О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№375
Гр.С., 29.10.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 3830 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против Решение № V – 46/ 22.05.2015 г. по в. гр. д. № 404/2015 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено съдебно решение № 266 от 05.12.2014 г., постановено по гр.д. № 499/2012 по описа на Поморийски районен съд, в частта, приемаща за установено в полза на ищеца-Държавата, че ответникът [община] не е собственик на гори и земи от горския фонд в землището на [населено място], [община], а именно: ПИ – залесена територия с идентификатор 400119, категория Х с площ 3872,938 дка, находяща се в местност „Б. връх, с данъчна оценка 51510,08 лв.; ПИ залесена територия с идентификатор 400041, категория Х, с площ 4615,789 дка, находяща се в местност „Р. чука“, с данъчна оценка 51696,84 лв. и имот ПИ с идентификатор 400011, представляващ широколистна гора, категория Х, площ 5351,189 дка, находяща се в местност „Р. трап“, с данъчна оценка 52441,65 лв., като в тази му част делото е изпратено по компетентност на Бургаския окръжен съд като първа инстанция. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено, като е прието за установено по отношение на Държавата, че [община] не е собственик на гори и земи от горския фонд в землището на [населено място], [община], а именно:
000005 широката нива широколист.гора 14.082
000064 балов връх горски път 7.124
000308 равнината поляна 2.096
000313 равнината поляна 6.038
400001 бодуров трап иглолистна гора 46.303
400002 бодуров трап иглолистна гора 36.579
400003 бодуров трап иглолистна гора 4.181
400004 бодуров трап иглолистна гора 6.277
400005 бодуров трап иглолистна гора 47.913
400006 бодуров трап поляна 10.146
400007 бодуров трап поляна 3.457
400008 бодуров трап иглолистна гора 6.350
400009 бодуров трап поляна 7.791
400010 бодуров трап поляна 7.526
400012 лещака иглолистна гора 17.730
400013 лещака иглолистна гора 27.403
400014 лещака поляна 7.452
400015 лещака горски път 11.335
400016 лещака поляна 3.403
400017 лещака поляна 1.994
400018 лещака иглолистна гора 22.123
400019 лещака поляна 36.551
400020 локвата поляна 10.444
400021 локвата поляна 13.419
400022 дренака поляна 1.728
400023 дренака поляна 4.198
400024 дренака нелесопр.голина 13.197
400025 дренака иглолистна гора 50.489
400026 дренака нелесопр.голина 9.537
400027 локвата широкол.гора 698.342
400028 дренака иглолистна гора 358.092
400029 локвата широкол.гора 821.287
400030 локвата горски път 9.498
400031 дренака поляна 3.243
400032 дренака поляна 1.517
400033 локвата иглолистна гора 77.737
400034 локвата широкол.гора 311.948
400035 локвата иглолистна гора 245.242
400037 локвата залесена терит. 127.261
400042 рогачева чука залесена терит. 1550.321
400043 широката нива залесена терит. 1459.042
400044 богдана поляна . 7.060
400047 широката нива широкол.гора 1482.582
400049 широката нива залесена терит. 4260.915
400050 широката нива горски път 24.153
400051 ливадите широкол.гора 504.177
400052 балов връх горски път 8.974
400053 идиля залесена терит. 646.815
400055 балов връх залесена терит. 1776.461
400056 сокарджа лимана залесена терит. 214.960
400057 сокарджа лимана залесена терит. 599.431
400058 сокарджа лимана широкол.гора 244.918
400059 сокарджа лимана горски път 5.037
400060 сокарджа лимана горски път 3.523
400061 сокарджа лимана залесена терит. 581.213
400062 сокарджа лимана широкол.гора 190.058
400063 сокарджа лимана залесена терит. 1909.807
400064 сокарджа лимана широкол.гора 174.117
400068 саднята залесена терит. 221.984
400070 рогачева чука горски път 6.967
400075 идиля широкол.гора 282.594
400076 саднята широкол.гора 60.140
400079 саднята широкол.гора 44.516
400082 рамаданица залесена терит. 315.089
400086 сокарджа лимана широкол.гора 121.701
400087 сокарджа лимана широкол.гора 146.605
400107 рогачева чука широкол.гора 47.694
400108 рогачева чука широкол.гора 640.935
400109 кози рид залесена терит. 467.094
400110 кози рид залесена терит. 3228.509
400111 дренка залесена терит. 2120.593
400112 дренка залесена терит. 344.425
400115 дренка залесена терит. 4.662
400116 дренка залесена терит. 1349.723
400117 церите залесена терит. 856.118
400118 церите залесена терит. 1652.343
400120 балов връх залесена терит. 17.426.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което отрицателните установителни искове за собственост на Държавата бъдат отхвърлени със законните последици.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, респ. решавани са противоречиво от съдилищата. Въпросите, уточнени и конкретизирани съобразно постановките на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК, са следните:
1. Допустимо ли е съдът да постанови решението си, без да изложи мотиви по част от направените искания и възражения и без да е извършил анализ на всички събрани по делото доказателства. Така формулираният процесуалноправен въпрос е поставен с оглед оплакването на касатора, че при постановяване на решението си въззивният съд не е обсъдил решение по дело № 8/1903 г. на горската комисия, съгласно което процесните гори не са били държавни, а са били предоставени за ползване на жителите на [населено място], както и приетата по делото съдебно техническа експертиза и по този начин не е изложил мотиви по направените възражения и приетите доказателства и не е извършил анализ на релевантни за спора факти и обстоятелства.
2. Допустимо ли е съдът да не възприема част от заключението на вещото лице, без да обсъди в тази част заключението заедно с другите събрани по делото доказателства.
3. Допустимо ли е да се уважи отрицателен установителен иск за имоти, които нито се владеят от ответника, нито се оспорват от него.
Последните два въпроса са зададени в контекста на наведените от касатора оплаквания, според които въззивният съд, при формирането на своите фактически и правни изводи, не е отчел, че в обстоятелствената част на заключението на вещото лице е констатирано, че част от процесните имоти не са идентични със земите, възстановени на общината с решение № 277 26.06.2000 г. на ПК П. и същите не се владеят от ответника.
Ответникът по касация – Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора. Претендира присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за това. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като при това въпросите следва да са разрешени в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Първият от формулираните от касатора правни въпроси- относно задължението на съда да изложи мотиви по част от направените искания, възражения и да извърши анализ на доказателствата при постановяване на решението, по съществото си не представлява принципен процесуалноправен въпрос от обуславящо изхода на спора значение. Задължението на съда мотивирано да се произнесе по исканията и възраженията на страните и да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва от пределно ясната формулировка на чл.236, ал.2 ГПК, която не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл. На практика въпросът е поставен в контекста на релевираните от касатора оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, и в този смисъл същият има отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3, предл. 2 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба.
Вторият посочен от касатора правен въпрос по същество навежда доводи за необоснованост на въззивното решение предвид невъзприемането на част от изводите на вещото лице по делото, като аналогично на предходния, и този въпрос би бил релевантен единствено при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство във фазата на преценка на основанията за допускане на касационното обжалване, което е предпоставено от формулиране на общ и принципен правен въпрос, отговарящ на уредените в чл.280, ал.1 ГПК алтернативни предпоставки за ангажиране компетентността на ВКС по спора.
Третият поставен от касатора правен въпрос се явява изцяло неотносим към предмета на спора. Поначало за допустимостта на отрицателния установителен иск е без значение, дали спорният имот се владее от ответника- достатъчно е наличието на правен интерес, какъвто безспорно е налице в хипотезата, при която ищецът твърди за себе си правото, което оспорва на ответника /т.1 от ТР № 8/ 2012 г. от 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК/, а конкретният случай е именно такъв. Както данните по делото, така и цялостното процесуално поведение на страните сочат на спор за собственост между Държавата и П. по отношение на процесните гори, за които ищецът твърди, че са възстановени от органа по поземлената собственост в полза на ответника в нарушение на закона, който не предвижда възстановяване на право на ползване върху гори и земи от горския фонд, с оглед на което и на основание чл.27, ал.1 от Закона за горите същите са собственост на Държавата.
Макар и с касационната жалба да е атакувано въззивното решение на Бургаския окръжен съд в неговата цялост, касаторът не е формулирал какъвто и да е правен въпрос, относим към решението в частта му, с която за част от процесните имоти първоинстанционното решение е обезсилено и делото- изпратено по компетентност на окръжния съд като първа инстанция. Доколкото по силата на диспозитивното начало в процеса посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора /т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК/, липсата на такъв въпрос е самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на касационната жалба до разглеждане и в тази й част.
С оглед гореизложените съображения, предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не са налице.
Предвид изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски, а именно сумата 1 000 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № V- 46/ 22.05.2015 г. по в. гр. д. № 404/2015 г. на Бургаски окръжен съд, по касационната жалба на [община].
ОСЪЖДА [община] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, сумата 1 000 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: