О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№32
гр. София, 26.01.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3708 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 777 от 09.06.2016г. по гр.д. № 775/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 948 от 12.03.2016г. по гр.д. № 5920/2015г. на Варненски районен съд за отхвърляне иска на Т. Б. Е. и Й. Г. Е. против Г. Д. С., В. С. П., С. Г. С., М. С. З., С. З. З., М. З. З. и М. М. С. , че ищците са собственици по давност на поземлен имот с идентификатор 10135.4501.472 с площ от 600 кв.м. в землището на [населено място], СО „Ментеше”.
Касационната жалба е подадена от Т. Б. Е. и Й. Г. Е. чрез пълномощника адв. П.. К. намират решението за неправилно поради нарушение на материалния закон. За обосноваване достъпа до касационно обжалване сочат правния въпрос: откога започва да тече придобивната давност за имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ – от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти/ПНИ/, в който имотът е бил индивидуализиран по площ, местонахождение и граници, или от издаването на заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Считат, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и по него няма съдебна практика.
Ответниците по касационната жалба изразяват мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството по установителен иск за собственост на основание придобивна давност. Ищците се позовават на давностно владение от 1997г. като имотът е предоставен за ползване на ищцата Т. Е. през 1978г. Ответниците претендират да са собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ, извършена с решение на ПК-В. от 2001г., с което е признато правото на възстановяване, а реституционната процедура е приключила със заповед № ПР-2 от 15.07.2013г. на Кмета на район „Вл.В.”, [община], издадена на основание §4к ПЗР ЗСПЗЗ.
Постановено е влязло в сила решение между страните, с което е признато, че настоящите ищци /сега касатори/ не са собственици на имота на основание трансформирано право на ползване по §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Решението влязло в сила на 18.02.2008г.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че реституционната процедура по ЗСПЗЗ е двуфазна тя е приключила с издаването на заповедта по §4к ПЗР ЗСПЗЗ през 2013г. До този момент имотът не е бил индивидуализиран, съответно правото на собственост не е могло да бъде защитавано и поради това давност за придобиването му не е текла. Такава е започнала да тече от датата на заповедта 28.11.2013г., но до предявяване на иска през 2015г. изискуемият от закона десетгодишен срок не е изтекъл.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Действително, поставеният от касаторите правен въпрос за началото на давностния срок относно имот, реституиран по ЗСПЗЗ, в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, е решаващ за изхода на спора. Въпросът обаче е решен в съответствие с практиката по чл. 290 ГПК, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване. В трайната практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че докато не бъде приключена процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и не бъде индивидуализиран възстановения имот, то лицата, които го владеят, не могат да се позовават на давностно владение спрямо бившите собственици. При възстановяване на собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, след изменението на закона в ДВ бр.68/1999г., окончателното приключване на административната процедура настъпва с издаването на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, в която се определят, местоположението, границите и съседите на имотите по плана на новообразуваните имоти. В тази хипотеза давностният срок за придобиване на имота от лицето, което го владее, може да започне да тече едва след издаването на такава заповед. Израз на тази практика са: Решение № 11 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3119/2015г. на II г. о., Решение № 3 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5160/2013г. на II г. о., Решение № 49 от 26.07.2016г. по гр.д. № 5168/2015г. на ІІ г.о. и много други. Разграничение на хипотези, в които придобивната давност започва да тече от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, е направено в Решение № 288 от 18.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 2058/2013г. на I г.о. Такива са случаите когато правото на собственост е възстановено с решение на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/ съгласно чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 68/99г. или когато правото на ползване е било трансформирано при условията на §4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост. Прието е, че в тези случаи не е необходимо издаването на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота на бившите собственици, съответно за придобиване от ползвателите, тъй като юридическия състав, от който произтича правото им на собственост, е бил завършен преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, а планът само отразява вече придобитите права. Настоящата хипотеза не е такава, поради което, при наличие на утвърдена практика по чл. 290 ГПК, не може да се допусне касационно обжалване на соченото от касаторите основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
При този изход ответниците по жалбата имат право на разноски. Такива са направени в настоящето производство само от В. С. П. в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение и следва да й се присъдят.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 777 от 09.06.2016г. по гр.д. № 775/2016г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Т. Б. Е. и Й. Г. Е. от [населено място].
ОСЪЖДА Т. Б. Е. и Й. Г. Е., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на В. С. П. сумата 400 /четиристотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: