О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№45
гр. София, 24.01.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 2865 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 132 от 24.04.2017г. постановено по гр.д. № 157/2017г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 20 от 07.02.2017г. по гр.д. № 987/2016г. на Белослатински районен съд. С последното е признато за установено по отношение на ответниците В. М. Л., Ц. М. Л. и К. С. Б., че ищците Н. Г. Н. и Ц. Г. Н. притежават 1400/2880 ид.ч. от недвижим имот – УПИ VIII, пл. № 65, кв. 24 по действащия план на [населено място], обл. В., която част съответства на празно дворно място с площ 1400 кв.м., пл. № 102, в кв. 31 по плана на [населено място], общ. Б., обл. В., описано в нотариален акт № 931 , т.V, д.№ 2953/1997г. на РС-Бяла Слатина; осъден е К. С. Б. да предаде владението върху посочените идеални части от имота на ищците Н. Г. Н. и Ц. Г. Н. и на основание чл.537,ал.2 от ГПК е отменен констативен нотариален акт № 102, т.V, рег. № 2831, н.д. № 193/12.05.2005г. на нотариус Ан. К. в частта същите идеални части от имота.
Касационната жалба е подадена от ответника К. С. Б., чрез пълномощника адвокат К. К.. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и при нарушение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без формулиран конкретен правен въпрос.
Ответниците Н. Г. Н. и Ц. Г. Н., чрез пълномощник адв. М. М., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.
Ответниците по жалбата Ц. М. Л. и В. М. Л., които са необжалвали другари на жалбоподателя, изразяват становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Врачански окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл. 108 ЗС и на искането по чл. 537, ал.2 от ГПК, като е споделил изцяло направените изводи на първата инстанция и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите й. Установено е, че с нотариален акт № 931, т.V, д. № 2953/1997г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ищците Н. Г. Н. и Ц. Г. Н. се легитимират като собственици на дворно място, незастроено, с площ 1400 кв.м. представляващо парцел V, пл. №102, кв. 31 по плана на [населено място], обл. В.. Първите трима ответници В. М. Л., Ц. М. Л., Н. Ц. М. /последната е заличена в хода на процеса поради смърт/ са се снабдили през 2005г. с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност, в който акт е отразен имот от 2880 кв.м., ведно с постройките в него, така че се включва и празното дворно място от 1400 кв.м. на ищците, като по-късно същата година имотът е прехвърлен на ответника К. С. Б.. Ответниците В. М. Л. и Ц. М. Л. в съдебно заседание пред първоинстанционния съд са признали иска като основателен, поддържайки, че са продали само имота на М. Л. /техен наследодател/, който е с площ от 1480 кв.м., заедно с постройките в него, но не и празното дворно място от 1400 кв.м., за което признават, че е собственост на ищците.
При тези данни съдилищата са приели, че ищците са съсобственици на празното дворно място от 1400 кв.м. по силата на договора за покупко-продажба от 1997г. Това място, описано в нотариалния акт като парцел V, пл. № 102 в кв. 31 по неодобрен план на селото, е идентично с част от УПИ VІІІ-65, кв.24 по действащия регулационен план на селото, целият с площ от 2880 кв.м. Тази част от 1400 кв.м. не е променяла собственика си и ответникът К. С. Б. владее тази част от имота, без правно основание. Сделката, с която той придобива цялата площ от 2880 кв.м. не е произвела вещноправен ефект по отношение на площта от 1400 кв.м. /празно дворно място/, тъй като прехвърлителите не са били собственици на тази част от имота. Възражението на ответника К. С. Б., наведено в писмената му защита, за придобиване на имота по давност, съдът е отказал да разгледа като несвоевременно заявено. Тук следва да се отчете и противоречивата позиция на този ответник – в съдебно заседание на 13.01.2017г. е заявил, че не ползва празния парцел, а само този с къщата; в писмената си защита твърди, че владее необезпокоявано имота повече от десет години, без никой да му пречи и предявеният иск е „погасен по давност” .
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
В изпълнение на дадените от въззивния съд указания за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът К. С. Б. е посочил: „приложното поле на касационното обжалване е чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като от изложеното в касационната жалба и от материалите по делото става ясно, че основание за касационно обжалване е хипотезата на чл. 281,т.3 ГПК”.
Видно, че жалбоподателят не е удостоверил общото основание за допускане на касационно обжалване – правен въпрос, който е разрешен в обжалвания акт и е обуславящ за изхода на спора. Съгласно указанията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби; затова обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос; съответно непосочването му е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В случая липсва както общо основание – формулиран правен въпрос, така и допълнителни такива. Простото позоваване на нормата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не запълва необходимостта от посочване на правен въпрос и обосноваване на допълнителното основание, уредено в този законова разпоредба.
Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. При този изход ответниците по жалбата Н. Г. Н. и Ц. Г. Н. имат право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 от 24.04.2017г. постановено по гр.д. № 157/2017г. на Врачански окръжен съд по касационната жалба на К. С. Б..
ОСЪЖДА К. С. Б. от [населено място], обл. В. да заплати на Н. Г. Н. от [населено място], обл. С.,[жк], [жилищен адрес] и Ц. Г. Н. от [населено място], обл. В., сумата 600 /шестстотин/лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.