроса/. Вторият и третият от формулираните от касаторите процесуалноправни въпроси са свързани с оплакването, че заключението по изслушаната Съдебно-техническа експертиза е било възложено на вещо лице, неразполагащо с необходимата компетентност- инженер геодезист, а не строителен инженер или архитект. Тези въпроси също не са в състояние да обусловят допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение изобщо не обективира произнасяне по тях, още по-малко по начин, несъобразен с константната съдебна практика /напр. Решение № 275 от 21.11.2014 г. по гр.д.№ 2620/ 2014 г. на І г.о./, според която назначеното от съда вещо лице трябва да разполага с необходимата квалификация за изпълнение на задачата /това следва и от пределно ясната формулировка на разпоредбата на чл. 198 ГПК/. В конкретния случай двете инстанции по същество са кредитирали заключението на изслушаната Съдебно-техническа експертиза именно защото са приели, че вещото лице Г. разполага с необходимата компетентност да изпълни поставената задача /в съдебно заседание на 10.02.2016 г. първоинстанционният съд се е произнесъл мотивирано по исканият от ищците отвод на вещото лице поради липса на компетентност/, при което формирането на преценка, дали в действителност по отношение на конкретния специалист са налице основания за отстраняването му по реда на чл. 198 ГПК, не предполага произнасяне по принципен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а такова по правилността на въззивното решение, което не се извършва в настоящата фаза на касационното производство, а при разглеждане на касационната жалба по същество. За пълнота следва да се посочи, че въпросът, следва ли съдът да мотивира назначаването на експерт, който не е включен в списъка на вещите лица, е очевидно неотносим, доколкото в определението за неприемане отвода на инж.Г. в съдебно заседание на 10.02.2016 г. първоинстанционният съд изрично е посочил, че същата е включена в списъка на вещите лица при Шуменския окръжен съд, т.е. въззивното решение не обективира произнасяне, допускащо назначаване на вещото лице извън този списък в нарушение на изискването на чл. 396, ал. 1 ЗСВ /още повече, че разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ЗСВ допуска по необходимост задачата да бъде възложена и на специалист извън съответния списък/.
По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение на Шуменския окръжен съд.
Доколкото от страна на ответника по касация не е заявена претенция за разноски, с оглед диспозитивното начало в процеса такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 149/ 27.07.2016 г. по в. гр. д. № 265/16 г. на Шуменския окръжен съд, по касационната жалба на С. Р. М. и Н. С. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: