О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№22
София, 01.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 160 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 13163/07.12.2017 г. от адв. П. А. против разпореждане № 120 от 13.11.2017 г. на Председателя на Второ гражданско отделение при Гражданска колегия на Върховния касационен съд на Република България, с което е отказано да се образува частно гражданско дело по подадената от адв. А. в качеството ? на пълномощник на Л. Т. С., К. К. А., Ю. Н. М., П. Н. В., П. П. Г., Н. П. Г., Б. П. Г. и Г. С. А., молба с вх. № 17717 от 25.10.2017 г.
В атакуваното разпореждане е посочено, че молбата с вх. № 17717 от 25.10.2017 г., в която се съдържа искане за възстановяване на сума, представляваща внесена държавна такса по сметка на ВКС, е препратена по компетентност от Софийски апелативен съд.
С разпореждане от 22.02.2017 г. Софийски окръжен съд – администриращ подадената от страните касационна жалба срещу въззивно решение № 566 от 20.12.2016 г. по възз.гр.д. № 601 по описа за 2016 г., е дал указания да се внесе държавна такса в размер на 240 лв. – по 30, 00 лв. за всеки един от жалбоподателите – обикновени другари. Разпореждането е изпълнено и таксите са внесени. Същевременно е подадена частта жалба с вх. № 2874/21.03.2017 г. против същото разпореждане. С определение № 2490 от 20.09.2017 по ч.гр.д. № 2017 г. по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд същата е оставена без разглеждане, тъй като в мотивите е прието, че с нея се обжалва съдебно разпореждане по движението на делото, което не подлежи на самостоятелно обжалване.
Председателят на Второ гражданско отделение при Гражданска колегия на Върховния касационен съд е счел, че не е налице основание за образуване на частно гражданско дело, тъй като подадената молба с вх. № 17717/25.10.2017 г. няма характер на частна жалба. В допълнение е посочено, че държавната такса в общ размер на 240, 00 лв. не е недължимо платена, тъй като обикновените другари, включително когато са подали обща касационна, жалба дължат отделни такси.
Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивното решение е постановено в производство по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Л. Т. С., К. К. А., Ю. Н. М., П. Н. В., П. П. Г., Н. П. Г., Б. П. Г. и Г. С. А. против Т. З. М., за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на част от поземлен имот № 008042 в [населено място], с начин на трайно ползване: горска нива, с площ на процесната част от 1485 кв.м. от общо 2491 кв.м. – площ на целия имот, находящ се в м.“М. рудин“. Безспорно в теорията и практиката се приема, че ищците по иск за собственост са обикновени другари. Съгласно чл.216, ал.1 ГПК всеки един от другарите действа самостоятелно, като неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. Следователно между всеки един от обикновените другари и съда съществува самостоятелно процесуално правоотношение, което има независимо развитие. Макар и да е налице субективно съединяване на искове, естеството на спорното правоотношение по признаване правото на собственост не изисква решението да бъде еднакво спрямо всички другари. Предявяването на иск с такава правна квалификация представлява действие на управление по отношение на спорното материално право от всеки един от съсобствениците. Участието на всички съсобственици не е условие за допустимост на процеса. Ето защо към момента на подаване на касационната жалба и на основание § 74 ПЗР ЗИДГПК е налице задължение за внасяне на държавна такса за произнасяне по допускането на касационно обжалване в размер на 30,00 лв. при подаване на касационна жалба от всеки един обикновен другар. То не се изключва от обстоятелството, че страните са сезирали съда с касационни жалби, съдържащи в една обща жалба.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 120 от 13.11.2017 г. на Председателя на Второ гражданско отделение при Гражданска колегия на Върховния касационен съд на Република България.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ