О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№402
гр. София, 09.10.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 972 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 247 от 28.10.2016г. по гр.д. № 320/2016г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение №230 от 12.04.2016г. по гр.д. № 824/2016г. на Кюстендилски районен съд за отхвърляне иска на В. Б. И. и Р. Б. Б. против Д. М. К. за установяване, че ищците са собственици по давност на реална част с площ 63 кв.м. от поземлен имот № 009075/бивш № 009065/ по плана на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ищцата Р. Б. Б. чрез пълномощника адв. К.. Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като съдът не е преценил събрания доказателствен материал поотделно и в съвкупност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че при проверка допустимостта на обжалваното решение въззивният съд не е изискал справка за от Национална база данни „Население”, за да установи, че ответникът Д. К. е в брак от 1967г., което означава, че върху имота е осъществявано владение от съпрузи по време на брака им. При това опущение решението е в противоречие с т.6 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и се явява недопустимо като постановено без участие на необходим другар – съпругата на ответника.
В писмения отговор на ответника Д. К. се изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост по давност върху реална част от поземлен имот. Страните са собственици на съседни поземлени имоти и спорът за процесната площ от 63 кв.м. е сведен до това кога е изградена оградата между двата имота и местена ли е тя. Съдът е приел, че притежаваната от ищците площ според документите за собственост не включва спорната част и не е доказано те да упражняват фактическа власт върху процесната част от 1965г., както твърдят. Намерение за своене е демонстрирано едва при подновяването на оградата през 2012 – 2014г. Позовал се е на заключението на приетата експертиза, че новата ограда не е построена на мястото на старата паянтова ограда. Възприел е и показанията на свидетелите С. и В., които също сочат, че оградата е била преместена преди няколко години навътре в имота на ответника, което е видно от положението на съществуващата постройка спрямо оградата.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Повдигнатият от касатора правен въпрос е свързан с липсата на предприети действия от съда за издирване и конституиране в процеса на необходим другар – съпругата на ответника, доколкото владението върху имота се осъществява по време на брака им. Извършено е позоваване на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.6, според което, ако не е конституиран необходим другар, чието участие в процеса е задължително, въззивният съд следва да обезсили решението и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция за осигуряване участието на необходимия другар. В настоящия случая тази задължителна практика не намира приложение. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 3/2016г. на ОСГК, прието на 29.06.2017г., по дела за собственост относно недвижими имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Доколкото неучаствалия съпруг е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, той разполага със защитата по чл. 304 ГПК да иска отмяна на влязлото в сила решение. С оглед на това в случая не е било необходимо съдът да извършва действия по установяване дали ответникът е в брак и да конституира съпругата му. Постановеното решение не е недопустимо на това основание.
Други правни въпроса, касаещи изводите на съда по съществото на спора, не са поставени и достъпът до касационен контрол следва да бъде отказан.
Ответникът претендира разноски, но не е представил доказателства за направени такива в настоящата инстанция .
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 247 от 28.10.2016г. по гр.д. № 320/2016г. на Кюстендилски окръжен съд по касационната жалба Р. Б. Б. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: