О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№446
[населено място], 04.12.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 5605 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №96 от 07.04.2015г. по гр.д. № 141/2015г. на Добрички окръжен съд, с което е на основание чл. 192, ал.2 ГПК/отм./ е обявена недействителността по отношение на П. Й. П. на договор за покупко-продажба на недвижим имот – нива с площ 50,410 дка, трета категория, имот № 087013 по плана на земеразделяне на [населено място], местн. К., сключен с нотариален акт № 164, т.VІІ, рег.2873, д.№ 543/2001г. на нотариус № 091 между П. С. Б. и С. К. Б., като продавачи, и Н. П. С., като купувач; отхвърлен е предявения от П. Й. П. против Н. П. С. иск за делба на гореописания недвижим имот.
Касационната жалба е подадена от Н. П. С., П. С. Б., М. П. П., П. П. П., Е. К. П. и Ц. К. Б. чрез пълномощника адв. К.. Наведени са съображения за недопустимост на решението и за неговата неправилност. Поставени са множество правни въпроси, засягащи допустимостта на иска и правилността на решението, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът П. Й. П. представя мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са представили писмени отговори.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по делба във фазата по допускането й, а обжалваното решение е постановено в производство по поправка на очевидна фактическа грешка на въззивното решение по допускане на делбата.
С решение №73/01.08.2008г. по гр.д.172/2003г. на Каварненски районен съд е допусната съдебна делба на седем земеделски имота между наследниците по закон на общия наследодател П. К. Б., починал на 13.01.1950г. Правото на собственост първоначално е възстановено по ЗСПЗЗ на преките наследници на синовете на общия наследодател – К., С. и П. Б., като впоследствие в производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е установено, че към момента на образуване на ТКЗС имотите са принадлежали на общия наследодател. Междувременно, с нотариален акт № 164/07.08.2001г. съделителите П. С. Б. и С. К. Б. са прехвърлили на Н. П. С. нива с площ 50,400 дка, съставляваща имот № 087013. Спрямо тази сделка е заявено от ищцовата страна искане по чл.76 ЗН за признаването й за относително недействителна. Първоинстанционният съд се е произнесъл по това искане в мотивите на решението; намерил го е основателно и е допуснал делба между наследниците. В производството пред първата инстанция обаче не е бил конституиран приобретателя. В. инстанция, разглеждаща делото по отменения ГПК, е приложила т.12 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВС и е конституирала купувача като главна страна. В мотивите си е възприела извода на РС по искането по чл. 76 ЗН, но не се е произнесла по него в диспозитива на решението, респективно не е отхвърлила иска за делба по отношение на новоконституирания Н. С.. С определение № 598 т 25.11.2013г. по гр.д. № 5514/2013г. Върховният касационен съд, състав на І г.о. не е допуснал касационно обжалване решението на добрички окръжен съд и е дал указания съдът да се произнесе по искане за допълване или поправка на очевидна фактическа грешка досежно правата на Н. П. С.. С решение № 93 от 20.03.2014г. Добрички окръжен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си, като е в добавил в диспозитива, че решението е постановено с участието на Н. П. С., в качеството му на конституирана страна в процеса.
С решение № 35 от 24.02.2015г. по гр.д. № 5675/2014г. на І г.о. на ВКС решението за поправка на очевидна фактическа грешка е признато за нищожно и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане е постановено обжалваното пред настоящия състав решение, с което на основание чл. 76 ЗН е призната за относителната недействителност на разпоредителната сделка по отношение на преобретателя и е отхвърлен иска за делба спрямо него. Добрички окръжен съд е изложил съображения, че възражението на ищеца П. П. за относителна недействителност на чл. 76 ЗН на разпоредителната сделка, обективирана в нот. акт № 164/2001г., е основателно. Тези мотиви не са намерили израз в диспозитива на решението. Затова, и предвид дадените задължителни указания от касационната инстанция, е налице допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена, като бъде обявена недействителността на договора за покупко-продажба по отношение на П. Й. П.. Въз основа на това следва да се отхвърли иска за делба по отношение на приобретателя по сделката, за да се формира сила на пресъдено нещо по отношение на него.
Видно, че в диспозитива на акта съдът е пропуснал да отрази, че допуска поправка на очевидна фактическа грешка, а направо е постановил прогласяването на относителната недействителност и отхвърлянето на иска за делба спрямо Н. П. С..
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първата група правни въпроса, поставени от касатора, са обединени като въпроси по допустимостта на иска: 1/ задължителни ли са указанията на ВКС в определение № 586 от 25.11.2013г. по отношение на обстоятелството дали е формирана или не воля на съда за участието на Н. П. С. като страна в делбата; 2/ как може да е налице такава воля на съда, след като той не е посочен като участник в делбата и няма мотиви по направените от него възражения и искания за повтаряне на съдопроизводствените действия; 3/ допустимо ли е решение на въззивен съд за потвърждаване на решение на първоинстанционен съд, в което не е конституиран съделител; 4/ участието на всички съсобственици условие ли е за допустимостта на иск за делба; 5/ допълнително постановения диспозитив по чл. 76 ЗН санира ли решението на районния съд, в което Н. С. не е участвал; може ли въззивният съд да изземе функциите на първоинстанционния когато не е конституирана надлежна страна по делото; 6/ допустимо ли е произнасяне на въззивния съд преди постановяване на решението на ВКС по молбата за допълване на решението.
Поставените въпроси не са разгледани в обжалвания акт и не са обусловили решаващите изводи на съда. Относно възможността пред въззивния съд да бъде конституиран неучастващ необходим другар са в сила указанията на в т. 17 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, тъй като производството се развива по отменения ГПК. Освен това, този въпрос е поставен и като основание за допускане на касационно обжалване на основното решение по делото и с определение № 586 от 25.11.2013г. по гр.д. № 5514/2013г. на І г.о. касационен контрол не е допуснат. По отношение необходимостта от постановяване нарочен диспозитив по възражението по чл. 76 ЗН и по отхвърляне на иска за делба спрямо приобретателя са дадени задължителни указания в решението на ВКС по гр.д. № 5675/2014г. на І г.о., които са спазени от въззивния съд и въпросът не може да бъде повдиган и преразглеждан отново.
Втората група въпроса си по правилността на решението: 1/ налице ли е валидно предявено възражение по чл. 76 ЗН; 2/ налице ли е сила на пресъдено нещо по въпроса за титулярите на правото на собственост и квотите, след като ВКС не се е произнесъл по правата на съделителя Н. С.; 3/ налице ли е редовна искова молба, ако ясно не са индивидуализирани страните, предметът и основанието на претенцията; 4/ налице ли е редовно искане по чл. 278, ал.2 ГПК/отм./, ако то е направено устно; 5/ кой следва да инициира конституирането на неучастващия необходим другар в делбата.
Тези въпроси също са извън разрешените в обжалвания акт. Възраженията относно редовността на исковата молба за делба, на искането за включване на имоти в делбената маса, на предявеното възражение по чл. 76 ЗН и досежно начина на конституиране на неучастващия съделител са извън предмета на производството по чл. 192, ал.2 ГПК/отм./, в което е постановен обжалвания акт. Останалите въпроси не отчитат особеностите и правното значение на решението за поправка на очевидна фактическа грешка. От една страна, с това решение не може да се променя вече формираната воля на съда, а само се отстраняват несъответствия между действителната воля и нейния външен израз. От друга страна, решението за поправката, след като влезе в сила, се инкорпорира в основното решение и образува с него едно цяло. Затова първоначалното решение важи с поправеното съдържание от деня, в който е било постановено, а не от деня на поправката. Ето защо, в случая с постановяване на диспозитив, че се отхвърля иска за делба по отношение на Н. С. не остава място за съмнение, че той не е сред съсобствениците, между които ще се извършва делбата на имота.
По изложените съображения касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №96 от 07.04.2015г. по гр.д. № 141/2015г. на Добрички окръжен съд по касационната жалба на Н. П. С., П. С. Б., М. П. П., П. П. П., Е. К. П. и Ц. К. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.