О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№209
гр. София, 15.05.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 5079 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.06.2016г. по гр.д. № 4349/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 03.02.2016г. по гр.д.№ 10449/2015г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] /в несъстоятелност/ против Столична община иск за установяване собствеността върху апартамент № 23 в [населено място], район “Искър”, [жк], [жилищен адрес] в.А, ет.5, с идентификатор 68134.1500.1.23 по кадастралната карта.
Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма] /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Ц. Б., чрез юрисконсулт М.. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: относно имоти, изградени с целева инвестиция на [фирма] и предоставени на дружеството, прехвърля ли се правото на стопанисване и управление с извършеното предаване на имота на Р. ”Експлоатация и поддържане на сградния фонд” по силата на Р. № 156 от 24.07.1973г. или това прехвърляне касае само текущата поддръжка и издръжка на ведомствените жилищни имоти.
Ответникът Столична община взема становище за неоснователност на жалбата, без да излага съображения по допускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е установителен иск за собственост относно апартамент в бл. 123 в жк.Д.-1 в [населено място]. Ищецът [фирма] /в несъстоятелност/ счита, че е собственик на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./, тъй като имотът е предоставен за стопанисване и управление през 1975г. на праводателя му МК “К.”, отдаван е под наем на работници и служители и е включен в капитала на дружеството. Ответникът е съставил акт за частна общинска собственост и с това е дал повод за завеждане на иска.
Съдът е установил, че жилищният блок, в който се намира жилището, е построен през 1975г. от МК „К.” и е предаден за стопанисване и управление на Р. “Експлоатация и поддържане на сградния фонд” – Район “В. Л.”. В този смисъл са отбелязванията в акта за държавна собственост от 22.10.1975г. В апартамента са настанявани служители на ищеца, като последното наемно правоотношение е прекратено през 2008г. През 1999г. с приемо-предавателен протокол от страна на Областния управител са предадени на Столична община, Район “Искър” 147 броя наемни преписки, сред които и тази за процесния имот. Актът за частна общинска собственост е съставен през 2014г. на основание чл. 2, ал.1,т.2 и чл. 59 ЗОбС.
Разпитаният свидетел Д. е работил като началник “Жилищно настаняване” в К. от 1966г. Отделът се грижел за ведомствените жилища, които били в няколко блока. През 1990г. били създадени предприятията “Б.” към общините и всички фирми трябвало да предоставят досиетата на жилищата в съответната община, като новосъздадените предприятия получавали наема. През 1998-1999г. тези предприятия Б. били закрити и трябвало да върнат жилищата на ведомствата, но това не станало за всички жилища.
Съдът е приел за недоказано, че спорното жилище е било предоставено за стопанисване и управление на ищеца, доколкото в акта за държавна собственост от 1975г. е отбелязано че жилищният блок е построен от металургичния комбинат, но се предоставя на Р. – район “В. Л.”. Съдът е посочил, че с Разпореждане на Министерския съвет № 156 от 24.07.1973г. към СГНС е създадено предприятие за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд, включително на ведомствения такъв. По силата на това разпореждане ведомствата предават на новите държавните стопански предприятия за стопанисване и управление собствените си жилищни сгради, като си запазват право да настаняват свои работници и служители в тези сгради. Въз основа на тази уредба и отбелязаното в акта за държавна собственост съдът е счел, че жилището е предоставено не на ищеца, а на Р..
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Поставеният правен се свежда до това дали по силата на Р. № 156 от 24.07.1973г. на Р.”Експлоатация и поддържане на сградния фонд” се прехвърля правото на стопанисване и управление върху ведомствените жилищни имоти или прехвърлянето касае само стопанисването, а управлението остава за ведомствата. По същия правен въпрос, касаещ предходна правна уредба – по ПМС № 202/1961г. е постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение №7 от 24.02.2014г. по гр.д. № 4147/2013г. на ІІг.о. Разгледаният въпрос е : предаването на имоти на съответните жилищни служби и предприятия към градските народните съвети по силата на ПМС № 202/1961г. води ли до предоставяне правото на стопанисване и управление по смисъла на чл.15, ал.1 П. /отм./ или имотите остават ведомствени с оглед запазеното право на министерствата, ведомствата и подчинените им предприятия да настаняват/опразват свои работници и служители в жилищните сгради; съответно терминът „стопанисване и управление“ касае ли единно право или включените в него правомощия могат да се разделят между различни субекти? В отговор на въпроса е проследена правната уредба в периода 1952-1975г. относно управлението и стопанисването на държавните жилищни имоти. Посочено е, че според чл.3 от Правилника за държавните имоти /отм./ управлението и стопанисването на държавния жилищен фонд се извършва от народните съвети, както и от другите държавни учреждения и предприятия, на които са предоставени държавни жилищни сгради, като министерствата и другите държавни учреждения и предприятия се грижат за запазване на жилищния им фонд, за своевременно провеждане на текущ и основен ремонт на сградите, както и за подобряване на жилищно-битовите условия на обитателите /чл.6/. Управлението и стопанисването се осъществява чрез създаване на жилищни фондове към народните съвети, които се обособяват като предприятия на самоиздръжка, и жилищни фондове към другите учреждения и предприятия, на които са предоставени жилищни сгради, които се обособяват на самоиздръжка или се организират като бюджетни служби /чл.10/, като жилищните фондове експлоатират включените в тях имоти чрез отдаването им под наем /чл.12/. С ПМС № 202 от 25.10.1961 г. „за предаване на ведомствения жилищен фонд на жилищните служби и предприятия към народните съвети и подобряване стопанисването и поддържането им”, всички ръководители на министерства и ведомства, и председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, са задължени до 31.03.1962г. да проверят състоянието и организацията по стопанисването и поддържането на жилищните сгради и помещения на подведомствените предприятия и с участието на Министерството на финансите да преценят кои жилищни сгради, помещения и места, е целесъобразно да се предадат за стопанисване на народните съвети, като предаването на ведомствени жилищни имоти на жилищните служби и предприятия към народните съвети да продължи и за в бъдеще с оглед постепенното уедряване на държавния жилищен фонд и подобряване на стопанисването и поевтиняване на издръжката му. В т.2 на Постановлението е регламентирано едновременно предаване на набраните амортизационни отчисления за основен ремонт и средствата и материалите, предвидени за стопанисване и ремонтиране на имотите, заедно със съответния фонд работна заплата, а в т.3, че министерствата, ведомствата и подчинените им предприятия и учреждения запазват правото си да настаняват свои работници и служители в жилищните сгради и помещения, които предават на народните съвети, вкл. и при опразването им в бъдеще. При извършеното тълкуване на посочената нормативна уредба е направен извод, че стопанисването и управлението на държавните жилищни имоти, включва задължението за тяхната поддръжка и запазване, използването им по предназначение чрез отдаването им под наем и правото на разпореждане чрез продажбата им по предвидения в закона ред. Разделянето на правото на стопанисване от правото на управление е несъвместимо с изследваната правна уредба. Запазеното право на ведомствата и предприятията да настаняват и опразват от жилищата свои работници и служители, предвиденото впоследствие изискване за тяхно предварително съгласие за продажба на жилището, а с НПЖДЖФ/отм./ и право да определят купувача, не може да обоснове извод, че правото на стопанисване и правото на управление са принадлежали на различни субекти. В заключение е прието, че по силата на ПМС № 202 от 25.10.1961 г. стопанисването и управлението на предадените от учреждения или предприятия жилища, е предоставено на народните съвети, които са имали правото на разпореждане с тях.
ПМС № 202 от 25.10.1961г. е отменено с приложимото по настоящия казус Разпореждане № 156 на Бюрото на Министерски съвет от 24.07.1973г. „за образуване към окръжните народни съвети държавни стопански предприятия за благоустройствено строителство и за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд”. С него се образува към СГНС ДСП за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд и се задължават министерствата, ведомствата и държавните стопански организации да предадат до края на 1973г. за стопанисване собствените си жилищни сгради, заедно с одобрените архитектурно-строителни проекти, и всички активи по отношение на ремонта, поддържането и стопанисването на сградите, както и звената си за ремонт, поддържане и стопанисване на ведомствения жилищен фонд. Постановено е също така новоизградените жилищни сгради да се предават на тези предприятия, като ведомствата си запазват правото да настаняват свои работници и служители в предадените жилища. Видно е, че тази последваща уредба не внася принципна промяна по отношение на стопанисването и управлението на ведомствените жилища, то продължава да се осъществява от нарочно създадени предприятия към народните съвети. Разпореждането е израз на същата политика на уедряване на държавния жилищен фонд, подобряване на стопанисването му и поевтиняване на издръжката му. С оглед на това дадените разрешения в посочената практика на Върховния касационен съд са приложими и при действието на Р. № 156/1973г. Не е налице основание за достъп до касационен контрол, тъй като поставения правен въпрос има разрешение в практиката на ВКС и обжалваното решение е съобразено с нея.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.06.2016г. по гр.д. № 4349/2016г. на Софийски градски съд по касационната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: