О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№50
София, 01.03.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 4663 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3362 от 26.07.2016 г., уточнена с частна касационна жалба вх. № 4600 от 19.10.2016 г. на С. А. А. чрез процесуалния й представител по предоставена правна помощ адвокат В. Р. против определение № 252 от 12.07.2016 г. по в.ч.гр.д. № 300 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е потвърдено определение № 305 от 1.06.2016 г. по гр.д. № 223/2016 г. на Окръжен съд-Ловеч за прекратяване на съдебното производство по предявената от С. А. А. против Е. К. от Районен съд-гр.П. и П. К. от Апелативен съд-гр.Велико Т. искова молба.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният Окръжен съд-Ловеч е приел, че предявените искове са недопустими, тъй като съгласно чл.132 от Конституцията на Република България съдията не носи гражданска/наказателна отговорност за служебните си действия и постановени актове. В. Апелативен съд-Велико Т. е констатирал, че първоначално делото е било образувано против Л. Т. С. за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди пред Районен съд Павликени, като производството е било прекратено, поради неотстраняване нередовности на исковата молба, но междувременно ищцата е претендирала възстановяване на разноски във връзка със съсобственост в размер на 95043 лв. и тази й претенция е изпратена по подсъдност на окръжен съд. В процедура по отстраняване нередовности на исковата молба пред окръжния съд ищцата е посочила наред с Л. С. и нови ответници, а именно съдиите П. К. и Е. К., от които претендира обезщетение за причинени й имуществени и неимуществени вреди във връзка с постановени от тях съдебни актове по дела, по които ищцата е била страна. При тези констатации въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния за недопустимост на иска против П. К. и Е. К., тъй като уреденият в чл.132, ал.2 от Конституцията на Република България функционален имунитет на магистратите се проявява в гражданската и наказателната им неотговорност за служебните им действия и постановените от тях актове, освен ако е извършено умишлено престъпление.
В инкорпорирано в уточнението вх. № 4600 от 19.10.2016 г. изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с въпросите: 1) допустимо ли е в рамките на изпълнение на указания за изправяне на нередовност на искова молба, ищецът да измени предявения иск, чрез добавяне на нови ответници и претенции и 2) допустимо ли е отделянето на материали срещу един ответник, да послужи като основание за образуване на съдебно производство срещу друг кръг от ответници.
Въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е обоснован с тезата, че съдът е приел, че е надлежно сезиран с искова претенция, насочена срещу няколко лица, а молба за изправяне нередовност на иск не е със съдържание, годно да изпълни предпоставките за редовност на иска по смисъла на чл.129, ал.5 ГПК. Въпросът не е относим към мотивите на въззивния съд, който не е приел, че исковата молба против П. К. и Е. К. е редовно предявена, а че е процесуално недопустимо да се предявява иск против магистрат за ангажиране на гражданската му отговорност във връзка с постановени от него съдебни актове и то независимо дали иска е предявен редовно или чрез недопустимо уточнение в процес на отстраняване нередовност на искова молба.
Вторият въпрос е неотносим към данните по делото, тъй като липсва разделяне на искове, а първоначално предявения иск е частично прекратен и в останалата част е изпратен по подсъдност на окръжен съд.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 252 от 12.07.2016 г. по в.ч.гр.д. № 300 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-Велико Т..
Определението е окончателно.
Делото да се докладва за образуване и разпределение на частно дело по частна касационна жалба вх. № 4487/13.10.2016 г., уточнена с частна касационна жалба вх.№ 5728/20.12.2016 г. /намиращи се в кориците на ч.гр.д. № 429/2016 г. на Апелативен съд-Велико Т./ на С. А. А. против определение № 376/27.09.2016 г. по ч.гр.д. № 429/2016 г. на Апелативен съд-Велико Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: