Определение №37 от 18.1.2018 по гр. дело №3011/3011 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 37

Гр.София, 18.01.2018г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 3011 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Т., Д. П. Д. и Б. П. Т. против Решение № 142/ 31.03.2017 г. по в.гр.д.№ 769/16 г. на Софийския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 50/ 04.04.2016 г. по гр.д.№ 965/14 г. на Самоковския районен съд, с което е допусната съдебна делба между Г. С. Т. и наследодателката на касаторите- П. Г. К., на следния недвижим имот: западно жилище, застроено на 60 кв.м., находящо се на третия етаж от масивна жилищна сграда, ведно със северозападното мазе, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 65231.912.276.1.3, с адрес: [населено място], [улица], ет.3, при равни квоти за двамата съделители. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли за отменяването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при участие на касаторите, с указания за определяне на квотите им в допуснатия до делба имот.
В приложено към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който, уточнен и конкретизиран съобразно указанията на т.1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК, се свежда до преценката, как следва да процедира делбения съд, когато съделител е починал след приключване на устните състезания в производството по допускане на делбата, но преди постановяване на съдебното решение. Според касаторите, произнасянето на касационния съд по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба- Г. С. Т. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на основанията на чл.280, ал.1 ГПК, като претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. С. Т. против П. Г. Т. иск за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица],. В съдебно заседание на 16.09.2015 г. първоинстанционният Самоковски районен съд е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, като на основание чл.149, ал.2 ГПК е обявил, че ще произнесе с решение на 16.10.2015 г. Съдебното решение за допускане на делбата е било обявено на 04.04.2016 г. Изпратеното съобщение до ответницата П. Т. с препис от решението е било върнато в цялост с отбелязване от 14.04.2016 г. на връчителя, че по сведение на съседи лицето е починало през м.февруари 2016 г. При разпоредена от съда справка в НБД „Население” по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г., било установено, че П. Т. действително е починала, поради което с определение от 14.05.2016 г. съдът на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК е спрял производството по делото, като е указал на ищеца необходимостта в шестмесечен срок да посочи имената и адресите на наследниците на починалата ответница. Въз основа на представено Удостоверение за смърт и наследници изх.№ 1628 от 04.08.2016 г. на [община], с определение от 25.08.2016 г. съдът е конституирал в правата на починалата П. Т. нейните наследници по закон- преживелият съпруг П. С. Т. и децата й Д. П. Д. и Б. П. Т., като е разпоредил на всеки от тях да се връчи копие от решението за допускане на делбата. На 21.09.2016 г. новоконституираните наследници са подали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, като са навели оплаквания за неговата недопустимост като постановено без участието им, доколкото смъртта на наследодателя им е настъпила преди обявяване на съдебния акт. Оплакването е прието за неоснователно от въззивния съд, който е посочил, че доколкото смъртта на страната е настъпила след приключване на съдебното дирене, по силата на изричната разпоредба на чл.229, ал.2, изр.2 ГПК това не е пречка за постановяване на допустимо решение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на касационното обжалване на така постановеното въззивно решение. Съдебната практика както при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, така и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ е константна, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие, респ. същото би било недопустимо само в случай, че е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания /Решение № 96 от 27.09.1985 г. по гр.д.№ 67/85 г. на ОСГК, Решение № 9 от 21.01.2011 г. по гр.д.№ 1821/09 г. на І г.о./. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.229, ал.2, изр.2 ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение. На това основание следва да се приеме, че произнасянето на въззивния съд в конкретния случай е съобразено с процесуалния закон, като наследниците на починалата ответница е следвало да бъдат конституирани след постановяване на решението по допускане на делбата и участието им в процеса е занапред, а квотите им в допуснатия до делба недвижим имот по право са тези, които следват от разпоредбите на чл.5 и чл.9 ЗН.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените от последния разноски, а именно сумата 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 142/ 31.03.2017 г. по в.гр.д.№ 769/16 г. на Софийския окръжен съд, по касационната жалба на П. С. Т., Д. П. Д. и Б. П. Т..
ОСЪЖДА П. С. Т., Д. П. Д. и Б. П. Т. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят поравно на Г. С. Т. сумата 600 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top