О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 01.06.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2289 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.12.2014г. по гр.д. №518/2014г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на [община] баня, че към момента на заснемане на кадастралната карта през 2008г. на Д. З. И. е принадлежало правото на собственост върху 1/36 ид.ч. от имот пл. № 1960 по плана, одобрен през 1956г., записан на К. З. К., съответстващ на пространство индивидуализирано със зелени линии на скицата на вещото лице, съставляваща неразделна част от решението, попадащо в границите на ПИ с идентификатор 65365.601.931 с площ 3 дка, което пространство не е отразено като самостоятелен имот в кадастралната карта. С решението е обезсилено решението на Дупнишки районен съд по гр.д. № 968/2013г. в частта му по претенцията на Д. И. за признаване собственически права върху имота на останалите наследници на К. З. К. и е прекратено производството в посочената част.
Касационната жалба е подадена от ответника по иска [община] баня. Поддържа се неправилност на решението. Като основание за достъп до касационен контрол са поставени четири правни въпроса, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а някои от тях са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата Д. З. И. не е представила писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл.53, ал.2 ЗКИР /редакция преди изменението в ДВ бр. 49/2014г./. Ищцата е един от множеството наследници на К. З. К., починал 1954г. През 1955г. е извършена делба между наследниците и в общ дял на Т, М. и К. Косовски е останала нива от 3 дка в м.„Т г.”, землището на С. баня. С решение на Поземлена комисия [населено място] баня от 10.06.1992г. е отказано възстановяване на собствеността върху този имот на основание чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като е усвоен от общината за парк. С решение от 02.08.2000г. на същата Поземлена комисия на наследниците е определено обезщетение за невъзстановеното право на собственост. За имота, като част от парк с площ 36 500 дка, е съставен акт за държавна собственост през 1992г., а през 2006г. е съставен акт за публична общинска собственост.
Приетата техническа експертиза установява, че описаният в протокола за спогодба от 1955г. имот е идентичен с имот пл. № 1960 по плана на С. баня от 1956г., не е урегулиран и е записан в разписната книга на К. К.. По действащия регулационен план от 1982г. имот пл. № 1960, заедно със съседния имот пл. № 1961, е включен в границите на имот пл.№ 36 в кв.92 и попада в парцел І-за парк с площ 32000кв.м. След изменението на плана от 2011г. имотът попада в УПИ VІІ-за парк с площ 6685 кв.м. Вещото лице е отразило на скица местоположението на имота по сега действащата кадастрална карта, като той попада в ПИ с идентификатор 65365.601.931, който съответства на УПИ VІІ-за парк, кв.92. Вещото лице сочи, че имотът се ползва според статута си – за парк.
За да уважи иска за притежаваната от ищцата Д. И. 1/36 ид.ч. съдът е приел, че тя е придобила собствеността по наследство от М. К.. Не са налице доказателства за изгубване правото на собственост поради отчуждаване на имота или придобиването му от някой друг. Според съда доказателствата сочат на завземане на имота без основание, респ. отчуждаването му не по предвидения в закона ред, като включването на имота в границите на имот, предвиден за мероприятие по регулационния план, не е равнозначно на отчуждаването му. Поради това съдът е уважил иска като е признал правото на собственост на ищцата към момента на одобряването на кадастралната карта върху припадащата й се по наследство идеална част от имота. В решението си Кюстендилски окръжен съд е пропуснал да отмени обжалваното първоинстанционно решение, а направо е постановил нов диспозитив по съществото на спора. Горното съставлява очевидна фактическа грешка и не е пречка за проверка правилността на акта.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставените от касатора правни въпроси са следните: 1/. Недвижимите имоти, придадени към съседни парцели считат ли се отчуждени от деня на влизане в сила на регулационния план, утвърден по ЗТСУ/отм./; 2/. регулационният план по ЗТСУ/отм./ има ли непосредствено отчуждително действие и кога настъпва разместването на правото на собственост; 3/.кога се счита приложена дворищната регулация при действието на ЗТСУ/отм./; 4/. когато съгласно регулационния план даден имот е включен в парцел, отреден за парк, собственост на община, необходимо ли е предварително да се проведе реституционната процедура по ЗСПЗЗ или по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., за да се признае правото на собственост на бившия собственик.
Първите три правни въпроса са неотносими към фактическата обстановка по делото и към изводите на съда. В случая се касае до хипотеза на отреждане на един имот за обществено мероприятие по силата на регулационния план. Не стои въпроса за придаване на части от един имот към друг по регулация, за да се обсъжда отчуждителното действие на плана и момента на прилагане на регулацията. Затова и представените съдебни решения на ВКС, вкл. и Тълкувателно решение № 3/1993г. на ОСГК, които разглеждат тези въпроси, са неприложими.
От значение за изхода на спора е последният въпрос, който уточнен от съда е следния: може ли да бъде уважен иск по чл.53, ал.2 ЗКИР /в редакцията преди изменението в ДВ бр. 49/2014г./ за установяване правото на собственост върху имот, ненанесен в кадастралната карта, попадащ в общински парк, за който реституционната процедура е приключила с отказ за възстановяване правото на собственост. Доколкото липсва съдебна практика по въпроса касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
На основание чл. 84, т.3 ГПК, тъй като според данните по делото имотът е актуван като публична общинска собственост, касаторът не дължи държавна такса.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.12.2014г. по гр.д. №518/2014г. на Кюстендилски окръжен съд по касационната жалба на [община] баня.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: