О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№26
Гр. С., 20.01.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр. д. № 5412 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място] срещу Решение № 58 от 15.06.2015 г. по в. т. д. № 128/15 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 349 от 10.11.2014 г., с което е отхвърлен предявения от касатора иск за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС – за установяване правото на ищеца и осъждане на ответника [фирма] да му предаде владението върху поземлен имот с идентификатор № 81178.8.145 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], одобрени със Заповед № РД 18-12/24.04.2007 г. на Изпълнителния директор на А., намиращ се в [населено място], местност „А. чеири” с площ от 63 192 кв. м. при съседи: 67800.1.257; 67800.1.256; 67800.1.284; 81178.8.123; 81178.8.133; 81178.8.170 и 81178.8.129. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за собственост да бъде уважен със законните последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани правни въпроси, за които се поддържа, че са от обуславящо значение за изхода на спора и по които произнасянето на въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика или в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение, респ. произнасянето по които на касационната инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, а именно:
1. Възможно ли е да се впише законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор, сключен преди влизане в сила на ЗИД на З.
/ДВ, бр. 72/2006 г. от 01.09.2006 г./, и при какви предпоставки;
2. Възможно ли е вписване на законна ипотека по отношение на заварен приватизационен договор извън преклузивния срок по §8, ал. 2 ПР на ЗИД на З., и какви са последиците от неспазването на този срок;
3. Необходимо ли е купувачът по приватизационния договор все още да е мажоритарен акционер в дружеството към момента, в който държавата вписва законна ипотека върху имотите на приватизираното дружество, и дали тези законни ипотеки не нарушават конституционно гарантираното право на собственост на останалите акционери;
4. Допустимо ли е Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол /А./ да вписва законна ипотека в своя полза за вземания на Министъра на икономиката по приватизационен договор;
5. Допустимо ли е вписване на законна ипотека за обезпечаване на несъществуващо или отпаднало с обратна сила задължение.
6. Липсата на молба за налагане на законна ипотека или липсата на нейни съществени реквизити може ли да обоснове недействителност на ипотеката и нейното вписване.
Ответникът по касационната жалба- [фирма], [населено място] е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за това, евентуално- оставяне в сила на обжалваното въззивно решение като правилно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за ангажиране на правораздавателната компетентност на настоящата касационна инстанция по спора. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като при това въпросите следва да са разрешени в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение и/или произнасянето на касационната инстанция по тях да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Производството по делото е образувано по осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС на [фирма] против [фирма], като предмет на спора е поземлен имот с идентификатор № 81178.8.145 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], одобрени със Заповед № РД 18-12/24.04.2007 г. на Изпълнителния директор на А., намиращ се в [населено място], местност „А. чеири” с площ от 63 192 кв. м., представляващ къмпинг „Градина”. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на договор за приватизационна продажба по чл.17а ЗППДОбП /отм./ от 05.07.2000 г., като претенцията на ответника да е придобил собствеността върху имота произтича от проведена публична продан по изп.дело № 00309/2011 г. на ЧСИ Т. К. с район на действие ОС- Б., при която с постановление за възлагане от 07.05.2012 г. имотът е възложен на купувача [фирма], чието наименование впоследствие е променено на [фирма]. Жалбата на длъжника [фирма] срещу постановлението за възлатане е била отхвърлена с окончателно решение № 985 от 29.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 1001/2012 г. на Бургаския окръжен съд. В исковата молба са изложени твърдения, според които купувачът по публичната продан не е придобил собствеността поради несъществуване на вземането, за чието принудително събиране е било образувано изпълнителното производство. Посочено е в тази връзка, че върху имота са били учредени две законни ипотеки в полза на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол /А./ на основание § 8 от ПР на З. за обезпечение на чужд дълг, а именно дълга на [фирма] към държавата, произтичащ от договора за приватизационна продажба на 61 512 броя акции, представляващи 40 % от капитала на ищцовото дружество, сключен на 05.07.2000 г. по реда на чл.17а ЗППДОбП /отм./, на който договор именно се основава претенцията на ищеца да е собственик на процесния имот. Ищецът твърди, че ипотеките са недействителни поради неизвестност за личността на кредитора, доколкото обезпечените вземания принадлежат на държавата, а ипотеките са учредени в полза на трето лице- Агенцията за следприватизационен контрол, респ. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Заедно с това ищецът твърди, че вземането по приватизационния договор е погасено, поради което е погасено и акцесорното ипотечно право, като това погасяване се основава на развалянето на договора с обратна сила от страна на купувача [фирма], извършено с нотариална покана до ресорния министър и до А., връчена на 28.03.2012 г.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което така предявеният иск за собственост е отхвърлен, Бургаският апелативен съд е изложил мотиви, според които учредените законни ипотеки в полза на държавата като кредитор по приватизационния договор от 05.07.2000 г. са действителни, а самият договор е в сила и обвързва страните предвид липсата на основания за развалянето му от страна на купувача, поради което ответникът е придобил собствеността върху процесния имот на годно правно основание.
Независимо от така изложените решаващи правни мотиви, поставени в основата на въззивното решение, поставените от касатора материалноправни въпроси не са в състояние да обусловят допускане на касационното обжалване, тъй като същите, респ. съображенията на въззивния съд по приложение на закона нямат каквото и да е обуславящо значение за изхода на правния спор. В конкретния случай исковата претенция за собственост, предявена от длъжника в изпълнителното производство срещу купувача по публичната продан, легитимиращ се с влязло в сила постановление за възлагане, се основава по съществото си на твърдението, че постановлението не е породило транслативен ефект по отношение на собствеността поради несъществуване на изпълняемото право, за чието принудително удовлетворяване е образувано изпълнителното производство. Задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, обаче е константна, че при наличие на влязло в сила постановление за възлагане длъжникът, който по силата на същото е изгубил собствеността, може в последващ исков процес да претендира собственически права единствено на основанията, предвидени в чл.396, ал.2 ГПК /чл.384, ал.3 ГПК-отм./- т.е. когато имотът е придобит от лице, което не е имало право да наддава, и при невнасяне на цената /Решение № 145/2014 от 24.07.2015 г. по гр.д.№ 1770/14 г. на ІІ г.о., Решение № 129 от 22.10.2015 г. по гр.д.№ 2091/15 г. на ІІ г.о./. В тези хипотези публичната продан е недействителна и съответно постановлението за възлагане не е годен придобивен способ по смисъла на чл.77 ЗС в полза на купувача. Извън тези случаи обаче, вкл. при липса на валидно учредена ипотека върху продадения имот, публичната продан не може да бъде атакувана като недействителна в последващ исков процес, доколкото основанията на чл.396, ал.2 ГПК са уредени по естеството си изрично, изчерпателно и ограничително, с оглед необходимостта да се гарантира стабилност на правата на купувача, произтичащи от проведената по предвидения в процесуалния закон публична продан. Доколкото в конкретния случай исковата претенция на [фирма] не се основава на твърдения за наличие на някое от предвидените в закона основания, при които е допустимо да се оспорва действителността на публичната продан и придобитите въз основа на същата собственически права на купувача, разполагащ с влязло в сила постановление за възлагане, релевираните в исковата молба фактически твърдения относно несъществуване на изпълняемото право не са в състояние да обусловят уважаване на предявения иск за собственост, независимо дали същите са обосновани или не. Вярно е, както е посочено в Определение № 329 от 10.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 5204/13 г. на ІІ г.о., че легитимирано да предяви иск за собственост по чл.498, ал.2 ГПК срещу купувача по публичната продан е всяко лице, което разполага с правен интерес, вкл. и длъжника по изпълнението, но исковата претенция на последния, след като постановлението за възлагане е влязло в сила поради необжалването му или поради отхвърляне на жалбата срещу него, може да се основава само на твърдения за недействителност на публичната продан на основанията по чл.396, ал.2 ГПК, респ. на твърдение, че влязлото в сила постановление за възлагане е отменено по реда на Глава 24 ГПК /”Отмяна на влезли в сила решения”/. В този смисъл изложените от въззивния съд правни съображения, макар и да кореспондират с фактите по делото и да са съобразени със закона, по съществото си не са от обуславящо изхода на спора значение, което мотивира този извод и за формулираните от касатора материалноправни въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Предвид гореизложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 58 от 15.06.2015 г. по в. т. д. № 128/15 г. на Бургаския апелативен съд, по касационната жалба на [фирма]- [населено място],.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: