О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№85
С., 07.04.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 656 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 260 от 12.01.2016 г., подадена от Д. Н. Н. против определение № 543 от 8.12.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 5388 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 9333 от 7.07.2015 г. на Д. Н. Н. срещу определение № 1595 от 10.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2031/2015 г. на Софийски апелативен съд за потвърждаване на протоколно определение от 24.03.2015 г. по гр.д. № 14034/2014 г. на Софийски градски съд.
С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на Д. Н. Н. за възстановяване срока за обжалване на разпределение от 5.08.2014 г. по изп.дело № 20138400401249 на ЧСИ М. Ц..
В частната жалба са наведени доводи, че в атакуваното в настоящото производство определение, съставът на ВКС неправилно е приложил нормата на чл.274, ал.4 ГПК без да съобрази, че отказът да се възстанови срок по чл.64, ал.2 ГПК подлежи на триинстанционно разглеждане.
[фирма], [населено място], СО П.-М., [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не изразяват становище в настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение съставът на ВКС, І г.о. изложил съображения, че обжалваемостта на решенията по разпределението на сумите, постъпили по изпълнително дело, е уредена в чл. 463 ГПК, според която норма жалбата срещу разпределението се разглежда от окръжния съд, чието решение подлежи на обжалване пред апелативния съд и последният се произнася с окончателно решение. По силата на чл. 274, ал. 4 ГПК същият режим – на двуинстанционно обжалване, следва да се приложи и спрямо частната жалба срещу определения, постановени в хода на това производство, макар в общия случай отказът за възстановяване на срок да подлежи на триинстанционно обжалване /вж. т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/. Счел е, че частната касационна жалба с предмет определение на въззивен съд, което не подлежи на касационен контрол, се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да бъде прекратено.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че отказът да се възстанови срок по чл.64, ал.2 ГПК винаги подлежи на касационно обжалване. Според нормите на чл.274, ал.3 и ал.4 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивни определения, с които се оставят без уважение частни жалби против определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, но само ако са постановени по дело, решението по което подлежи на касационно обжалване. В случая извършената с атакуваното определение преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.274, ал.4 ГПК, с която се цели да се ограничи касационния контрол на въззивните определения, ако по отношение на крайния акт, с който се дава разрешение на искането, предмет на производството, касационният контрол не може да бъде осъществен, независимо от основанието за това.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 543 от 8.12.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 5388 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: