О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№207
[населено място], 21.12.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 5954 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 43 от 10.02.2015г. по гр.д. № 824/2014г. на Пернишки окръжен съд, с което е постановено следното: 1/обезсилено е решение № 282 от 21.03.2014г. по гр.д. № 1144/2009г. на Пернишки районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Т. Л., М. Г., Р. Г. и С. Н., че Н. П., Г. Х., М. Х. и М. Х., всичките от [населено място], са собственици на основание наследство, съдебна делба и давностно владение на имот, представляващ дворно място с площ от 1 200 кв.м., находящо се в землището на [населено място], общ. П., местност „До С.” и е прекратено производството по делото в тази му част поради недопустимост; 2/отменено е първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от М. Г. и Р. Г. против Н. П., Г. Х., М. Х. и М. Х. насрещен иск и вместо това е признато за установено, че М. Г. и Р. Г. са собственици на основание земеделска реституция на имот, съставляващ ливада с площ от 0,461 дка, IX категория, находяща се в землището на [населено място], м.„Л.”, представляващ имот № 012013 по картата на землището и са осъдени Н. П., Г. Х., М. Х. и М. Х. да предадат владението върху него на основание чл. 108 ЗС.
Касационната жалба е подадена от ответниците Н. П., Г. Х., М. Х. и М. Х., чрез пълномощник адв. Н. О.. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
С писмени отговори ответниците по касационната жалба С. В. Н., чрез адв. Б. В., Р. С. Г. и М. С. Г. вземат становище, че решението не подлежи на касационно обжалване предвид цената на всеки един от разгледаните искове – отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, в редакцията й в ДВ бр. 100 от 2010г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В ДВ бр. 50/2015г. от 03.07.2015г. е прието изменение на разпоредбата, според което това ограничение не се прилага за решенията по искове за собственост и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение. Касационната жалба е подадена на 26.03.2015г., т.е. преди влизане в сила на това изменение и на основание § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 50 от 03.07.2015г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК към момента на подаване на жалбата. Цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти се определя от данъчната им оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Видно от приложените на л.26 и л.138 от първоинстанционното дело удостоверения на [община], че данъчните оценки на поземлените имоти, собствеността върху които е обект на защита, са 4257лв. по установителния иск и 8,70лв. по насрещния иск по чл. 108 ЗС. Следователно цената на всеки един от предявените искове е под 5000лв. и обжалването на решението на въззивния съд пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Това ограничение е приложимо и спрямо решение, с което е обезсилено първоинстанционно решение и е прекратено производството по делото – Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.8.
Поради изложеното при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът по жалбата С. В. Н. има право на направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 500 лв. Ответниците Р. С. Г. и М. С. Г. също са поискали присъждане на разноски, но няма доказателства да са направили такива за настоящето производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх. № 1700/26.03.2015г. подадена от Н. П., Г. Х., М. Х. и М. Х. против решение № 43 от 10.02.2015г. по гр.д. № 824/2014г. на Пернишки окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5954 по описа за 2015г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
ОСЪЖДА Н. М. П., Г. М. Х., М. Х. Х. и М. Х. Х., всички от [населено място], [улица] да заплатят на С. В. Н. от [населено място], [община], [улица] сумата 500 /петстотин/ лв. разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: