О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№146
Гр.С., 30.03.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 736 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. и Р. Ц.– и двамата граждани на И., чрез процесуалните им представители адвокат Й. Г. и адвокат М. Г. против Решение № V-69/ 23.07.2015 г. по в. гр. д. № 841/2015 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 319/26.02.2015 г. по гр.д.№ 5392/2013 г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу [община], при условията на активно субективно съединение, искове за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС – за признаване правото на собственост на ищците, в качеството им на наследници на А. Р. Ц., и осъждане на ответната община да им предаде владението върху недвижим имот, представляващ УПИ Х-1488, кв. 50 по плана на [населено място], който по кадастралната карта и кадастралните регистри на града съставлява поземлен имот с идентификатор 07079.610.437. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковете за собственост бъдат уважени.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправени въпроси, по които произнасянето на касационната инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно „по активната легитимация – установяване на правото на възстановяване на собствеността по силата на одържавяването” и „съществува ли имотът реално до размерите, в които е бил одържавен и представляват ли извършените строителни работи, без да е налице сграда дори в груб строеж, пречка за реституция”.
Ответникът по касационната жалба – [община] не е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд е предпоставено от положителното установяване, че посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са от обуславящо значение за изхода на делото, като произнасянето по тях от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира тези въпроси в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Въпроси от обуславящо значение за изхода на делото, по които въззивният съд се е произнесъл в решението си и по отношение на които да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, по същество липсват в приложеното изложение за допускане на касационното обжалване към касационната жалба. Формулираните такива представляват общо заявени доводи и твърдения за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, според които касаторите не са доказали материално правната си легитимация като наследници на бившия собственик на процесния имот, както и не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността по чл. 1 ЗВСВОНИ, които имат отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Тази преценка е релевантна не при допускане на касационното обжалване, а във фазата на разглеждане на касационната жалба след допускането й до разглеждане. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № V-69/23.07.2015 г. по в. гр. д. № 841/2015 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на Л. К. и Р. Ц..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: