О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№110
гр. София, 27.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2900 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 80 от 31.03.2017г. по гр.д. № 27/2017г. на Габровски окръжен съд, с което е отменено решението №№ 201 от 12.10.2016г. по гр.д. № 1168/2015г. на Севлиевски районен съд и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от Д. А. Д. против Б. П. Б. и Г. М. А. иск за установяване собствеността върху шест земеделски имота, всички в землището на [населено място], а именно: 1/ ливада с площ 0,900 дка, осма категория, в местн. „К.”, имот № 154003 по КВС; 2/ нива от 1,900 дка, десета категория, в местн. „Б.”, имт № 118169 по КВС; 3/ нива от 3,399 дка, осма категория, в местн. „К.”, имот № 120110 по плана за земеразделяне; 4/ нива от 1,799 дка, осма категория в местн.”Острата чука”, имот №113083 по плана за земеразделяне, 5/ нива от 1,700 дка, десета категория в местн. „Б.”, имот № 118068 по плана за земеразделяне и 6/ нива от 3,449 дка, шеста категория в местн. „Б.”, имт № 137036 по плана за земеразделяне.
Касационната жалба е подадена от ищеца Д. А. Д. чрез пълномощника адв. К.. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат и трите основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Формулираният правен въпрос е: наличието на по-рано вписан акт на разпореждане, лишава ли владелецът, който владее имота на основание разпоредителна сделка със същия праводател, от своята добросъвестност по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, т.е. може ли последващата сделка да съставлява основание за упражняване на добросъвестно владение или оповестително-защитният ефект на вписването елиминира добросъвестността. Извършено е позоваване на Решение № 448 от 30.11.2011г. по гр.д. № 100/2011г. на І г.о. и Решение № 638 от 07.12.2010г. по гр.д. № 73/2009г. на І г.о.
Ответниците по жалбата Б. П. Б. и Г. М. А. са представили поотделно писмени отговори, в които оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост. Ищецът твърди, че е собственик на шест земеделски имота въз основа на договор за дарение на идеални части и последващ договор за доброволна делба, сключени през 1997г. с праводателя Ц. Б.. Ответникът Б. Б. е купувач на имотите от публична продан, приключила през 2010г., като длъжник по изпълнението е също Ц. Б.. След публичната продан ответникът Б. е прехвърлил три от имотите на втората ответница А. с договори от 2013г.
Съдът е приел, че постановлението за възлагане от 2010г. е лишено от транслативно-вещен ефект, тъй като продадените имоти не са били собственост на длъжника по изпълнението. Същевременно е счел, че ответникът Б., а съответно и ответницата А. са придобили правото на собственост като добросъвестни владелци с петгодишна давност, текла от влизане в сила на постановлението за възлагане. Решаващият съд е намерил за неправилни изводите на първата инстанция, че ответниците не са добросъвестни владелци, тъй като са могли за извършат справка и да узнаят, че длъжникът по изпълнението не е собственик на имотите. Изтъкнал е, че в изпълнителния процес задължението за проверка на собствеността е на съдебния изпълнител и то е изпълнено като в приложената справка за периода 1992 – 2010г. актовете на ищеца не са отбелязани. С оглед на това съдът е направил извод, че купувачът на имотите Б. Б. не е знаел, че длъжникът по изпълнението не е собственик на имотите. По този начин е обоснована неговата добросъвестност и тази на частния му правоприемник А..
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Формулираният от касатора правен въпрос действително е определящ за изхода на спора, тъй като съдът е отхвърлил иска, приемайки, че ответниците, макар и придобили от несобственик, се явяват добросъвестни владелци, като вписването на предходната сделка с имота, извършена от техния праводател, не опорочава добросъвестността. Посочените от касатора Решение № 448 от 30.11.2011г. по гр.д. № 100/2011г. на І г.о. и Решение № 638 от 07.12.2010г. по гр.д. №73/2009г. на І г.о., макар и да съдържат разяснения относно действието на вписването и отражението му спрямо добросъвестността, са неприложими за настоящия случай. И в двете решения са разгледани хипотези на извършени разпореждания при наличие на вписана искова молба, т.е. по време на висящ процес относно собствеността. Настоящият спор е различен – извършения са две отдалечени във времето разпореждания с един и същи имот от един и същ праводател в полза на различни приобретатели. Въпросът за конкуренцията на вписани актове е разрешен в съответствие с нормата на чл. 113 ЗС – прието е, че второто /по време и по ред на вписване/ разпореждане, е лишено от транслативно-вещен ефект. Спорът е относно добросъвестността на владелеца, упражняващ фактическа власт въз основа на второто разпореждане и съответно за възможността той да придобие правото на собственост по давност чрез добросъвестно владение – чл. 79, ал.2 ЗС.
Относима към така възникналия казус е практиката по Решение № 705 от 29.10.2010г. по гр.д. № 1744/2009г. на І г.о. В него е прието, че вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове и възможност гражданите да правят справки по тези книги; това обаче не означава, че за гражданите съществува задължение да следят за съдържанието на книгите за вписване, нито в закона е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на закона актове. Същите изводи са възприети и в Решение № 115 от 28.10.2016г. по гр.д. № 977/2016г. на ІІ г.о.
Тук следва да се допълни, че добросъвестността по смисъла на чл. 70 ЗС се преценява само по посочените в разпоредбата критерии и не се влияе от оповестителното действие на вписването, което има значение при конкуренция на притезания, произтичащи от вписани актове – чл. 113 ЗС. Още повече, относно добросъвестността законът създава презумпция – чл. 70, ал.2 ЗС и тази презумпция не може да бъде изключена с друга презумпция /за предполагаемо знание за всички вписани актове/, а следва да се опровергае по безсъмнен начин.
По тези съображения следва да се приеме, че обжалваният акт е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд и не е удостоверено основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника Б. П. Б. следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Ответницата Г. М. А. не е направила разноски в настоящето производство и не претендира такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 31.03.2017г. по гр.д. № 27/2017г. на Габровски окръжен съд по касационната жалба на Д. А. Д. .
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на Б. П. Б. от [населено място], [община], [улица] сумата 300 /триста/ лева разноски за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: