О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№380
София, 15.08.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4822 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. П. чрез пълномощника му адвокат В. С. против решение № 181 от 18.07.2016 г., постановено по гр.д. № 19 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е отменено решение от 7.102015 г. по гр.д. № 1615/2014 г. на Районен съд-Дупница за уважаване на иска по чл.108 ЗС за площ над 4.7 кв.м. до 11 кв.м.,разположена по протежение на регулационната линия по плана от 1951 г. на [населено място] и е прието, че площта, която принадлежи на Б. С. П. и Р. В. С. следва да му предаде представлява пространство с площ от 4.7 кв.м., разположено между материализираната на място граница, защрихованото пространство между синята и черната линия на скицата към заключение с вх. № 3640/10.05.2016 г. на в.л. А. М., като е отхвърлен предявения от Б. С. П. против Р. В. С. ревандикационен иск относно площта над 4.7 кв.м. до 11.00 кв.м., разположена по протежение на регулационната линия по плана от 1951 г. на [населено място] на УПИ V-623 и УПИ IX-626 от кв.57.
Р. В. С. е подала чрез пълномощника си адвокат А. Р. писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищецът е основал иска на твърденията, че с ответницата са собственици на съседни урегулирани поземлени имоти, като във връзка с издадено му разрешение за строеж на ограда и извършено трасиране установил, че ответницата владее около 10-11 кв.м. от собствения му имот по протежение на регулационната линия. В отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска с твърдения, че имотите винаги са се ползвали в състоянието, в което са при предявяване на иска, а от възложено от нея трасиране съобразно уличната регулация от 1951 г. е видно, че измерването, извършено от посоченото от ищеца правоспособно лице е неправилно. Пред първоинстанционния съд са изслушани експертни заключения на вещите лица В. /със задача след оглед и измерване на място да се установи площта от имота на ищеца, която се владее от ответницата, като изготви и скица/, М. /с първоначалната задача, но при направено измерване с G. координатна система и със задача да се изчисли каква е разликата между положение на място и легитимната граница в квадратни метри/ и М. / със задача да извърши измерване на двата имота по съществуващи имотни граници, като се съобрази с документите за собственост на двете страни и със записаното в разписния лист и да установи има ли разлика в притежаваното като квадратура и ползваното по отношение и на двата имота и да установи правилно ли е приложена уличната регулация/, като районния съд е възприел заключението на вещото лице М. и е уважил иска за 11 кв.м. Във въззивната жалба на ответницата са били наведени доводи, че по делото не е установено тя да владее площ от имота на ищеца, тъй като различните технически лица правят измервания по различен начин, като използват различни опорни точки, поради което на заключенията не може да се има категорично доверие, а и грешките на вещите лица са обусловени от амортизирането на хартиения носител на плана от 1951 г. и допуснатата при оцифряването му грешка. В. съд служебно е поставил задача на вещото лице М. да даде точна индивидуализация на владяната без правно основание площ.
Постановявайки решението си въззивният съд е направил следните констатации по приетите по делото експертни заключения: в.л. инж.М. – действащите за [населено място] планове имат непълноценности, както следва: „К., одобрен със заповед 2479/17.05.1951г. – поради продължителен период на ползване 60 години е получил деформации, вероятно представлява копие на оригинала, значителна част от линиите са изтрити, но има данни за възстановяването им; КП 1987 г. – фотограметричният начин на изготвяне отстъпва по точност спрямо класическия“; на скица към заключението е отразено разположение на спорната граница, като скицата е представена с допълнение с вх.№3640/10.05.2016 г. и според нея на ревандикация подлежи пространството, между синята и черната линия, защриховано и състоящо се от 4.97 кв.м., като няма твърдения, че съществуващата разлика между графичната и материализирана на място площ на имота е в рамките на „допустимата грешка”, а на скица – приложение в.л. дава поглед върху разположението на имотите според К. зап.279/1951 г. и КП 1987 г., като са обхванати са и съседни имоти, включително през улици.
От заключение с вх.№10006/07.09.2015 г. на в.л. инж.М. и скиците към заключението следва, че регулацията не е била приложена за УПИ V – 623 откъм [улица] а за УПИ ХІ-626 към [улица]; оградата изградена от ответницата попада в установените граници на принадлежащия на ищеца имот, като пространството от установената граница на имота на ответника до имота на ищеца възлиза на 11.76 кв.м.; площите за неприложена регулация е изчислил на 9.91 кв.м. за УПИ ХІ-626 и 5.19 кв.м., за УПИ V-623, като на скицата е защриховано и пространство на границата с имоти ІV-623 и Х-623, което не е коментирано от в.л.; в разписния лист към плана двата имота не са записани на имената на сегашните собственици.
Вещото лице М. прави измерване с G., като са отложени две G. точки със станция G. L. V. и извършено подробно геодезическо замерване на двата парцела с тотална станция, модел L. 803 T. 300 ULTRA и два броя латови точки Л. и Л..
Районният съд възприемайки второто от заключенията е постановил решението си – за 11.00 кв.м., колкото са претендирани. Окръжен съд-Кюстендил е счел, че решението е неправилно, като е приел, че заключението на вещото лице М. е по-добре аргументирано и като такова създаващо убеждение, че действително ползваната без правно основание площ е 4.7 кв.м., която може да се индивидуализира според данните от скица № 5 към основното заключение, представена във въззивното производство. Изложил е съображения, че в другото заключение не се съдържат достатъчно сведения за местоположението на станцията при измерването – за съобразяване на всички обстоятелства, допускащи работа с такъв уред и предопределящи верността на измерването.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросът „за задължението на въззивния съд да обсъди заключенията на вещите лице по отделно и в съвкупност, взаимосвързано с другите доказателства по делото“, по който поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г., IV г.о. и решение № 115/2.06.2014 г. по гр.д. № 163/2014 г., I г.о.
В посочените решения на ВКС е дадено тълкуване, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото, като съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
В. решение е съобразено с практиката на ВКС, доколкото съдът е изложил мотивите си защо възприема заключението на вещото лице М., а не това на вещото лице М., а и в касационната жалба липсва твърдение, че при формиране на изводите си съдът не е обсъдил някое от приетите по делото доказателства. Обстоятелството, че съдът е възприел заключение на вещото лице, с което страната не е съгласна, не обосновава извод на нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото.
В обобщение не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на Р. В. С. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 250.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат А. Р..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 181 от 18.07.2016 г., постановено по гр.д. № 19 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
ОСЪЖДА Б. С. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.К., [улица] да заплати на Р. В. Ш. /С./, ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.К., [улица] разноски за касационното производство в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: