3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София,
09.12.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3354 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 191 от 13.05.2016г. по гр.д. № 152/2016г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 347 от 22.12.2015г. по гр.д. № 304/2015г. на Велинградски районен съд и вместо това е допусната съдебна делба между С. М. Ю. и С. Д. Ю. на жилище, представляващо трети /мансарден/ етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ 85 кв.м., намираща се в УПИ /№/ в кв./№/ по регулационния план на В., при равни квоти на двамата съделители.
Касационната жалба е подадена от С. Д. Ю. чрез пълномощника адв. Б.. Изтъква се неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд се е произнесъл по жалба, която не съдържа конкретни оплаквания и доводи по смисъла на чл. 260, т.3 ГПК. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се изтъква, че решението е в противоречие с трайната практика на ВКС по процесуалноправните въпроси: 1/ изпълнил ли е задължението си по чл. 260,т.3 ГПК жалбоподателят когато в жалбата е въведено твърдение за нарушение на материалния закон, без конкретни оплаквания; 2/ какви са правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК в горната хипотеза и може ли да извършва служебно проверка на правилността на обжалваното решение когато не се касае до приложение на императивна правна норма. Евентуално се иска допускане на касационно обжалване по материалноправните въпроси: 1/ когато суперфициарят не е предприел действия да реализира правото на строеж в петгодишен срок и след изтичането му строителството е извършено от собственика на земята, за кого възниква собствеността върху построеното; 2/ длъжен ли е собственика на земята да проведе иск по чл. 67 ЗС когато в петгодишния срок не е започнало строителството на обекта, за който е учредено право на строеж; представлява ли позоваване на погасителната давност снабдяването на собственика на земята със строително разрешение и строителни книжа; 3/ може ли в иск за делба на бивши съпрузи да се прави възражение, че правото на строеж не е осъществено в петгодишен срок и че строителството е извършено от собственика на земята. Спрямо тези въпроси не е развито никое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Ответницата С. М. Ю., чрез пълномощника си адв. К., изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й. Страните са бивши съпрузи като по време на брака, с нотариален акт от 1990г., в полза на С. Ю. е учредено от баба му и дядо му право на надстрояване на мансарден етаж върху жилищната сграда – къща на 85 кв.м. в дворно място в [населено място], кв. Ч.. Не се спори, че правото на строеж е реализирано, като това е станало през 1997г. въз основа на строително разрешение, издадено на собственика на земята С. Т. Ю.. Според показанията на свидетеля Т. Ю. строежът е организиран и извършен от неговия баща С. Т. Ю. /дядото на жалбоподателя/. Той решил да изгради етажа, за да може С. да не ходи по квартири. Етажът бил готов преди 1998г. и след това С. и съпругата му С. се нанесли да живеят. Пред въззивния съд е разпитана свидетелката М. З., майка на ищцата. Според нея етажът във В. е построен със средства, които двамата съпрузи получили при продажба на свой апартамент в П.. Дядо С. не е помагал финансово, но се радвал на изграденото и не е имал никакви претенции.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Поставените от касатора процесуални въпроси са свързани със съдържанието на въззивната жалба и правомощията на въззивния съд при липса на конкретни оплаквания. В случая е вярно, че във въззивната жалба на С. Ю. е заявено, че решението е необосновано, незаконосъобразно и в нарушение на материалния и процесуалния закон, като основното наведено оплакване е за непълнота на доказателствата поради отказ на съда да допусне свидетел на жалбоподателката. Въззивният съд е допуснал разпит на сочения от жалбоподателката свидетел и е постановил решението след преценка на всички доказателства, включително новосъбраните. При тези обстоятелства не може да се приеме, че е нарушен чл. 269 ГПК, доколкото въззивният съд е бил длъжен да вземе предвид новите доказателства и въз основа на тях да направи своя преценка на основателността на иска, което е сторил.
Както вече бе посочено, спрямо материалноправните въпроси касаторът не е изтъкнал никое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК – разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС, решаването им противоречиво от съдилищата или значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото. Липсата на допълнително основание не позволява допускане на касационно обжалване. Въпросите се свеждат до това кой е собственика на постройка, изградена въз основа на отстъпено право на строеж, но не от носителя на правото на строеж, а от учредителя му и то след изтичане на срока по чл. 67 ЗС. Тези въпроси намират отговор в Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГК, където е прието, че срокът по чл. 67 ЗС е давностен, неспазването му не води автоматично да погасяване на правото на строеж и съдът не може служебно да прилага давността – чл. 120 ЗЗД, както и че собственикът на земята не може да се позовава на давността, след като правото на строеж е реализирано – чл. 118 ЗЗД. Мотивите на въззивния съд са напълно съобразени с тези разрешения. Съответства на съдебната практика и изводът, че няма значение кой фактически извършва строителството; собствеността възниква за носителя на правото на строеж съгласно чл. 63 ЗС, а отношенията по повод извършването на строителството са само облигационни.
Предвид изложеното липсват предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответницата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191 от 13.05.2016г. по гр.д. № 152/2016г. на Пазарджишки окръжен съд по касационната жалба на С. Д. Ю..
ОСЪЖДА С. Д. Ю. от [населено място], [улица] да заплати на С. М. Ю. от [населено място], със същия адрес, сумата 300/триста/ лева представляващи разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: