О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№143
гр. София, 20.03.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3333 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 87 от 09.05.2017г. по гр.д. № 62/2017г. на Шуменския окръжен съд, в частта с която след отмяна на решение № 912 от 19.12.2016г. по гр.д. № 1972/2014г. на Шуменския районен съд, са изнесени на публична продан допуснатите до делба между М. С. С., П. С. В. и Р. Г. В. недвижими имоти, а именно апартамент № 6 в [населено място] на [улица], ет.3 с идентификатор № 83510.674.137.1.6 и гараж № 8 с площ 15 кв. м., построен върху държавна земя в парцел І в кв. 315 по плана на [населено място], с идентификатор 83510.674.137.12, като проданта се извърши при първоначална цена 75 195 лева за жилището и 6 523 лева за гаража, а получената от продажбата сума се разпредели между съделителите при както следва: 1/6 ид.ч. за М. С. С., 1/6 ид.ч. за П. С. В. и 4/6 ид.ч. за П. С. В. и Р. Г. В., в режим на СИО – за жилището, съответно при квоти: 1/3 ид.ч. за М. С. С., 1/3 ид.ч. за П. С. В. и 1/3 ид.ч. за П. С. В. и Р. Г. В., в режим на СИО – за гаража.
Касационната жалба е подадена от П. С. В. и Р. Г. В. чрез пълномощника им адв. П. П.. В нея са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и 3 ГПК по въпросите: 1/допустимо ли е разпределение по реда на чл. 353 ГПК на различни по предназначение делбени имоти – гараж и жилище в случая; 2/ когато разпределя имоти по реда на чл. 353 ГПК, при неравни дялове на съделителите и неравни по експлоатационни качества и оценка делбени имоти, може ли съдът да използва принципа, че съделителят с по-голям дял получава по-големия по оценка имот, а съделителят с по-малък дял получава имотът с по-ниска оценка; 3/ гараж или друг нежилищен имот, може ли да бъде предмет на самостоятелно възлагане по реда на чл. 353 ГПК; 4/ задължително условие ли е за разпределение на имоти по реда на чл. 353 ГПК, страните съделители да са дали предварително съгласие и пречка ли е за разпределението изричното заявление на съделител, че желае публична продан, или че желае разпределение само ако получи точно определен имот; 5/ при избор на способ за извършване на делба съдът следва ли задължително да отговори на изискванията по чл. 353 ГПК – дали съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва много неудобно; законосъобразно ли е съдът да въвежда и разглежда нови критерии, наред със законовите, с които да конкурира и игнорира законовите; 6/ достатъчно ли е въззивният съд да мотивира решението си само с преглед на съдебната практика, без да прецени фактите установени по делото в тяхната пълнота. Спрямо всички въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата М. С. С. чрез пълномощника си адв. Г. Т., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Спорът е по делба във фазата по извършването. Предмет на делбата са апартамент и гараж, съсобствени между М. С. С., П. С. В. и Р. Г. В.. Дяловете на страните в апартамента са: 1/6 ид.ч. за М. С. С., 1/6 ид.ч. за П. С. В. и 4/6 ид.ч. за П. С. В. и Р. Г. В., в режим на съпружеска имуществена общност, а за гаража – 1/3 ид.ч. за М. С. С.; 1/3 ид.ч. за П. С. В. и 1/3 ид.ч. за П. С. В. и Р. Г. В., в режим на СИО.
Първоинстанционният съд е извършил разпеределние по реда на чл. 353 ГПК като е поставил в дял на М. С. гаража, а в общ дял на П. С. В. и Р. Г. В. е поставил апартамента. За уравнение на дяловете е осъдил М. С. да заплати на П. С. В. и Р. Г. В. сумата 2174,33лв. и само на П. С. В. сумата 2174,33лв.; съответно е осъдил П. С. В. и Р. Г. В. да заплатят на М. С. за уравнение на дяловете сумата от 12532,60лв.
С обжалваното решение, постановено по жалба на М. С., Шуменски окръжен съд, изнесъл двата имота на публична продан. Установил е, че в срока по чл. 342 ГПК никой от съделителите не е предявил претенции по чл. 349 ГПК. В първото заседание във втора фаза на делбата и двете страни са посочили като способ за извършване на делбата изнасяне на недвижимите имоти на публична продан. В пледоарията си по същество пълномощникът на въззиваемите е поискал разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, като жилището се възложи на П. С. В.. Пълномощникът на жалбоподателката е възразил на това искане и е поддържал становището си, че имотите следва да бъдат поделени посредством изнасянето им на публична продан.
При тези обстоятелства съдът е приел, че разпределение на различни по вид имоти между съделителите би могло да се извърши само, ако е налице съгласие от тяхна страна. В противен случай, след като една от страните се противопоставя на образуването на дялове от различни по вид имоти, то следва да се приеме, че имотите са реално неподеляеми и да се изнесат на публична продан, като всеки от съделителите получи паричната равностойност на дела си от съсобствеността. Това е така, защото при разпределение на различни по вид и предназначение имоти съделителите се поставят в неравнопоставено положение относно реализиране на бъдещите си права по стопанисване, управление и разпореждане с тях, респективно реализиране на граждански и други плодове, което неминуемо би рефлектирало различно върху имуществената им сфера за в бъдеще.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав счита, че такива не са налице. Всички формулирани от касаторите правни въпроси в крайна сметка са свързани с избора на способ за извършване на делба когато се делят разнородни по вид имоти /жилище и гараж в случая/ и между съделителите липсва съгласие за обособяването им в самостоятелни дялове. При разрешаване на този правнорелевантен въпрос съдът се е съобразил със създадената съдебна практика за делба на разнородни по вид имоти, а именно, че разпределение по чл. 353 ГПК е възможно само при съгласие на съделителите. Установено правило в делбата е, че за разпределение следва да се формират дялове, включващи по възможност еднакви по количество, по вид, и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете, с оглед принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН и спазване равенството между съделителите. Изключение от този принцип се допуска само при изразено от съсобствениците съгласие за това. В този смисъл е практиката по Решение № 258 от 25.10.2011г. по гр.д. № 144/2011г. на ІІ го., решение № 74 от 25.03.2013г. по гр.д. № 744/2012г. на ІІ г.о., решение № 7 от 27.01.2016г. по гр.д. № 4711/2015г. на І г.о.
Липсва несъответствие с посочената от касаторите практика в „обратен” смисъл. Решенията в тази група разглеждат хипотези различни от настоящата. В решение № 224 от 21.11.2016 г. по гр.д. №2378/2016г. на І г.о. предмет на делба са дворно място със стопански сгради и празно дворно място; в Решение № 102/2013г. по гр.д. № 490/2012г. на І г.о. и в Решение № 23 от 28.04.2016г. по гр.д.№ 4325/2015г. на І г.о. е налице съгласие на съделителите за извършване на разпределение; в Решение № 406/2011г. по гр.д. № 729/2010г. на І г.о. е разрешен въпроса дали да се тегли жребий или да се извършва разпределение при разнородни имоти и равни дялове на съделителите; в Решение № 165 от 31.05.2012 г. по гр.д. № 900/2011 г. на ІІ г.о. имотите са изнесени на публична продан поради липса на съгласие на съделителите за образуване на нееднородни дялове.
Не обуславят достъп до касационен контрол и двата процесуални въпроса. Не може да се приеме, че като е изнесъл нееднородните имоти на публична продан съдът е въвел критерии за образуване на дялове, различни от законовите. Съдът е тълкувал закона и го е приложил според точния му смисъл, като се е позовал и на съдебна практика. В случая развитието на производството по делото достатъчно ясно илюстрира обосноваността на застъпената в решението теза. Първата инстанция е разпределила имотите и едната съделителка е била недоволна и е обжалвала. Втората инстанция е изнесла имотите на публична продан и тогава са обжалвали другите двама съделители. Затова, при непостигане на съгласие между съсобствениците за обособяване на дялове и извършване на делбата с получаване на дялове в натура, макар и различаващи се по вид и стойност, законосъобразният начин за делба е чрез публична продан.
При горните изводи следва да се откаже достъпът до касационен контрол.
Ответницата не е представила доказателства за направени разноски във връзка с настоящото производство, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 09.05.2017г. по гр.д. № 62/2017г. на Шуменския окръжен съд по касационната жалба на П. С. В. и Р. Г. В., двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: