О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№364
гр. София, 21.10. 2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т.д. № 53187 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 98 от 15.04.2015г. постановено по т.д. № 92/2014г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 68 от 17.04.2014г. по гр.д. №198/2013г. на Плевенския окръжен съд за признаване за установено на основание чл. 422, вр. чл. 417 ГПК, че съществува вземане на [фирма] спрямо Л. Б. М. от [населено място], Плевенска област, в размер на 50000 евро, с левова равностойност 97791,50лв., произтичащо от запис на заповед от 29.05.2008г., издаден от [фирма] и авалиран от Л. Б. М., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение № 2116 от 09.07.2013г.; заедно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2013г. до окончателното изплащане; както и направени разноски в заповедното производство в размер на 1960,38лв. и 1427,91лв. юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена от ответника Л. Б. М. чрез пълномощника адвокат И. А.. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил доводите за недоказаност на предсрочната изискуемост на вземането по договора за банков кредит. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът отново сочи, че решението е неправилно, защото е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като визира т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2500лв.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен иск по чл.422 във вр. с чл.417 ГПК като е признато за установено, че по отношение на Л. Б. М. от [населено място] съществува вземане на [фирма] в размер на 50 000 евро, с левова равностойност 97 791,50лв., произтичащо от запис на заповед от 29.05.2008г., издаден от [фирма] и авалиран от ответника Л. М., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2013г. до окончателното изплащане и направените разноски в заповедното производство. Съдът е установил, че издадената заповед за изпълнение се основава на авалиран от ответника запис на заповед от 29.05.2008г., издаден като обезпечение на договор за банков кредит, сключен между банката и [фирма]. Приел е, че записът на заповед е редовен от външна страна и притежава всички реквизити; каузалното правоотношение по договора за кредит е възникнало и е породило правно действие /кредитът е усвоен/; с оглед на това и менителничното правоотношение е валидно и поражда правно действие, както за издателя, така и за авалиста. При тези констатации и след като липсва оспорване на записа на заповед и не е доказано извършено плащане, то предявеният иск е основателен. Заповедта за изпълнение е издадена за изискуемо вземане и е законосъобразна. Възражението на ответника, че не му е връчено уведомление за предсрочната изискуемост на кредита, е намерено за преклудирано, като направено не с отговора на исковата молба, а едва в писмената защита пред въззивния съд. Наред с това е посочено, че вземането по заповедта за изпълнение се основава не на договора за кредит, а на записа на заповед.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
К. се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като изтъква противоречие на обжалвания акт със задължителна практика – т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Не е формулиран обаче правен въпрос, който е разрешен от съда и е определящ за изхода на спора. Посочването на такъв въпрос съставлява общо основание за достъп до касационен контрол и липсата му е достатъчна, за да бъде отказан такъв достъп. В изложението на касатора са повторени оплакванията за неправилност на решението, развити в жалбата, от които се извлича поддържано несъответствие с т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Разрешението в тълкувателния акт касае хипотеза на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства; приема се, че длъжникът следва да бъде уведомен за обявената предсрочна изискуемост пред подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай съдът не се е произнесъл по възражението относно обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, защото то не е било наведено своевременно от ответника по иска, а една пред въззивната инстанция. Освен това, не е налице и визираната в тълкувателния акт хипотеза, тъй като вземането, обект на заповедта за изпълнение, произтича от запис на заповед, а не от договор за кредит. Поради изложеното не може да бъде допуснато касационно обжалване на соченото основание.
При този изход ответникът има право на направените разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2500лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 15.04.2015г. постановено по т.д. № 292/2014г. на Великотърновски апелативен съд по касационна жалба на Л. Б. М. .
ОСЪЖДА Л. Б. М. от [населено място], Плевенска област, [улица] да заплати на [фирма] сумата 2500/две хиляди и петстотин/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.