4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 08.12.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3334 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. А., лично и като майка и законен представител на малолетните В. В. Д. и М. В. Д. чрез пълномощника им адвокат П. Б. против решение № 1172 от 26.02.2016 г., постановено по гр.д. № 1084 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 4864/2012 г. на Районен съд-Разлог за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на У. Х.-*** от кв.32 по плана на [населено място], [община] и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м. и разгъната застроена площ от 240 кв.м. и на поземлен имот № 158089 в землището на [населено място], [община], с площ 2449 дка, начин на трайно ползване: животновъдна ферма, находящ се в м.“Р.“ заедно с построените в него двуетажна селскостопанска сграда със застроена площ 200 кв.м., разгъната застроена площ 400 кв.м. и двуетажна селскостопанска сграда със застроена площ 300 кв.м. и разгъната застроена площ 600 кв.м.
В. В. Д. е подал чрез пълномощника си адвокат Г. Г. отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
Й. В. Д. и П. С. Р. не са изразили становище в настоящото производство.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въз основа на експертни заключения първоинстанционният съд е приел, че делбените имоти са реално неподеляеми и е постановил извършването на делбата им чрез изнасяне на публична продан. Въззивното производство е образувано по жалба на настоящите касатори с доводи, че съгласно чл.349 ГПК възлагане на неподеляемо жилище на някой от съделителите се прави най-късно в първото по делото заседание след допускане на делбата, но с оглед обстоятелството, че двуетажната масивна жилищна сграда в У. X.-*** е единствено жилище на И. А. не следва да се изнася на публична продан, тъй като същата е самотна майка на две малолетни деца, а дяловете на другите съделители могат да бъдат обезщетени с другия недвижим имот предмет на делбата, в който дялове имат двете деца на жалбоподателката. Твърди се, че в случая съдът е допуснал на публична продан да бъде изнесен имот, който съгласно разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК бил несеквестируем. На следващо място се обективирани доводи, че при постановяване на атакуваното решение първоинстанционният съд не е съобразил интересите на децата.
Въззивният съд е разгледал хипотезите на чл.349 ГПК, в които неподеляем съсобствен имот може да бъде възложен на някой от съделителите и е формирал извод, че от една страна липсва претенция за възлагане, а от друга – че не са налице и материалноправните предпоставки на закона – имуществото да е прекратена съпружеска имуществена общност или съсобствеността да е възникнала само от наследяване.
За неотносими са приети доводите за несеквестируемост на жилищния имот, тъй като граматическото и логическото тълкуване на нормата на чл.444, т.7 ГПК, както и определеното й от законодателя систематично място /изпълнително производство/, обуславя извода, че несеквестируемостта намира приложение в изпълнителното производство, при осъществяване на принудително изпълнение, като лицето, което претендира несеквестируемост, следва да има качеството на длъжник в това изпълнително производство. В процесния случай производството е по допускане и извършване на съдебна делба на съсобствени на страните недвижми имоти. Правото на делба е имуществено, материално преобразуващо право за ликвидиране състоянието на съществуваща имуществена общност, поради което не е налично принудително изпълнение, нито жалбоподателите притежават качеството на длъжници в изпълнително производство.
Касаторите считат, че в съдебната практика противоречиво се разрешава въпросът в кои случаи следва да се изнесе на публична продан недвижим имот /единствено жилище на самотна майка с две деца/ и относно недопустимостта за изнасяне на публична продан на несеквестериумо жилище.
Поставят и въпросът изисква ли се представяне на социален доклад от Агенцията за закрила на детето, който да даде становище дали е в интерес на децата изнасянето на публична продан на единственото жилище на самотна майка с две деца.
Поддържат и, че е налице противоречие с практиката на ВКС, даваща тълкуване, че изборът на съда да извърши делбата чрез изнасянето на делбения имот на публична продан следва да бъде направен, след като се убеди, че останалите способи за извършване на делбата в конкретната хипотеза са неприложими.
По първия въпрос не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото нито едно от представените съдебни решения не дава тълкуване по спор, сходен с настоящия – една част са постановени в производство по съдебна делба при направено искане за възлагане по някоя от хипотезите на чл.349 ГПК, а друга част – в производство по обжалване действия на съдебен изпълнител в производство по принудително изпълнение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос, тъй като нормата на чл.15 от Закон за закрила на детето ясно изисква уведомяване само когато в съдебното производство се засягат права или интереси на детето, а съдебната делба е способ за прекратяване на съсобственост, при който независимо от способа, по който се извършва, детето получава еквивалента на правата си чрез реален дял или парична равностойност.
Липсва противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса относно избора на съда на публична продан като способ за извършване на делбата, доколкото решение № 1477/3.11.2011 г. по гр.д. № 1477/2010 г., I г.о. дава тълкуване дали е налице смесена съсобственост тогава, когато част от неподеляемо жилище е придобито по време на брака с лични средства на едния съпруг, а другата част е съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на другия съпруг и частта на починалия се наследява заедно с братя и сестри.
Следва да се отбележи и, че въззивното решение съответства на указанията в Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по т.гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, че когато имотът е реално неподеляем и съсобствеността е възникнала от повече от един юридически факт единственият способ за извършване на делбата е публична продан, като Благоевградският окръжен съд е съобразил, че макар правата на част от съделителите да са по наследство от В. Д., то съделителката И. А. е придобила правата си по договор за покупко-продажба от Б. Р. и К. Р., въз основа на което е направил извод, че при липса на възможност всеки от съделителите да получи реален дял от делбеното имущество, единствено приложимия способ е по чл.348 ГПК
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА решение № 1172 от 26.02.2016 г., постановено по гр.д.1084 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА И. П. А., Е. [ЕГН], В. В. Д., Е. [ЕГН] и М. В. Д., Е. [ЕГН], последните двама чрез тяхната майка и законен представител И. П. А., Е. [ЕГН], тримата с постоянен адрес: [населено място], [улица] да заплатят на В. В. Д., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Г. Г. разноски по повод касационната жалба в размер на 5570.00 лв., адвокатско възнаграждение, платено при подписване на договор за правна защита и съдействие от 3.06.2016 г.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: